Решение № 112 от 18.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Варна, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20213001000424 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. ИВ. В., ЕГН **********, Й.

Д. В., ЕГН ********** и Р. Й. В., ЕГН **********, тримата от гр.Варна, срещу решение №260050/02.03.2021 г. по т.д.№ 310/2020 г. по описа на ВОС, в частта, с която е прието за установено в отношенията между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ АД, ЕИК 000694749, гр.

София, като кредитодател, и Д. ИВ. В., ЕГН **********, Й. Д. В., ЕГН ********** и Р. Й.

В., ЕГН **********, тримата от гр.Варна, кредитополучатели и солидарни длъжници, че в полза на банката съществува вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 9626/2019г. на 9 състав на ВРС, основано на Договор за кредит №HL 16272/06.02.2007г., ведно с подписаните към него допълнителни споразумения, съответно от 13.05.2009г., от 10.02.2010г., от 30.06.2010г., от 11.12.2010г., от 24.08.2011г., от 26.04.2012г. както и Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г. и допълнителни споразумения от 19.03.2013г. и от 20.11.2013г., сключени между БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД /сега Юробанк България/, ЕИК 000694749, и Д. ИВ. В., Й. Д. В. и Р. Й. В., за следните суми:

83 165,32 лв. – дължима по договора главница за периода от 10.07.2014г. до 17.06.2019г.;

18 285,62 лв. – част от договорна лихва, изчислена за периода от 11.07.2016г. до 18.02.2019г.; 9 467,40 лв. – наказателна лихва за просрочие за периода от 11.07.2016г. до 17.06.2019г.; 302,92 лв. – банкови такси за периода от 26.10.2016г. до 17.06.2019г.; 613,51 лв.

– имуществени застраховки за периода от 18.08.2016г. до 17.06.2019г. и 758,80 лв. – нотариални разноски за периода от 22.12.2016г. до 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата 83 165,32 лв., считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 20.06.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.422 ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и с процесуалните правила.

Навеждат се доводи за изтекъл давностен срок, през който кредиторът e можел да иска по съдебен ред изпълнението от длъжника. Твърди се, че банката-кредитор несвоевременно е 1 пристъпила към събиране на вземането, с която забава шест години е „трупала“ лихви върху главното вземане и разноски, поради което се е стигнало до значително по размер акцесорно вземане за лихви, като заедно с възнаградителната лихва същите надхвърлят размера на главното задължение. В тази връзка счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възражението на длъжниците за погасителна давност като немотивирано и неоснователно, приемайки датата 18.02.2019 г. за дата на настъпване на предсрочната изискуемост, която дата е приета и за начало на давностния срок. Счита, че падежът е настъпил на 21.09.2013 г. Оспорват иска за главното вземане по размер като недоказан, респ. иска за лихва, като неоснователен и недоказан. Твърди, че уведомлението за изискуемостта на вземането от страна на банката не е стигнало до кредитополучателя, в какъвто смисъл е съдебната практика в РБ. Намира за неправилен извода на съда за датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 07.07.2014 г., което е довело и до постановяване на неправилно решение. Твърди недействителност на процесния договор на осн. чл. 22 ЗПК; нищожност на договора на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави; неравноправност на договорните клаузи по см. на чл.143 ал.1 ЗЗП, респ. нищожност на същите на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП. Поради това счита сумата по исковата молба за недължима с подробно изложени съображения за това. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани, както и погасени по давност. Претендират се сторените в настоящото производство и в производството пред първа инстанция съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения. Не се правят доказателствени искания.

В писмен отговор, насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД- гр.София, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е и въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр.София, срещу решение №260050/02.03.2021 г. по т.д. 310/2020 г. по описа на ВОС, в частта с която са прогласени за нищожни клаузите на чл. 6, ал. 3, чл. 12 от процесния Договор и допълнителните споразумения от същия, както и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.422 от ГПК, за разликата над 83 165,32 лева главница по договора за кредит, до претендирания размер от 98 384,93 лева, като неоснователен. По същество излага подробни доводи за неправилност на изводите на съда относно формирането на лихвения процент и капитализацията, правейки разграничението между последната и анатоцизмът. Счита, че фиксираният с допълнителните споразумения лихвен процент е с конкретни цифрови стойности – ясни и разбираеми за всеки.

Референтният лихвен процент ПРАЙМ също е с ясна и прозрачна методология. Неправилно съдът е преизчислил дълга, поради което се иска отмяна на решението в съответната му част, респ. уважаване на въззивната жалба. Липсва искане по доказателствата.

В писмен отговор, ответниците Д.В., Й.В. и Р.В., чрез процесуалния се представител, оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендират се сторените в производството разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, предявен от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу Д. ИВ. В., Й. Д. В. и Р. Й.

