Решение № 260369 от 11.05.2021, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№

ІІ-227 11.05.2021г. гр.

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На петнадесети декември 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар:

Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 2511 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260137 от 28.08.2020г., постановено по гр. дело № 5317/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по отношение на В. И.В., че в полза на “ЕВН България Електроснабдяване” АД съществува вземане в размер на 251, 53 лева -главница, представляваща половината от стойността на доставена електрическа енергия по партида с клиентски № **654 за обект находящ се в гр. Камено, област Бургас, улица „Т.“ № *, ИТН №**232, за периода: 25.01.2017г. - 23.04.2017г., както и сумата от 50, 25 лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата от 251, 53 лева, за периода: 11.03.2017г. - 14.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението - 15.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2201 /2019г. по описа на Бургаски районен съд.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от адвокат Любомир Александров Цветков в качеството му на особен представител на В.И.В., с която се претендира да бъде отменено изцяло постановеното решение като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. В жалбата се посочва, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано поради противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Посочва се, че в производството не се установява наличието на валидно сключен договор между ищеца и ответника за доставяне на ел. енергия и се прави обстоен анализ на представените по делото доказателства. Сочи се, че съдът неправилно е анализирал доказателствения материал, вследствие на което е формирал грешни крайни и фактически правни изводи.

Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание не се явява назначеният особен представител на въззивника В.И.В. – адвокат Цветков.

Ответната страна по жалбата – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който заявява, че решението на Районен съд – Бургас е правилно, обосновано и изцяло съобразено с правната материя, регулираща процесните отношения. Посочва се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички факти и обстоятелства по делото, като безспорно е установил дължимостта на претендираните суми.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД със седалище гр. Пловдив против В.И.В. ***, с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответната страна му дължи следните суми – сума в размер на 503, 06 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 25.01.2017г. до 23.04.2017г., както и сума в размер на 100, 51 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 11.03.2017г. до 14.03.2019г., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се посочва, че ищцовото дружество е доставило на обекта, собственост на В.И.В. за периода от 25.01.2017г. до 23.04.2017г. електроенергия на обща стойност от 503, 06 лева, която до този момент не е заплатена от страна на ответника. В исковата молба се посочва, че поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, която сума за периода от 11.03.2017г. до 14.03.2019г. възлиза на сума в размер от 100, 51 лева.

По делото е депозиран писмен отговор от назначения в качеството му на особен представител на ответната страна адвокат Любомир Цветков, в който се посочва, че ответната страна не е запознат с Общите условия, оспорва се размера на иска, като се сочи, че същият е определен произволно за някакъв период от време. Посочва се, че уважаването на такава претенция би довела до неоснователно обогатяване от страна на ищцовото дружество. А от приложените доказателства към исковата молба не се установява, че ответникът е собственик и то единствен на процесния имот.

За да уважи предявените искове, първоинстанционния съд е приел, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответната страна е задължен да заплати доставената до обекта електрическа енергия, но само за половината от претендираната сума в съответствие с установените му права на собственост по отношение на недвижимия имот.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При служебната проверка на първоинстанционното решение, настоящата инстанция намира, че същото е валидно и допустимо.

По отношение на наведените доводи във въззивната жалба относно неговата неправилност, настоящата инстанция намира за установено следното:

На основание чл. 98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. На основание чл. 98а, ал. 3 от ЗЕ крайният снабдител на електрическа енергия публикува общите условия най-малко в един централен един местен всекидневник и на основание ал. 4 от цитираната разпоредба публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В този смисъл, съдът приема, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, изложено във въззивната жалба, че той не е запознат с Общите условия – с публикуването им всеки един би могъл да се запознае с тях, а и по силата на цитираните разпоредби Общите условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

Безспорно е и обстоятелството, че на основание чл. 13 от Общи условия (одобрени с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008г. от ДКЕВР) – в сила към момента, в който се претендира да са начислени процесните суми, ЕВН снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и не се е възползвал от правото си да избере друг доставчик. По делото не се твърди, че обекта, за който се претендира да е начислена консумираната ел. енергия не е присъединен към електроразпределителната мрежа, поради което и за ищцовото дружество е съществувало задължение да го снабдява с електрическа енергия. Безспорно е и обстоятелството на основание чл. 1, т. 4 от цитираните Общи условия понятието „клиент“ се разбира в своето значение като „потребител на електрическа енергия“, а „потребител на електрическа енергия“ е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. По делото е представена Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на РБ по чл.

