Определение № 1631 от 08.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1631 гр. София, 01.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602149 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК и е образувано по постъпила жалба от Б. Б. М. срещу определение от 07.03.2023 г. , постановено по н.ч.д. № 1968/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, с което е било потвърдено постановление от 09.12.2022 г. на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 178/2021 г. по описа на СО – СГП, пр. пр.

№ 48278/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр.

130, ал. 2 от НК.

Жалбоподателят прави искане да се отмени определението на СРС като неправилно и делото да бъде върнато на СРП със задължителни указания по приложението на закона и указания за събиране на доказателства. Релевирани са доводи, че наличните по делото доказателства, които установяват изложената фактическа обстановка не са били разгледани и анализирани всеобхватно, и съдът не се е произнесъл по всички оплаквания и възражения, касаещи анализа на доказателствения материал. Излагат се съображения, че не е взет предвид първоначалния сигнал за състоянието на М. и е била неглижирана медицинската документация, подадена от медицинския център при Следствения арест на бул. „Г. М.

Димитров“. Изтъква се, че прокурорът при СРП отказва да продължи разследването и го прекратява поради отказа на М. да бъде прегледан в Института на МВР, без да бъде обсъдено, че М. се е страхувал от физическо посегателство от страна на полицейските служители, ако бъде осъществен този преглед, както и че СРС не е извършил сравнение между снимката на М. към часа на криминалистическата регистрация, на която се твърди, че не се виждат наранявания в областта на окото му, и клиничните описания по медицинските документи в ареста по-късно в Медицинския институт на МВР. На следващо място в жалбата се посочва, че СРС превратно е анализирал и извършеното от М. разпознаване, като излага твърдения, че от материалите по делото става ясно, че М. е разпознал две лица (цивилни полицаи), плюс жена с електрошок, които са му нанесли побой по време на беседа. В тази връзка се обръща внимание и на заявеното от М., че не е видял задържалите го полицаи около банкомата, поради което не е разпознал същите. Твърди се, че М. е бил ритан от полицейски кубинки в хълбока 1 и коляното пред банката, но не е разпознал извършителите, тъй като не ги е видял, а ретината на окото му е отлепена от удар в 07 РУ – СДВР, като е разпознал нанеслите му побоя в районното управление лица.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на жалбоподателя и като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценка по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седемдневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивната проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

Съгласно правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 8 от НПК настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 178/2021 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 48278/2020 г. по описа на СРП e било образувано и водено за това, че полицейски орган, при изпълнение на службата му, на 06.10.2020 г. в гр. София чрез нанасяне на удари в тялото на Б. Б. М. е причинил на същия лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на дясното бедро и на лявото коляно, кръвонасядане и отток в областта на външната трета на лявата вежда, зоната под нея и външния очен ъгъл на лявото око, които са реализирали медико-биологичния квалифициращ признак болка и страдание – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

В хода на разследването са разпитани свидетелите Б. Б. М., В.П.П., М.П.Б., Ц.А.А., И.П.А., Д.С.К., В.Ц.Х., Б.Н.К., Т.С.Т., Н.В.С., Г.Ж.С., Р.Р.И., З.В.П., Н.В.В.,

А.Й.А., М.Е.Ш., Е.Д.Д., С.А.Ю., извършена е очна ставка между свидетелите М. и К. и са събрани множество писмени доказателства, относими към предмета на делото, вкл. извлечение от журнал 35 кабинет в МИ – МВР от 06.10.2020 г., медицинско направление/искане: от МИ – МВР до ОЗСА, изх. № 2545/06.10.2020 г., материалите по пр. пр. № 42376/2020 г. по описа на СРП, медицинска справка за първоначален медицински преглед от 07.10.2020 г., формуляр за регистриране на травматични увреждания на лишен от свобода/задържан под стража, заповед за задържане на лице от 06.10.2020 г. , заповед за конвоиране на лице от 06.10.2020 г., протокол за проведен инструктаж на конвоен наряд от 06.10.2020 г., книга за задържани лица, медицинско направление от 07.12.2020 г. на Б. М., рецептурна бланка на името на Б. М., извлечение от журнал Очен кабинет, извлечение от журнал Отделение по спешна медицина, съдебномедицинска експертна справка рег. № 4985/25.02.2021 г. Приложени са фотоалбум от полицейска регистрация № 7452/06.10.2020 г. на Б. М. и фотоизображения на травми на Б. М.. Също така са изготвени съдебномедицинска експертиза, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Б. М. и видеотехническа експертиза и са проведени разпознавания на лица по фотоснимки от М..

С постановление от 09.12.2022 г. на прокурор при СРП наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е приел, че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод за наличието на обективни и субективни елементи на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. С обжалваното определение от 07.03.2023 г. , постановено по н.ч.д. № 1968/2023 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, 2 постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство е потвърдено.

