Решение № 1085 от 21.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Димитрова

Членове:

Петя Алексиева

Нина Стойчева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000501543 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение №4 010 от 06.07.2020г., постановено по гр. дело № 1591/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав, е признато за установено по иск с правно осн. чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 23 ал.2 от СК, предявен от В. М. В. по отношение на ответницата А. Й. Н., че ищецът В. М. В. е изключителен собственик на 53000/59400 идеални части от придобития по време на брака им недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ №50 с площ от 101,90 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални и входно антре, баня и тоалетна, тоалетна и входно антре, находящ се в адрес ***, на пети надпартерен етаж в жилищна сграда от три секции, построена в УПИ с площ от 1250 кв.м., съставляващ парцел IX-1033,кв.66а, по плана на гр.София, местн. „***“, придобит с Договор за продажба на право на строеж от 16.10.2002г. сключен с нот. акт № 69,т.IIрег.№3580,д.№247 от 2002г. на нотариус И. Р., рег.№** на НК, районна действие СРС.

Със същото решение е отхвърлен изцяло предявения от В. М. В. срещу А. Й. Н. иск с правно осн. чл. 29 ал.3 от СК относно придобитите по време на брака недвижими вещи в режим на СИО.

1

Със същото решение, А. Й. Н. е осъдена да заплати на В. М. В. на осн. чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 2048 лв. съдебни разноски.

Със същото решение, поправено в частта за разноските със съдебно решение от 23.1.2020г. В. М. В. е осъден да заплати на А. Й. Н. на осн. чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 1000 лв. съдебни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от А. Й. Н., с която се обжалва съдебно решение №4010 от 06.07.2020г., постановено по гр. дело № 15 91/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав в частта му досежно иска с правно осн. чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 23 ал.2 от СК.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната му част. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до незаконосъобразен извод, че сумата от 53 000 лв., съставляваща част от продажната цена на имота е заплатена от ищеца преди сключване на брака му с ответницата.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказано твърдяното от ищеца обстоятелство, че сумата от 50 000лв. заплатена от него като част от продажната цена на имота е получено от него по договор за заем от сестра му М. Г. преди сключване на брака му с ответницата. Твърди се, че процесният недв. имот е придобит по време на брака, поради което имотът е придобит като СИО и не е доказан личния принос на ищеца. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстнационният съд е допуснал нарушение на материалния закон и не е съобразил задължителната практика на ВКС.

Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционият съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е допуснал и събрал исканите от ответницата гласни доказателства.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № №4010 от 06.07.2020г., постановено по гр. дело № 15 91/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск с правно осн. чл.23 ал.2 от СК. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, В. М. В., е представил в законоустановения срок писмен отговор по подадената въззивна жалба, с който отговор са направени 2 писмени възражения на жалбата. Изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Твърди, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Постъпила частна въззивна жалба, подадена от В. М. В., с която се обжалва решение от 23.10.2020г., с което е поправено решение №4010 от 06.07.2020г., постановено по гр. дело № 15 91/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав в частта за разноските.

Постъпила е частна въззивна жалба, подадена от В. М. В., с която се обжалва определение от 23.10.2020г., постановено по гр. дело № 1591/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав, по реда на чл.248 от ГПК.

Въззиваемата страна по тези частни въззивни жалби, А. Й. Н. е подала писмени отговори.Оспорва частните жалби.

По посочените въззивни жалби е образувано въззивно гр.д. №484/2021г. по описа на САС, 2-и състав, по което е постановено решение № 1190 от 17.11.2021г., с което потвърдено решение №4010 от 06.07.2020г., постановено по гр. дело № 1591/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав в обжалваната му част, както и решение от 23.10.2020г. и е отменено определение от 23.10.2020г., постановено по гр. дело № 1591/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав, а решение №4010 от 06.07.2020г., постановено по гр. дело № 1591/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав е изменено в частта за разноските.

С определение № 304 от 07.02.2022г., постановено по въззивно гр.д.

№484/2021г. по описа на САС, 2-и състав е допълнено решение № 1190 от 17.11.2021г., постановено по същото дело в частта за разноските.

С решение № 50040 от 29.05.2023г., постановено по к.гр.д.№ 2428/2022г. по описа на ВКС, първо гр.отд. е отменено решение № 1190 от 17.11.2021г. , постановено по въззивно гр.д. №484/2021г. по описа на САС, вкл. и в частта за разноските и делото е върнато със задължителни указания за ново разглеждане от въззивен състав.

