Определение № 1268 от 13.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1268 гр. София, 13.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Н. Неделчева като разгледа докладваното от Н. Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002102508 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№5086/28.04.2025г. на С. Х. Х., чрез адв. В. срещу решение №117/17.03.2025г. по в.гр.д.№58/2025г. на Русенския окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което е постановено делбата да се извърши чрез изнасянето на съсобствения имот на публична продан. Според касатора въззивното решение е неправилно-като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, и е необосновано.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като развива следните конкретни съображения:

1. В противоречие със задължителната практика на ВКС, установена в т.3 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК, съдът е отказал да назначи съдебно-икономическа експертиза за установяване на действителната пазарна стойност на имота, отчитайки учредените вещни права в полза на трети за собствеността лица.

2. Потвърждавайки първоинстанционното решение, в което изрично е указана първоначалната оценка, при която имотът следва да се изнесе на публична продан, въззивният съд се е произнесъл по процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №50079/03.11.2022г. по гр. дело №946/2020г. и решение №50246/14.11.2022г. по гр. дело №3160/2022г.

3. Твърди се, че въпросът за съхраняване на интереса на преживелия съпруг, който е запазил вещно право на ползване върху придобитата при прекратяване на СИО поради смърт на другия съпруг ид. част от наследствения имот чрез възлагане в дял на голия собственик, е от значение за развитие на правото основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като в тази хипотеза би 1 следвало да се прилага разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК.

4. При преценка на предпоставките за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК, съдът не е отчел, че касаторът Х. притежава 4/6 ид. части от имота, което значително превишава дяловете на останалите съделители. Фактът, че съсобствеността е възникнала от смесен фактически състав не е основание категорично да се отрече възможността за възлагане, по който въпрос решението на въззивния съд е постановено в противоречие с решение №31 от 10.09.2021г. по гр. дело №2607/2020 на ВКС.

Ответницата Н. Т., чрез адв. П. в отговора си излага становище за недопустимост на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата Д. Д. чрез адв. Б., в отговора си също оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване. Излага становище и за неоснователност на жалбата, като претендира присъждането на разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по извършването.

С влязло в сила решение №1572 от 08.11.2023г. на Русенския районен съд е допусната делба на апартамент №14, находящ се на адрес: [населено място], [улица], вх.1, ет.4, с площ 55.38 кв.м., с прилежащите изба №14 и 1.373 % ид. ч. от общите части на сградата, при права по 1/6 ид. ч. за Н. Г. Т. и Д. Г. Д. и с ид.ч за С. Х. Х.. Установено е, че Н. Т. и Д. Д. притежават по 1/6 ид.ч от имота по наследство от своя баща Г. Д. К., а С. Х. е придобил правото на собственост върху 4/6 ид.ч от имота по силата на дарение от своята майка Х. К., която си е запазила правото на „пожизнено и безвъзмездно ползване“.

От заключението по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, се установява, че имотът е реално неподеляем и пазарната му стойност е 101 000 лв.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата, всеки от съделителите е бил представляван от упълномощен адвокат. Адвокатите им са заявили, че нямат въпроси към вещото лице, а заключението следва да бъде прието. В хода на устните състезания, процесуалният представител на съделителката Н. Т. е поискал съдът да изнесе имота на публична продан, а процесуалните представители на С. Х. и на Д. Д. са поискали съдът да постанови решение съобразно закона. С решението си, първоинстанционният съд е постановил процесният имот да бъде изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК, като получената от продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно делбените им квоти.

При така установеното, и във връзка с възраженията на въззивника Х., въззивният съд е изложил, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като нито един от съделителите, в т.ч. и жалбоподателят С. Х., не е поискал възлагане на имота в срока по чл.349, ал.4 ГПК, а предявяването на подобно искане за първи път пред въззивната инстанция е недопустимо, като преклудирано. Допълнително са развити съображения, че не 2 са налице и предпоставките за извършване на делбата чрез възлагане на имота, тъй като въззивникът нито е преживял съпруг, нито е наследник, живял в имота при откриване на наследството, непритежаващ друго жилище. Доколкото правата на жалбоподателя произтичат от сделка, не от наследство, е посочено, че липсва възможността по чл.349, ал.2 ГПК, тъй като тази разпоредба се прилага само когато съсобствеността е в резултат на наследяване, а не и от друг юридически факт или от смесен фактически състав, какъвто е настоящият случай. Изложено е, че съсобствеността върху делбеното жилище е възникнала както на основание наследяване – за Н. Т. и Д. Д.- след смъртта на техния баща Г. К., така и на оригинерно придобивно основание - правна сделка между жалбоподателя С. Х. и неговата майка Х. К., предвид което не са налице законовите предпоставки за поставяне на имота в дял на жалбоподателя.

