Определение № 2084 от 21.07.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2084

Окръжен съд – Варна

21.07.2020 г.

Град Варна

II състав

На 20.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Пламен А. Атанасов

Цвета Павлова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20203100501712 по описа за 2020 година

Производството е образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна жалба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу определение № 7530/16.06.2020 год., постановено по гр.д.№ 1869/2020 год. на ВРС, 34- ти състав, с което е прекратено производството по иска, предявен от този кредитор за установяване на задължение по оспорена от длъжник заповед за изпълнение.

Частната жалба вх.41363/26.06.20г. е депозирана като електронен автентичен документ, постъпил в електронна поща на съда преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като е съдът е пропуснал да съобрази, че продължаването на срока, постановено при действие на ограничителни мерки, отнасящи се до работата на всички учреждения. Сочи, че при създалата се извънредна обстановка, затруднила и работата на служителите на молителя не може да се презумира възможността им да се запознаят с произнасянето на съда и резултата по искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Като счита, че новия срок е следвало да бъде съобщен на страната преди да бъде отчитано изтичането му, моли прекратителното определение да бъде отменено и производството по делото продължено, с оглед зачитане на представеното с жалбата доказателства за изпълнение на указанията на съда.

Доколкото прекратяването поради нередовност предшества размяна на книжа, насрещна страна не се конституира.

Авансово дължимата държавна такса е надлежно внесена. Съдът приема производството по обжалване на предвиден в чл. 274 ал.1 т. 2 вр. чл. 129 ал.3 ГПК за допустимо.

Жалбоподателят, чрез пълномощника си, е депозирал първоначално искова молба, в която е изложил твърдения за наличие на оспорена от длъжник заповед за изпълнение, издадена по твърдения на ищеца за неудовлетворено парично вземане. Съдът е дал указания, връчени на ищеца на 04.03.2020 год., за довнасяне на таксата по чл. 415 ал.4 ГПК. В срока за изпълнение е постъпила молба, вх.№ 20950/11.03.2020 год., в която представителят на ищеца е посочил, че поради забавяне на обработка на множество плащания, наредени чрез електронно банкиране на 05.03.2020 год., е затруднен да представи доказателства за изпълнението си. След като докладчикът се убедил, че в счетоводството на съда няма данни за получено плащане, молбата за продължаване на срока е била уважена, като възможността за отстраняване на нередовността е продължена с две седмици.

С обжалваното определение, съдът е констатирал, че предоставеният на страната срок( спрян на 13.03.2020 и възобновен след 20.05.20г.) е изтекъл на 04.06.2020г., но изпълнение не е последвало, поради което е прекратил производство по останалата нередовна искова молба.

Тази преценка изцяло се споделя от въззивния съд. От една страна по силата на специално въведената поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. нормативна уредба (чл.3 от ЗМДВИП), възможностите на страните да реализират процесуалните си права са били гарантирани в цялост, тъй като сроковете за тях са били спрени и каквито и да са затруднения, както от вътрешно- организационно, така и от фактическо естество, не могат да влияят върху правото на защита по исковите производства.

Дори и да не можел да комуникира със служителите си или със съда, това състояние е траело не повече от самото извънредно положение, а разумно определения срок е отчетен с начало една седмица след отпадане на ограниченията за пътуване и достъп до обществени сгради в съответствие с послредната редакция, въведена с пар.13 от ЗИД на ЗЗ. От друга страна естеството на указанията не изисква специален физически достъп до службите на съда, които не са престанали да работят въпреки спирането на сроковете за страните и макар и с известни ограничения са поддържали през цялото време на извънредното положение възможност за неприсъствени справки, а след 13.05.2020г и пълен достъп до канцелариите си. Затова в рамките на следващия месец, до разглеждането на делото от съда, ищецът е имал възможност не само да се запознае с хода на делото си, но и да изпълни точно указанията. Още повече, че според първоначалната му молба, изпълнението му е било затруднено само от снабдяване с документа за заверяване на сметката с вече изпратен превод, а възможността за посочване на електронни документи, каквито несъмнено пълномощника ползва, не е била ограничавана, а напротив – препоръчвана на страните за употреба в този период.

Явно е обаче, че страната не само не се погрижила за собствените си интереси, след като е липсвало каквото и да е затруднение за това, но не е предприела защита с дължимата грижа още преди въвеждането на ограничителните мерки, тъй като посоченото с жалбата доказателство не кореспондира на твърденията за своевременно нареждане на превод, а е новосъставено със системна дата на електронно банкиране от 09.07.2020г. Налага се извод, че не процесуално нарушение на съда, а неоправданото бездействие на страна са причинили неизпълнението на указанията. Прекратителният акт следва да бъде потвърден.

Частната жалба е неоснователна, поради което и на осн. чл. 278 ал.2 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7530/16.06.2020 год., постановено по гр.д.№ 1869/2020 год. на ВРС, 34-ти състав, с което е прекратено производството по иска по чл. 422 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл. 274 ал.4 вр. чл. 280 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________