26 от ЗМДТ, от която е видно, че ответникът по делото В.И.В. е декларирал своето право на собственост по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.

Камено, Община Камено, област Бургас, „Т.“ № *, представляващ жилищен имот - едноетажна къща. Видно от представената декларация имотът е деклариран като съсобствен от страна на ответника по делото В.И.В. заедно с лицето Д. И. П., декларирано е също и обстоятелството, че имотът е електрифициран. В този смисъл, съдът намира, че по делото се установява обстоятелството, че В.В. притежава правото на собственост по отношение на имота, за който се твърди, че е доставена електроенергия за периода от 25.01.2017г. до 23.04.2017г., но стойността й е останалата незаплатена. В този смисъл, следва да се приеме и обстоятелството, че той има качеството на потребител на електрическа енергия и съответно дължи стойността на доставена и консумирана електрическа енергия до обекта, чийто собственик е. В тази връзка, настоящата инстанция намира, че възражението на въззивната страна, че по делото остава недоказана собствеността на процесния имот е неоснователно. Действително представената Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на РБ по чл. 26 от ЗМДТ е частен документ, но същата е подадена именно от ответника В.И.В., поради което и съдът намира, че следва да зачете декларираните в нея имот и обстоятелствата, свързани с този недвижим имот и счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот само за ½ ид.ч. от имота. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че наведените във въззивната жалба възражения са неоснователни и следва да бъде прието, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е доставяло електрическа енергия на потребителя (съобразно публично известни условия и по цени, определени от ДКЕВР), а за ответната страна е възникнало задължението да заплати стойността на доставената и консумирана електрическа енергия, но само за ½ от претендираната сума – в съответствие с притежаваното от негова страна право на собственост по отношение на процесния недвижим имот.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на която е видно, че за процесният период от време има доставена електрическа енергия до дома на ответната страна, процесният електромер се е отчитал от страна на отчетник или с помощта на оптична глава и показанията на електромера, записани във фактурите са реалните показания на електромера.

По делото е извършена и съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение на която е видно, че цената на предоставената услуга за консумирана и начислена ел. енергия за процесния период е отразена в издадените и неплатени до датата на предявяване на исковата молба три броя данъчни фактури на обща стойност от 503, 06 лева. Вещото лице в своето заключение изрично посочва, че цените на издадените фактури са съобразени с постановените решения от страна на КЕВР.

Посочва се и обстоятелството, че размерът на обезщетението за забавено плащане за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на предявяване на исковата молба – 03.07.2019г. възлиза на сума в размер от 116, 15 лева.

Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че за процесния период – от 25.01.2017г. до 23.04.2017г. до обекта, собственост на ответната страна – В.И.В. за ½ ид.ч. е доставена електрическа енергия на обща стойност от 503, 06 лева, поради което и за ответната страна е възникнало задължението да заплати половината от тази стойност. По делото няма данни дължимата сума да е погасена, поради което и не може да се приеме, че правото на ищцовото дружество да получи стойността на доставената и консумирана ел. енергия е погасено. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че за ответната страна е съществува задължението да заплати на ищцовата страна половината от стойността на доставената и консумирана ел. енергия, поради което и предявената претенция е основателна за сума в размер от 251, 53 лева. С оглед на основателността на главната претенция следва да се приеме, че е основателна и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на половината от претендираната от ищцовото дружество сума, а именно – 50, 25 лева.