В изпълнение на указанията на ВКС е образувано настоящото въззивно гр. дело, в производството по което следва да бъдат разгледани посочените по-горе въззивни жалби, както следва:

3 въззивна жалба, подадена от А. Й. Н., с която се обжалва съдебно решение №4010 от 06.07.2020г., постановено по гр. дело № 15 91/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав в частта му досежно иска с правно осн. чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 23 ал.2 от СК. частна въззивна жалба, подадена от В. М. В., с която се обжалва решение от 23.10.2020г., с което е поправено решение №4010 от 06.07.2020г., постановено по гр. дело № 1591/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав в частта за разноските. частна въззивна жалба, подадена от В. М. В., с която се обжалва определение от 23.10.2020г., постановено по гр. дело № 1591/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав, по реда на чл.248 от ГПК.

Решение №4010 от 06.07.2020г., постановено по гр. дело № 15 91/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав в частта му досежно иска с правно осн. чл. 29 ал.3 от СК относно придобитите по време на брака недвижими вещи в режим на СИО не е обжалвано и е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция са ангажирани нови доказателства от жалбоподателката А. Н.: допуснати са и са разпитани двама свидетели, поискани от жалбоподателката още с отговора на исковата молба, и в изпълнение указанията на ВКС за обстоятелства, свързани със заплащането на продажната цена на процесния недв. имот: свид. П. Т. Н., майка на жалбоподателката и Й. Х. Н., баща на жалбоподателката.

Предявен е от В. М. В. срещу А. Й. Н. иск с правно осн. чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 23 ал.2 от СК, като се претендира признаване за установено, че 53000/59400 ид.части от описания в исковата молба недв. имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 50, с площ от 101,90 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални и входно антре, баня и тоалетна, тоалетна и входно антре, находящ се в адрес ***, на пети надпартерен етаж в жилищна сграда от три секции, построена в УПИ с площ от 1250 кв.м., съставляващ парцел IX-1033, кв.66а, по плана на гр.София, местн. „***“, закупен по време на брака му с ответницата, са негова лична собственост, т.к. сумата от 53000лв. от продажната цена на имота, е заплатена 4 преди сключване на брака с негови лични средства, 50 000 лв. от които, дарени му от неговата сестра М. Г..

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на

ОСНОВАТЕЛНА.

А. Й. Н. е

Съгл. разп. на чл.23 ал.1 от СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл.22 ал.1 от СК.

Съгл. разп. на чл.23 ал.2 от СК, когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

Съгл. разп. на чл.22 ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака по дарение принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Видно от представените в първоинстанционното разглеждане на делото, страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на 30.01.2015г. решение № III- 84-421/30.01.2015г. по гр.д. №13168/2014г. по описа на СРС, 84-ти с-в. Видно от решението бракът на страните е прекратен по взаимно съгласие на осн. чл.50 от СК с одобрено от съда споразумение.

Собствеността върху жилището не е изрично уредена със споразумението.

Бракът между страните по делото е бил сключен на 14.10.2001г.

Не се спори между страните,

5 а този факт се установява и от представените писмени доказателства, че собствеността върху процесния недв. имот е придобита от тях по време на брака им, по следния начин:

На 16.09.2001г., около месец преди сключване на брака между страните, между В. М. В. и „ВИЛА -ПАРК“ ООД, представлявано от управителя Р. Б.

В. е бил сключен Предварителен договор за поемане на задължение за построяване на недв. имот срещу заплащане на аванс. Видно от чл.III. 3 на предварителния договор продажната цена на имота е 52 000 лв., 46 000 лв.от които възложителят, т.е. В. М. В. заплаща в деня на подписване на предварителния договор, а 6 000 лв. в деня на издаване на Акт 15.

На 16.09.2001г., е бил сключен между В. М. В. и „ВИЛА - ПАРК“ ООД, представлявано от управителя Р. Б. В. Договор за продажба правото на строеж на недв. имот. Този договор има характера на предварителен договор, за продажба правото на стореж. Видно от т.II, купувачът се задължава да заплати на продавача сумата от 7 400 лв., от които 7 000лв. в деня на подписване на договора, а 400 лв.-при нотариалното прехвърляне на имота.

С нот. акт № 69, т. II, рег.№ 3580 д.№247/ 2002г. на нотариус И. Р., рег.№ **, район на действие СРС, на 16.10.2002г. на 16.10.2002г. В. М. В. като купувач е придобилз покупко-продажба от „ВИЛА-ПАРК“ ООД, като продавач правота на строеж върху процесния недв. имот.

Видно от представеното Разрешение за ползване № 253-ПК296/19.03.2003г. на 19.03.2003г. процесният недв. имот е бил напълно изграден и е било разрешено ползването на същия.

Продажната цена на имота е била 59 400 лв. и е била напълно заплатена от купувачите на продавача.

Представените Предварителен договор за поемане на задължение за построяване на недв. имот срещу заплащане на аванс, сключен на 16.09.2001г. и Договор за продажба правото на строеж на недв. имот, сключен на 16.09.2001г. са оспорени от ответната страна досежно достоверността и автентичността им.