Определение № 30388 от 30.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30388 гр. София, 30.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110112066 по описа за 2023 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, с която срещу С. Г. К. са предявени положителни установителни искове, с правно основание чл. 422 от ГПК, за съществуване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 40957/2022 год. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, като въз основа на нея е издаден Изпълнителен лист № 15660 от 24.08.2022 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като нередовни, недопустими и неоснователни, за което е изложил подробни съображения.

Предявените положителни установителни искове са допустими, предвид че ищецът претендира установяването на съществуването им в заповедното производство, тъй като по издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника, като предвид дадените от съда указания, установителните искове също са предявени в срок.

Поради това и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад и съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно и следва да бъде уважено.

Прилагането към настоящото дело на заповедното производство по ч. гр. д. № 40957/2022 год. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, което следва да бъде отложено, предвид че делото е изпратено в СГС с оглед подадена въззивна частна жалба № 39016/13.02.2023 г. срещу Определение № 4406 на СРС по ЧГД № 40957/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.

1

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите, посочени в исковата молба .

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лева, вносим от ищеца в 1-седмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Росен Руменов С., като вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 09.11.2023 год. в 11,30часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.

УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК , с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК; чл.

92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу С. Г. К. , за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3 000 лева ,представляваща непогасена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-149324/05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.07.2022 г. до окончателно изплащане ; 2 006,26 лева – договорна лихва, за периода от 14.06.2019год. до 07.07.2022год.,вкл.; 238 лева – наказателна лихва за периода от от 19.07.2019год. до 29.11.2021год.,вкл.; 16,67 лева – законна лихва за периода от 07.07.2022год. до 27.07.2022год., вкл..; 78 лева – годишна такса за поддръжка; 60,00 лева – разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №24318/24.08.2022год. по ч.гр.д. № 40957/2022год. по описа на СРС,65 състав.

Ищецът „Първа Инвестиционна Банка“ АД твърди, че между него и ответника С. Г.

К. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) № 000СС-R-149324/05.03.2019 г., по силата на който му предоставил кредит в размер на 3000 лева, който бил изцяло усвоен. Посочва, че 2 на основание т. 3 от Договора, срокът за ползване на овърдрафта е до 05.03.2020 г., като същият се подновявал автоматично при условията и реда, предвидени в общите условия на банката за издаване и ползване на кредитни карти. Сочи се, че според т. 7 от договора при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на съответния месечен отчетен период, кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва, в размер, както следва: 16% - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката. Твърди се, че съгласно т. 9 при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва, върху непогасената част от дълга, в размер на договорения лихвен процент по т. 8 от договора и надбавка от 10 пункта, а при просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията - лихвата по т. 8, увеличена с наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт по револвиращи международни кредитни карти с чип на месец за съответната валута. В т. 13 от договора било предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката лихви, такси и комисионни според вида и класа на картата и съгласно действащата към деня на операцията Тарифа. Посочва, че процесният банков кредит е погасяван, както следва: 16.4.2019 г. - 78.67 лева; 18.5.2019 г. - 100 лева;

12.6.2019 г. - 90 лева; 17.6.2019 г. - 51.28 лева; 9.3.2020 г. - 39.5 лева; 9.4.2020 г. - 5.95 лева;

11.5.2020 г. – 7.53 лева; 10.6.2020 г. - 5.92 лева; 11.6.2020 г. - 150 лева; 10.8.2020 г. - 5.90 лева; 10.9.2020 г. - 5.93 лева, 12.10.2020 г. - 5.86 лева, 1.3.2021 г. -3.15 лева, 13.5.2021 г. - 150 лева, 13.8.2021 г. - 0.93 лева, 7.10.2021 г. - 42.23 лева.

В исковата молба е изложено, че кредитът е в просрочие, считано от 14.06.2019 г. общо 1140 дни към 27.07.2022 г. включително.

Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на основание раздел XI, т. 28 от Общите условия на „Първа Инвестиционна Банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, ищцовото дружество връчило на ответника чрез ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ, покана за доброволно изпълнение и му предоставило петдневен срок да плати доброволно непогасените задължения, но това не било направено. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията по договора в срок, след връчване на 20.05.2022 г. покана и предоставяне на допълнителен срок за доброволно изпълнение, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 08.07.2022 г., като ответникът дължи всички суми по договора, както следва:

3000 лева - главница, ведно със законна лихва от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането;

2006.26 лева - договорна лихва за периода 14.06.2019 г. - 07.07.2022г. вкл., дължима съгласно т. 8 от Договора;

238.86 лева - наказателна лихва за периода 19.07.2019 г. - 29.11.2021 г. вкл., съгласно т. 9 от Договора;

3

16.67 лева - законна лихва за периода 07.07.2022 г. - 27.07.2022 г. вкл.;

78.00 лева - годишна такса за поддръжка, съгласно т. 13 от Договора;

60.00 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост;

За посочените задължения в производството по ч. гр. д. № 40957/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 65 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Ето защо, ищецът предявява настоящите искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената на 24.08.2022 г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № № 40957/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като нередовни, недопустими и неоснователни, за което излага подробни съображения. Навежда твърдения за незаконосъобразност на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № № 40957/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, поради нарушение на разпоредбите на чл. 417 и чл. 418 ГПК с оглед липса на документ, посочен измежду изрично изброените такива в разпоредбата на чл. 417 ГПК, който да установява твърдяното по делото вземане на заявителя. Посочва, че приложеното от банката и цитираното от съда в заповедта извлечение от счетоводните книги касае съвсем различно от твърдяно вземане на банката към С. К., а именно такова по Договор № 000LD-R-047416/11/10/2018 г. за банков кредит, сключен на 11.10.2018 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и кредитополучателя С.

Г. К.. Сочи, че съгласно цитирания договор, на ответника бил предоставен кредит в размер на 20 000.00 лева за текущи нужди и рефинансиране на текущи задължения с краен срок за погасяване 28.12.2022 г., а според твърденията на банката в счетоводното извлечение, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано и ч. гр. д. 40957/2022 г. по описа на 65 с-в на CPC, същото се отнася до коренно различен по размер дълг на кредитополучателя по посочения договор, а именно в размер на 16 645.80 лева към дата 27.07.2022 г. Посочва, че липсват документи по делото, които да доказват съществуващо и ликвидно вземане към ответника, произтичащо процесния договор.

Оспорва да се е съгласил с общите условия към договора за кредит и другите документи свързани с договора, като твърди, че не е подписвал същите и в този смисъл ищцовото дружество е нарушило разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Твърди, че не е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, съгласно изискванията на ЗПК, не е получил погасителен план, както и не му е предоставена каквато и да е преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита. Посочва, че клаузите по процесния договор не са уговорени индивидуално, а същите са приложени от банката бланкетно във всеки случай и еднакво спрямо всеки свой 4 клиент.

Навежда възражение, че договорните клаузи под т. 8, 9, 10 и 11 са неравноправни, противоречащи на добрите нрави и в тази връзка нищожни (недействителни), като моли да бъдат обявени от съда като такива. Сочи, че процесният договор не отговаря на изискването на чл. 11 ЗПК, като не са посочени дати под всички негови страници. Не били спазени и изискванията на чл. 5, ал. 4, чл. 8 и чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че информацията относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент била обща, неразбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизирало какво точно се включва в размера на месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата. Липсвала каквато и да е клауза, съдържаща правата на кредитополучателя и в тази връзка, твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Излага твърдения и за неравноправност на насрещните задължения по договора, обуславяща неговата нищожност, поради противоречието му с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Навежда, че т.

8 и 9 от процесния договор са нищожни, като противоречащи на чл. 33, ал. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 1 ЗПК и като такива моли съда да прогласи тяхната нищожност. Посочва, като неравноправна и т. 14, както и заключителната част от процесния договор, а именно: „С подписване на настоящия договор, кредитополучателят декларира (...) и страните се споразумяват, че банката има право едностранно да променя Общите условия (...) без да е необходимо подписването им“.