При преценка на законосъобразността на постановлението от 09.12.2022 г. за прекратяване на наказателното производство, правилно СРС е изяснил фактическата обстановка по делото, като е приел, че на 06.10.2020 г. св. Б. М. се намирал пред офис на банка ЦКБ, находящ се в гр. София, на бул. „Св. Климент Охридски“. Около 03:50 часа св. М. се приближил до банкомата, обслужван от банката, и започнал да поставя в устройството различни чужди банкови карти, които бил придобил по престъпен начин, и теглил парични суми от устройството. Действията му били забелязани от служител на банката – св. Н.С., който осъществявал непрекъснато наблюдение на банковия клон чрез охранителни камери. Същият подал сигнал до полицията, след което към мястото на произшествието били изпратени полицейски служители от 07 РУ-СДВР – свидетелите Ц.А., И.А. и Д. К.. Последните пристигнали на мястото със служебен полицейски автомобил и веднага се насочили към св. М., който носел на главата си маска и бил с ръкавици, приклекнал до банкомата. Св. М. забелязал полицейските служители и веднага побягнал в посока към ХТМУ, след което се отклонил към ТУ.

Свидетелите Д. К. и И.А. тръгнали след него. Видели, че мъжът пресякъл ул. „Георги Брадистилов“ и преминал между сградите на № 6 и № 8. Св. Д. К. успял да поддържа по-къса дистанция спрямо бягащото лице, а св. И.А. осветявал с фенер пътя в направлението на лицата, които тичали пред него. По същото време св. Ц.А. управлявал служебния полицейски автомобил в посока, която му позволявала при необходимост да пресрещне бягащото лице. Св. М. в процеса на бягане се приближил до площ обрасла с треви и храсти, но не забелязал монтираната ниска ограда по периметъра на градинката, в която се спънал и паднал по лице на земята, като останал да лежи по корем.

Св. К. догонил св. М. и му разпоредил да постави ръцете си зад гърба, след което му поставил белезници. В десния джоб на панталона си М. носил флакон с лютив спрей, който при удара в земята се спукал и съдържанието му започнало да се излива по дясното му бедро. Докато изправяли св. М. на крака, свидетелите Д. К. и И.А. чули странен шум и видели, че панталоните на същия са мокри. М. споделил с тях, че носи лютив спрей и помолил полицейските служители да извадят флакона от десния му джоб, понеже се бил спукал. Свидетелите свалили маската от главата на М. и извадили пробития флакон от джоба му, след което го повели пеша към банковия офис, за да избегнат обгазяване на купето на служебния полицейски автомобил.

Встрани от банковия клон, на М. му било дадено разпореждане да стои изправен до полицейския автомобил с лице към него и той останал в тази позиция до пристигането на дежурната оперативна група. След това бил отведен в сградата на 07 РУ-СДВР, където бил задържан и с него били проведени беседи за придобиване на оперативно значима информация. Заедно с издадената му заповед за задържане за срок до двадесет и четири часа, М. подписал и декларация, в която удостоверил, че не желае да му бъде извършен медицински преглед.

Във връзка с разглежданите събития било образувано досъдебно производство № 15241/2020 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 18156 / 2020 г. по описа на СГП, по което М. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като по отношение на него била взета мярка за неотклонение задържане под стража. Преди да бъде преведен в ареста при ОСИН-София, находящ се в гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров“, № 42, М. бил транспортиран до МИ-МВР, но на място отказал преглед в присъствието на медицински лица, за което се подписал в медицинския журнал.

На 07.10.2020 г. след като бил приет в следствения арест, на М. му бил извършен преглед в медицинската служба при ОСИН – гр. София, при който били 3 констатирани следните травматични увреждания на задържаното лице – охлузване във външния ъгъл на лявата вежда и над нея и кръвонасядане във външния ъгъл на клепачите на лявото око; охлузвания и зачервяване на кожата по външно страничната повърхност, в горната трета на дясното бедро и охлузване в областта на лявото коляно.

В началото на месец ноември 2020 г. св. М. подал жалба до наблюдаващия прокурор при СГП, с направени оплаквания, че по време на задържането му на 06.10.2020 г. и след това в сградата на 07 РУ-СДВР му бил нанесен побой от полицейски служители, като твърдял, че му били нанесли удари по главата, в лицето и по тялото, както и че в побоя участвала и жена – полицейски служител, която го ударила няколко пъти в главата и използвала електро-шоково устройство, за да го свести. Жалбата на М. била изпратена по компетентност на СРП, където била заведена прокурорска преписка, по която била извършена проверка. Преди приключването на същата, М. подал и допълнителна молба до СРП, в която посочил, че при извършените му медицински прегледи от офталмолог на 07.12.2020 г. и на 01.03.2021 г. в МИ- МВР, му била поставена диагноза – частично отлепване на стъкловидното тяло на лявото око, което нараняване според него било вследствие на нанесения му побой на 06.10.2020 г. от полицейските служители при 07 РУ – СДВР.

Както прокурорът при СРП, така и първоинстанционният съд правилно са изяснили, че показанията на св. Б. М., че му е бил нанесен побой от полицейски служители по време на извършеното спрямо него преследване, арест и провеждане на разпити на 06.10.2020 г. и на 07.10.2020 г. остават неподкрепени и изолирани на фона на изобилния доказателствен материал, а също така противоречат на заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска и видеотехническа експертизи, както и на изложеното от свидетели - полицейски служители, участвали при задържането на М. на 06.10.2020 г., както и тези, които са контактували с него след задържането му в сградата на 07 РУ – СДВР.