В. за установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца суми съгласно издадена по ч.гр.д. № 9626/2019г. по описа на ВРС заповед за незабавно изпълнение, дължими на осн. договор за кредит №HL 16272/06.02.2007 г., ведно с подписаните към него допълнителни споразумения, съответно от 13.05.2009 г., 10.02.2010 г., 30.06.2010 г., 11.12.2010 г., 24.08.2011 г., 26.04.2012 г., както и въз основа на Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013 г. и допълнителни споразумения от 19.03.2013г. и от 20.11.2013 г., сключени между БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД /с настоящо наименование Юробанк България/, като кредитодател и ответниците като 2 кредитополучатели – солидарни длъжници. Исковете са били предявени частично от общо дължимите суми по договора, за сума в размер на 127 813,18 лв., разпределени по следния начин:

98 384,93 лв. – цялата дължима по договора главница за периода от 10.07.2014г. до 17.06.2019г.;

18 285,62 лв. – част от договорна лихва, изчислена за периода от 11.07.2016г. до 18.02.2019г.;

9 467,40 лв. – наказателна лихва за просрочие за периода от 11.07.2016г. до 17.06.2019г.;

302,92 лв. – банкови такси за периода от 26.10.2016г. до 17.06.2019г.;

613,51 лв. – имуществени застраховки за периода от 18.08.2016г. до 17.06.2019г. и 758,80 лв. – нотариални разноски за периода от 22.12.2016г. до 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 20.06.2019г., до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът излага, че на 06.02.2007г., по силата на сключен между Българска пощенска банка АД /сега Юробанк АД/ и първите двама ответници Д.В. и Й.В. (съпрузи) договор за кредит, е отпуснал на същите сумата от 95 000 лв., която кредитирана сума следва да погасяват на равни анюитетни вноски в размер на по 1 103,03 лв. в продължение на 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка на 09.02.2007г. Кредитът е бил обезпечен с ипотека на недвижим имот подробно описан в чл. 1 отдДоговора, като кредитополучателите са се задължили по силата на чл. 14 от договора да застраховат предоставения като обезпечение недвижим имот в полза на банката – кредитодател, в условията на ежегодно подновяване до окончателното издължаване на кредита. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити е 7%. Уговорено е при забава в плащане на погасителните вноски или предсрочна изискуемост да се дължи основната възнаградителна лихва плюс 10 пункта. Уговорено е и заплащане на такси – еднократна такса за управление, годишна такса за управление, както и административна такса за обработка на документи. Постигнато е и съгласие за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – изцяло или частично, при изпълнение предпоставките на чл.18, ал.1 и ал.2 от договора. С подписаните допълнителни споразумения страните са променили начина на погасяване на кредита, с включени периоди на облекчено плащане, като е посочен и привременния размер на дълга. Твърди се, че с договор за встъпване в дълг от 28.02.2013 г., Р. Й. В. – третия ответник, е встъпил като съдлъжник (солидарен длъжник) по договора за кредит и крайният срок на договора се променя на 240 месеца, считано от 10.02.2013 г., в резултат на което заетата сума е следвало да бъде върната в срок до 10.02.2033 г. Поради сбъдване на договорните условия за предсрочна изискуемост, същата е обявена на длъжниците с покана на ЧСИ Н. Д., с рег.№ 807 при КЧСИ, считано от връчването на същата на 18.02.2019 г. чрез Д.В. – лично като кредитополучател, както и в качеството й на съпруга на Й.В. и майка на Р.В.. От момента на обявяване на предсрочната изискуемост до подаването на заявлението по чл.417 ГПК на 20.06.2019 г., ищецът твърди наличие на неизвършвани плащания по кредита, като към датата на подаване на заявлението 20.06.2019 г., са били просрочени 57 вноски за главници, считано от 10.07.2014 г. и 60 вноски за лихва, считано от 10.04.2014 г. Съгласно изготвеното на 17.06.2019 г. извлечение от счетоводните книги на банката задължението на длъжниците е в общ размер от 148 588,20 лв. Затова поради просрочие в плащанията и обявената предсрочна изискуемост, по силата на подаденото заявление по чл. 417 ГПК банката-кредитор се е снабдила със заповед за изпълнение за част от дължимите по договора суми, респ. с изпълнителен лист.

3

Изрично са посочени погасените по давност задължения за лихви и такси на осн. чл.111, б.в ЗЗД, които са изключени от обхвата на исковата претенция – за три годишен период предхождащ подаването на заявлението по чл. 417 ГПК. Сочените за погасени по давност суми не са били предмет както на заповедното, така и на исковото производство. Посочени са конкретно претендираните от ищеца такси по основание и размер. Поради предприети действия за подновяване на договорната ипотека и извършване на разходи в тази връзка, същите са останали в дълг на ответниците на осн. чл.13, ал.2 от договора, както и разноските по изпълнението съгласно чл.78 ЗЗД и чл.309а от ТЗ. Въз основа на издадената заповед и изпълнителен лист е образувано изп.дело №402/2019г. на ЧСИ З. Д., с рег.№808 в КЧСИ, с район на действие ВОС. За обосноваване допустимостта на исковете ищецът представя издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа извлечение от сметка, постъпили възражения по чл.414 ГПК и от тримата длъжници, както и своевременно упражнено право на кредитора по чл.422 ГПК.

Ответниците, чрез адв. Н., са изразили становища за неоснователност и недоказаност на исковете, като са оспорили същите по основание и размер. Твърдят, че поради изтекла 5-годишна давност в периода от 21.09.2013 г. до 17.06.2019 г. задълженията са погасени на осн. чл. 110 ЗЗД относно главниците, а също и акцесорното вземане за лихвите на основание чл.119 ЗЗД. Считат, че предсрочната изискуемост е настъпила от падежа на първото просрочено плащане по кредита, а именно 21.09.2013 г., в доста по-ранен момент от обявяването от банката на 18.02.2019 г. Считат, че от момента на първото просрочие по силата на договора и подписаните към него допълнителни споразумения договорът се счита прекратен и осчетоводен от банката като дълг в просрочие. От този момент кредиторът е следвало да претендира вземането си, което до 17.06.2019 г.