Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 563 от 18.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4327/2025
Вид
Решение № 563
Подписан
18.06.2026
В сила
30.07.2026
Състав
МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20252120204327 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на В. К. А., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 25-3388000182/28.05.2025 г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Бургас, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 25,56 евро, превалутирани 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. А. – САК, надлежно упълномощена. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Ангажира доказателства. Прави искане за присъждане на разноски.

За наказващия орган – Началник сектор в ОДМВР-Бургас, редовно 1 призовани, представител не се явява. В писмено становище, изпратено до БРС молят наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Правят искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона, с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.04.2025 г. в 13:40 часа в гр. Бургас, на новоизградено кръгово кръстовище, образувано от бул. „Никола Петков“ и бул. Димитър Димов“ с посока на движение бул. „Стефан Стамболов“, жалбоподателят управлявал мотоциклет марка „Дукати Панигале В4“, червен на цвят, без поставена регистрационна табела на определеното за това място. При извършена проверка от полицейските служители жалбоподателят А. представил СУМПС част II с № 014564387, с посочен регистрационен номер *** За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 21.04.2025 г., който нарушителят подписал, без да посочи възражения.

Административнонаказващият орган издал срещу А. наказателно постановление, в което при същите фактически положения както в акта и същата правна квалификация по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро, превалутирани 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове.

Според правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

2

В описателната част и на акта, и на постановлението е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС без поставена на определеното за това място регистрационна табела, т. е административнонаказващият орган в случая е приел, че осъщественото от А. деяние е нарушение на втората посочена хипотеза, според която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От показанията на разпитания свидетел е установено, че регистрационната табела изобщо не е била поставена на мотоциклета, а не че е била поставена на място, различно от определеното. От свидетелските показания на свидетеля Д. – очевидец на нарушението, става ясно, че стойката, която е държала регистрационния номер е била счупена и жалбоподателят го е прибрал в якето си.

При така установената фактическа обстановка административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като е наложил наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Посочената норма урежда хипотезата, при която регистрационната табела е поставена на мотоциклета, но не на определеното за това място, докато в настоящия случай е установено, че табелата изобщо не е била поставена на превозното средство. Тази фактическа обстановка се привежда под чл. 175, ал.

3, предл. 2 ЗДвП, която е приложимата санкционна норма за управление на регистрирано МПС без поставени табели с регистрационен номер, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като издадено в противоречие с материалния закон. Според настоящата инстанция това е била приложимата в случая административнонаказваща норма. Това, че водачът А. е имал в себе си регистрационния номер и го е показал на полицаите, не означава, че мотоциклетът се е движел с него. Същият извод следва и от писменото доказателство по преписката – докладна записка издадена от В. Д., свидетел-очевидец на нарушението (лист 14 от делото).

С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява неправилно, поради което следва да се отмени.

На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая право на разноски, предвид отмяната на НП, има жалбоподателят, който претендира разноски в размер на общо 1 700 лева, от които 500 лева за адвокатско възнаграждение и 1 200 лева разноски за пътуване. Следва да се посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 3

2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа се предвижда, че за защита по дела с интерес до 1 000 възнаграждението е в размер на 400 лв., превалутирани 204,52 евро, като в случая се претендира 255,65 евро, но предвид факта, че е направено възражение за прекомерност и процесуалното представителство се свежда единствено до изготвяне на жалба срещу НП и процесуално представителство, съдът намира, че определеният хонорар от 255,65 евро е завишен и следва да се присъдят разноски в минималния размер, а именно в размер на 204,52 евро, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и приключи в рамките на едно съдебно заседание.

Неоснователна е претенцията за заплащане на пътни разходи на процесуалния представител на жалбоподателя в настоящото производство в размер на 1 200 лева. Макар да са извършени във връзка с образуването и воденето на производството, разходите на страната за пътуване до адреса на съда не се включват в понятието за разноски, регламентирано в нормативната уредба. Под разноски в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни, т. е. разноските следва да се разбират като суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители, като например банкови такси, телефонни разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд и други подобни, не представляват разноски, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на отговорността за разноски. При това положение размерът на дължимите в настоящото производство разноски следва да бъде уважен до сумата от 204,52 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-3388-000182/28.05.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 05 Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на В. К. А., ЕГН **********, с адрес с. *** му е наложено административно 4 наказание „глоба” в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/, превалутирани 50 лева /петдесет лева/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на В. К. А., ЕГН **********, с адрес с. ***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/, превалутирани 400 лева /четиристотин лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5