По възраженията на въззивника за неправилност на решението поради невъзлагане на допълнителна експертиза за оценка на вещните права на ползване, въззивният съд е изложил, че нито един от съделителите не е поискал подобна оценка в първоинстанционното производство. Посочил е, че такава не е и необходима, тъй като при извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан, пазарната оценка на имота е ирелевантна за сумите за уравнение на дяловете които ще получат съсобствениците. В този случай, пазарната цена ще се определи от съдебния изпълнител съгласно чл.485, ал.1 ГПК, като според чл.487 ГПК в обявлението за проданта, съдебният изпълнител трябва да посочи и наличието на тежести върху имота – вещни права, ипотекиран ли е, вписани искови молби, възбрани и други правни и фактически обстоятелства.

При така развитите мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод за липсата на основания за касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС ще селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 на визираното тълкувателно решение точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като 3 правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

По настоящото дело, в изложението към касационната жалба са наведени твърдения, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да изпълни задължението си за установяване на пазарната цена, съответстваща на актуалното състояние на имота. Т.е. въпреки посоченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът не е формулирал правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а непосочването на въпрос от значение за изхода на конкретното дело е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че въззивният съд е развил мотивирани съображения, че експертиза за оценка на вещните права на ползване не следва да се допуска, тъй като нито един от съделителите не е поискал подобна оценка в първоинстанционното производство, т.е. не са налице основанията по чл.266, ал.3 ГПК. Другият изложен аргумент, а именно, че това не е необходимо, тъй като пазарната оценка на имота ще се определи от съдебният изпълнител, който ще съобрази и всички тежести върху имота, кореспондира на разпоредбите на закона /чл. чл.485 и чл. 487 ГПК/, и практиката по тяхното приложение.

Въпреки липсата на формулиран въпрос, следва да се отбележи, че не се установява решаващите мотиви на въззивния съд да са в противоречие с посочената от касатора съдебна практика.

В решение №50079 от 3.11.2022г. по гр. д. №946/2020г. на ВКС се приема, че за съда съществува задължение при постановяване на решението в първата фаза на делбата да отрази и съществуващо право на ползване, като постанови изрично дали върху имота, за който се допуска делбата, съществува вещно право на ползване в полза на съделител, което да бъде отчетено и при нейното извършване. Същото е от значение за избора на способ за извършване на делбата. Когато не е налице такъв спор или носител на правото е трето лице, съобразяването на правото на ползване и неговата оценка ще са от значение при определяне стойността на дяловете във втората фаза на делбеното производство. Първоинстанционното решение, потвърдено с обжалваното въззивно решение е съобразено с това разрешение, тъй като в дипозитива на същото, допълнен по реда на чл. 250 ГПК с решение №1738/17.12.2024г. изрично е посочено, че делбата на изнесения на публична продан недвижим имот се извършва при отчитане на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване на Х. С. К., ЕГН [ЕГН], върху 4/6 ид. части от недвижимия имот, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №63/19.05.2022г., том ІІІ, рег. №4922, дело №321/2022г.

Посоченото от касатора Решение №50246 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №3160/2022г. е постановено в производство по реда на чл.73 ЗЧСИ във връзка с налагането на 4 дисциплинарно наказание на ЧСИ, поради което разсъжденията, развити в него не могат да намерят приложение по настоящото дело. Независимо от това, следва да се отбележи, че посочването на цената на делбения имот, който се изнася на публична продан в решението по извършване на делбата не опорочава същото, тъй като, както е изложил и въззивният съд, при извършване на публичната продан оценката на имота и началната цена, от която ще започне наддаването се определя от съдебния изпълнител съобразно разпоредбата на чл. 485 ГПК.