Решение № 1168 от 17.08.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. Русе, 17.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. В. като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520103188 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от “Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, представлявано от Изп.Дир. Юрий Благоев Генов и Изп.Дир. Диана Дечева Митева, чрез ст.юрк. А. М., с която са предявени установителни искове срещу Г. Т. К., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. „***“ № 2, вх. 5, ет. 1, ап. 2, с правно основание чл. 422 ГПК за съществуването на следните вземания: 1/ за сумата 12327,47 лв. – просрочена главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за кредит за текущо потребление от *** г. с първоначална главница от 13000 лв.; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата 885,57 лв. договорна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 15.06.2021 г.; 3/ вземане по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 46,26 лв. за периода от 20.08.2020 г. до 15.06.2021 г. и в размер на 2294 лв. за периода от 16.06.2021 г. до 04.04.2023 г.; 4/ сумата 120 лв. разходи при изискуемост, вземане по чл. 78 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2023 г. датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. *** г. на РРС, до окончателното изплащане. Претендират се и направените в заповедното и в настоящото дело разноски.

1

В исковата молба се твърди, че по сключен Договор за кредит за текущо потребление от *** г. ищцовото дружество „Банка ДСК"АД, е предоставило на ответника сума в размер на 13 000 лв., а ответникът се е задължил да я върне съобразно уговорените условия заедно с възнаграждението за ползване на сумата в размер на 7,99 % годишно променлив лихвен процент, ГПР от 9,04 %, на минимални месечни вноски 183,71 лв., както и с уговорените в т. 18 и т.

6 от ОУ такси и комисионни. Поради забава на 10 вноски от 20.08.2020 г. до 20.05.2021 г. настъпили основания, водещи до предсрочна изискуемост на кредита обявен на 16.06.2021 г. лично на длъжника в претендирания като остатък размер, като му била начислена надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД и 120 лв. разноски за намирането му, за изпращане на писма, връчване на покани за доброволно изпълнение, разходи за уведомления за обявената предсрочна изискуемост и др. Тъй като не постъпило плащане от ответника, на осн. чл. 60 ал. 2 от ЗКИ Банка „ДСК“ е подала на 06.04.2023 г. заявление по чл. 417 ГПК и по образуваното ч.гр.д. *** г. на РРС била издадена Заповед № *** г. и Изпълнителен лист № *** г., връчени на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. В указания срок е предявен настоящия иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв. С. П., с който се оспорват исковете по основание и по размер. Оспорва се изпълнението на задълженията на кредитодателя, съгласно чл. 22 вр. чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ тъй като Договорът бил изписан с по-малък от законоопределеният шрифт 12 и поради нарушение на формата го счита за недействителен. Сочи нарушение на чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от Закон за защита на потребителя /ЗЗП/, тъй като ответника не получил Стандартен европейски формуляр, клаузите в договора не били индивидуално уговорени, а били изготвени предварително при Общи условия, върху които потребителят не е могъл да влияе, не ставало ясно как се сформира лихвата в посочените в договора погасителни вноски и погасителен план, както по отношение претендираната такса 4,50 месечно и 120 лв. разходи при изискуем кредит, така и по отношение на ГПР от 9,04 %, в което не става ясно дали е включен лихвеният процент и не се сочи взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР и счита договора за недействителен, при което ответника дължи връщане само на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК. Прави възражение за изтекла погасителна давност на 2 исковете.

По допустимостта и предмета на производството:

От приложеното ч.гр.д. № *** по описа за 2023 г. на РС Русе, се установява, че ищецът се снабдил със Заповед № *** г. за изпълнение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от *** г. за следните суми: 12 327,47 лв. – главница, представляваща вземане за неплатена част от заета сума по Договор за кредит сключен на *** г. между „Банка ДСК“ЕАД и ответника; за сумата от 885,57 лв. – договорна лихва за периода 20.07.2020 г. до 15.06.2021 г.; за сумата 46,26 лв. мораторна лихва за период от 20.08.2020 г. до 15.06.2021 г.; за сумата 2294,98 лв. законна лихва за период от 16.06.2021 г. до 04.04.2023 г.; за сумата от 120 лв. – дължими такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2023 г. датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. *** г. на РС Русе до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 313,49 лв., държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415 ГПК на ищеца били дадени указания с разпореждане от 15.05.2023 г. да предяви иск за установяване на вземанията си, получено на 17.05.2023 г. от „Банка ДСК“. Исковата молба е депозирана в указания срок и производството се явява допустимо.

