Решение № 185 от 12.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Перник, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720200312 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №8007/13.01.2023г., издадено от началник на отдел „Контрол по Р eпубликанската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура” София, оправомощен със заповед №РД-11-246/31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ, на И. Б. И. е наложено административно наказание глоба в размер 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН за това, че на 23.12.2022 г., в 09.45 часа, на път А3, км. 31+700, движейки се в посока град Дупница – град София, като водач на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси „Скания“, модел Р420 с рег. № **** и полуремарке с три оси с рег. №****, извършва превоз на товар без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.2, вр. ал.1 от Наредба № 1 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а, предл.2 от Закона за пътищата във вр. с чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от И. И., чрез пълномощника – адв. Я. А., с която моли наказателното постановление да бъде отменено. Твърди, че нарушението не е извършено, че установената фактическа обстановка не съответства на действителната, както и че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Алтернативно, при отхвърляне на направените възражения моли за изменение на наказателното постановление като наложеното административно наказание бъде намалено 1 до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му заявява, че поддържа жалбата и доводите, изложени в подкрепа на възраженията за незаконосъобразност на обжалвания акт. В условията на алтернативност пледира за отмяна на наказателното постановление на основание чл.28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението. Претендира присъждане на правените от жалбоподателя разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган - началник отдел „Контрол по Рeпубликанската пътна мрежа“, дирекция „АРОК“ към Агенция “Пътна инфраструктура”, чрез процесуалния си представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Изтъква, че определеният размер на административното наказание е съобразен с тежестта и особеностите на извършване на конкретното нарушение, предвид обстоятелството, че се касае за драстично превишаване на нормите в Наредба №11/2001 на

МРРБ. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намери за установено следното:

На 23.12.2022г., в 09.45 часа, И. Б. И. се движел по автомагистрала А3, в посока Дупница - София, управлявайки съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси „Скания“, модел Р420 с рег. № **** и полуремарке с три оси с рег.

№****, превозвайки пясък. На км.31+700 на посочения път, на територията на Община Перник, бил спрян за проверка от инспектори в отдел „Контрол по РПМ“, Д “АРОК” при А “ПИ“, София – свидетелят Б. К. П. и З. С. З.. След преглед на представените от водача документи било извършено измерване с техническо средство – ролетка 1307/18/5м/ на разстоянието между осите на превозното средство, както и измерване на натоварването на ос с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел РW-10, №К0200009. При измерването контролните органи установили, че натоварването на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 13.200 т. при максимално допустимо натоварване 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.а от Наредба №11/2001г. на МРРБ, а при разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34.550 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. б от Наредба №11/2001г. на МРРБ.

Водачът не представил разрешение /разрешително/ за превоз на товар при превишение на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя – А“ПИ“.

Въз основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0009443/23.12.2022г., като актосъставителят приел, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.а 2 от Закона за пътищата, във вр. с вр. чл.7, ал.1, т.3, б.б и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2011 г. на МРРБ. При съставяне на акта соченият като нарушител вписал, че има възражения, но не изложил конкретни такива. На същия бил връчен препис от акта срещу разписка.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.

На 13.01.2023г. след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на И. И. за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля Б. К. П., както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН №0009443/23.12.2022г., протокол за измерване на превозно средство № 0000169/2022г., заверени копия на лична карта и свидетелства за регистрация част II, кантарна бележка №22214986 от 23.12.2022г. заповеди №РД-11-246 от 31.03.2022г. и №РД-11247/31.03.2022г. и № РД-11-316/30.04.2020г. на Председател на УС на А”ПИ”, декларация за съответствие и сертификат, свидетелство за калибриране №839А-Д-15/7.09.2015г., протокол за обучение - за ролетка 1307/18/5м/, заявление за последваща проверка №29-34251/20.06.2022г. и приложение към него, удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване и сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие, в оригинал и превод - за везна модел РW-10, №К0200009, пълномощни.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез събраните доказателсттвени материали, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява частично основателна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Съставител на АУАН в случая е инспектор Б. П., който е включен сред длъжностните лица, определени със заповед № РД-11-247/31.03.2022г., на Председател на УС на А”ПИ” да съставят актове за установяване на административни нарушения, съгласно чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата.

Компетентността на наказващия орган произтича от Заповед №РД-11246/31.03.2022г. на Председател на УС на А”ПИ”, издадена в съответствие с правомощията на председателя на управителния съвет на агенцията по чл.21г, т.1 и т.8 и чл. 56, ал.3, т.1 от Закона за пътищата.

Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а отразените 3 фактически обстоятелства са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено прецизно.

В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11/2011 г. на МРРБ и за него са приложими нормите на този нормативен акт. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на ППС

/натоварванията на осите/, надвишаващи максимално допустимите норми по чл.7, същото е тежко по смила на чл.3, т.2 от Наредбата и движението му е забранено без валидно разрешение дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, издадено по реда на същата наредба от администрацията, управляваща пътя, каквото водачът не е имал .

Описанието на нарушението в наказателното постановление е напълно идентично с това в обстоятелствената част на АУАН, където са изложени същите фактически обстоятлества, включително констатация, че водачът не е представил разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата.

В този смисъл съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване правото на защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.а, предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/20201г. на МРРБ.

Правилно е приложена и административнонаказателната норма - чл.53, ал.1 от ЗП, тъй като именно тя е относима към описаното нарушение, доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните в нормата разпоредби, в т.ч. тази на чл. 26, ал.2 от Закона за пътищата, за нарушаването на която е привлечен към административнонаказателна отговорност и жалбоподателя.

Неоснователно е възражението и изложените в негова подкрепа доводи за незаконосъобразно квалифициране на установените факти като нарушение по Закона за пътищата, вместо по Закона за движението по пътищата, в който /чл.177, ал.3, т.1/ също са предвидени административнонаказателни състави за управление на ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да е спазен установения за това ред. Аргументите в тази насока са основани на предвидено в чл.8, ал.5, вр. чл.14, ал.3 от Наредба №11/20201г. на МРРБ изключение, съгласно което се разрешава движение на извънгабаритните и/или тежките ППС след заплащане само на дължимата такса, ако не превишават с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. Случаят изобщо не попада в тази хипотеза, поради което и няма основание за подробно обсъждане на възражението. Както се посочи, констатираното нарушение е движение на тежко ППС без издадено разрешение /Разрешително/ по чл.8, ал.2 от Наредбата, не без документ за платена пътна такса на основание чл.14, ал.3 от Наредбата. Въпреки това, следва да се посочи, че 4 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя законосъобразно е реализирана по реда и на основание Закона за пътищата, тъй като именно този закон регламентира обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Съгласно чл.19, ал.2, т.5 и 6 от ЗП управлението на пътищата включва и осигуряване на общественото ползване на същите чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Т.е., отговорността в случая е ангажирана за нарушение на правни норми от ЗП, установени в насока защита на пътищата като обект на инфраструктурата, предвид констатацията за движение на тежко ППС без разрешение /Разрешително/ за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя. Нормите от ЗДвП защитават други обществени отношения – по опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване на имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства, като тези норми се прилагат от други длъжностни лица, каквито при конкретната проверка не са участвали.