Решение № 1881 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1881 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330101805 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против Н. И. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните претизания, за които е издадена Заповед № 4121/06.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8213/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 2 974, 78 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г. по партидата на длъжника с абонатен номер № *** за обект на потребление, находящ се в гр. С., общ. О., ул. "Д." ***, обезщетение за забавено плащане на главницата за доставка на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г. в размер на 406, 62 лв., главница в размер от 34, 10 лв., представляваща стойност за дялово разпределение за периода от м. 04.2020 до м. 04.2021 г., обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение в размер на законната лихва за периода от 31.05.2020 г. до 04.02.2022 г. в размер на 3, 35 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.02.2022 г., до 1 окончателното й погасяване.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ответната страна не упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо нея влезли в сила действащите за периода Общи условия. Поддържа, че ответната страна има качеството на потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. С., общ. О., ул. "Д." ***. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответната страна топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия. Сумите за топлинна енергия били начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем Сървисис” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът Н. И. Д. – чрез назначения му от съда особен представител адв. Д., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди, че от представените по делото доказателства не се установява, че ответникът е изразходвал претендираното количество топлинна енергия. Счита, че в производството по делото не се установява, че претендираната сума следва да се дължи от ответника и дали топлинната енергия е използвана от него или от други етажни собственици. Сочи, че не се установява по какъв начин е начислена топлинната енергия – за какъв период и на какви цени, нито ответникът да е поканен да заплати доброволно претендираната сума. По така изложените обстоятелства се моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, не е депозирало становище в преодставения срок.

2

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 4121/06.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8213/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, а именно: сумата от 2 974, 78 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода месец 05.2018 г. – месец 04.2021 г. по партидата на длъжника с абонатен номер № *** за обект на потребление, находящ се в гр. С., общ. О., ул. "Д." ***, обезщетение за забавено плащане на главницата за доставка на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г. в размер на 406, 62 лв., главница в размер от 34, 10 лв., представляваща стойност за дялово разпределение за периода месец 04.2020 – месец 04.2021 г., обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение в размер на законната лихва за периода от 31.05.2020 г. до 04.02.2022 г. в размер на 3, 35 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.02.2022 г., до окончателното й погасяване.

Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпъление на указанията на съда в срок.

Производството по чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство, поради което допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е обусловена от положителното установяване както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки, каквито са предявяването му в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и наличието на пълен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция и това, установено в заповедта за изпълнение.

По така изложението съображения и предвид обстоятелството, че искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 3

ГПК, производството по делото е допустимо образувано.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията към релевантния период, „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действаща през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съобразно тези нормативни изисквания са съставени и одобрени действащите през процесния период и представени по делото от ищеца Общи условия – чл. 3, ал. 1 ОУ, приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. – „купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване”; респ. 59 от тези ОУ – „при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача заявление за открИ.е, промяна или закриване на партида по образец…”; „ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до открИ.е на партида на новия собственик или ползвател”.

Следователно, принципно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на собственост. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

4

При спор кой е собственикът на процесния имот, т. е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба на топлинна енергия (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи този правнорелевантен факт.

От представения по делото н.а. № ***** г. се установява, че ответникът Н. И. Д. е придобил на основание договор за дарение собствеността по отношение на апартамент № ***, етаж трети от жилищния блок на ул. "Д." ***, с площ от 99, 54 кв.м. С нотариалния акт праводателите на ответника Ц.

Н. К. и И. Д. И. са запазили в своя полза пожизнено вещно право на ползване по отношение на имота.

С декларация за отказ от вещно право на ползване с нотариална заверка на подписите ***. на н. В. А., Ц. Н. К. и И. Д. И. са се отказали от учреденото им вещно право на ползване по отношение на собствения на ответника апартамент № ***, етаж трети от жилищния блок на ул. "Д." ***, с площ от 99, 54 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****. Отказът е вписан в Служба по вписванията под № *** Отказът от учредено вещно право на ползване е изповядат в законоустановената за това форма по чл. 100, ал. 1 ЗС, съгласно която разпоредба отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър. Посочената разпоредба се прилага и по отношение на ограничените вещни права на основание чл. 111, ал. 1 ЗС.

Следователно установява се, че от 23.02.2012 г. ответникът е носител на всички правомощия на абсолютното право на собственост, включително и на правомощието да ползва недвижимия имот съгласно неговото предназначение.

По делото е представено Заявление – декларация от ответника от 23.02.2012 г. за открИ.е на партида за продажба на топлинна енергия за битови нужди за обект в гр. С., Община О., ул. "Д." ***.

По делото не са представени доказателства, че след придобиване на собствеността ответникът е прехвърлил последната в полза на трето за правния спор лице, като се установява, че на *** г. с н.а. № ***** г. последният е учредил в полза на „УниКредит Булбанк“ АД договорна ипотека за обезпечаване на вземането на банката по договор за кредит.

5

Следователно установява се, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гр. С., Община О., ул. "Д." ***, като след прекратяване на вещното право на ползване, учредено в полза на неговите праводатели и родители, ответникът е депозирал заявление до ищцовото дружество за открИ.е на партида на негово име за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

Следователно установява се, че между страните е съществувало действително правоотношение по договор за търговска продажба на топлоенергия, като този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.