По легитимацията на ищеца:

Тъй като въпросът за легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени искове, той следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Не е спорно, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като ответника е узнал за това. Видно от представеното уведомление на л. 21 по приложеното гр.д. № *** г. на РС Русе изпратено от „Банка ДСК“ЕАД до ответника и връчено му лично на 16.06.2021 г. по месторабота, се установява, че ответника е уведомен надлежно на осн. чл. 44 ал. 1 от ГПК за това, че Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. При тези доказателства съдът намира за безспорно установено, че ответника е узнал за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 16.06.2021 г.

По възраженията за наличие на неравноправни клаузи в договора:

Съдът намира същите за неоснователни. При сключването на договора за кредит са спазени изискванията на чл. 10 и чл. 11 от Закона за потребителския кредит. Сключен е съгласно чл. ал. 1 от ЗПК по ясен и разбираем начин, всички елементи в договора са предоставени в шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра 3 по един за всяка от страните. Неоснователни са възраженията относно определянето на ГПР, като в погасителния план ясно са посочени компонентите, които определят и са включени в ГПР. В чл. 9.1 от ОУ изрично е посочено какво представлява ГПР и задължително включва лихвите и таксите, които се дължат.

Банката коректно е включила в ГПР и въпросната такса в графа 7 от 4,50 лв. относно плащането на пакет свързан със сключване на договор за разплащателна сметка, съгласно Приложение 2 към Договора, подписано от ответника, за да ползва преференциална лихва.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Възражението е неоснователно. В случаите на чл. 417 ГПК предпоставките за прекъсване на давността не подлежат на изследване в хипотезата на чл.116 б.

„б“ ЗЗД - с предявяването на иска по чл.422 ал.1 ГПК, а в хипотезата на чл.116 б.

„в“ ЗЗД - с предприемането на всяко едно от действията на принудително изпълнение. Няма спор в съдебната практика, че вземанията за главница по договора за кредит не са периодични и се погасяват с 5-годишна давност, а вземанията за лихви - с 3-годишна давност. В случая не е погасено нито едно от тях.

І. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

За да се уважи иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя; 5. настъпване на основания, водещи до изискуемост на кредита в претендирания като главница размер.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на *** г. между ответника и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление, обезпечен със залог върху вземане по разплащателна/депозитна сметка, за сумата 13000 лв. със срок на издължаване 96 месеца с променлив лихвен процент 7,99 %, ГПР 9,04 %, на равни месечни вноски от по 183,71 лв. Договорът е надлежно подписан от ответника и в този смисъл удостоверява предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя. Не се спори, между страните, че сумата е преведена по сметка на ответника на *** г. и усвоен от него. От 20.08.2020 г. е спряло плащането на кредита.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, 4 неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че остатъкът от главницата към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е 12327,47 лв. Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 240 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата в размер на 12327,47 лв. ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 06.04.2023 г., до окончателното й изплащане.

ІІ. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:

За уважаване на иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на договорна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.

Вече бе отбелязано, че не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на *** г. между ответника и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата 13000 лв. със срок на издължаване 96 месеца с променлив лихвен процент 7,99 %, ГПР 9,04 %, на равни месечни вноски от по 183,71 лв. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че размерът на дължимата договорна лихва е 885,57 лв. за период от 20.07.2020 г. до 15.06.2021 г.

Респективно предявения иск с правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД за сумата от 885,57 лв. – договорна лихва за периода 20.07.2020 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 15.06.2021 г. /датата преди получаване на обявлението за предсрочната изискуемост/следва да се уважи изцяло.

ІІІ. По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата размер на 46,26 лв. за периода от 20.08.2020 г. до 15.06.2021 г. и 2294 лв. за периода от 16.06.2021 г. до 04.04.2023 г., правото произтича от следните обстоятелства: по възникнало вземане ответникът е в забава за изпълнение. Видно от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза последното относително редовно плащане на вноска по кредита /20.07.2020 г/ е направено на 28.07.2020 г. От следващото задължение за вноска на дата 20.08.2020 г. е платена само сумата 3,28 лв.която е отнесена за плащане на лихва. Банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита на 16.06.2021 г.

5 до когато има повече от 10 месечни неплатени вноски по кредита и 318 дни на забава от последното плащане.

Ищецът установи, че вземането за главница е възникнало и ответникът е поставен в забава, както и момента на настъпване на изискуемостта на главното вземане. Ответникът не доказа положителния факт на погасяване на дълга на падежа, поради което искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи изцяло.