Решение № 18862 от 19.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18862 гр. София, 19.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110116324 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 93491/21.03.2024г. на СРС, подадена от „*********“ ЕАД срещу В. К. Д. във връзка със Заповед за изпълнение от 18.01.2024г., издадена по ч.гр.д. № 1336/2024г. на СРС.

Ищецът „*********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу В. К. Д. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „*********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ул.

„*************“ бл. 118, вх. 1, ап. 41, аб. № *******, както следва:

672,57 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.10.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.01.2024г.) до окончателното им изплащане;

121,58 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-28.12.2023г.;

35,88 лева за главница за дялово разпределение за периода м.11.2020г.м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.01.2024г.) до окончателното им изплащане;

9,48 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.01.2021г.-28.12.2023г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата-ползвателка на имота съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно 1 общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Д.К. / юрк. Д.Т.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. К. Д. чрез адв. Й. А. – АК-София, е подала Отговор, вх. № 163351/20.05.2024г. на СРС, с който оспорва предявените срещу нея искове като недопустими. Сочи се, че ищецът и топлинният счетоводител са определили нищожни и незаконосъобразни прогнозни стойности на топлинната енергия, а в договора между топлоснабдителното предприятие и топлинния счетоводител имало неравноправни клаузи. Ответницата не била клиент на топлинна енергия за процесния апартамент, тъй като, видно от приложения към исковата молба протокол от заседание на ОС на ЕС той бил необитаем. В случай, че съдът счете исковете за допустими, същите се оспорват като неоснователни. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност, както и възражение за прихващане с подлежащи на връщане от ищеца суми. В издадените изравнителни сметки били допускани грешки, срещу които ответницата подавала възражения и по някои от тях били извършени корекции. Сочи се, че оставало неясно какво става със сумите, които топлоснабдителното предприятие следвало да върне на ответницата.

Сочи се, че задължения за заплащане на топлинна енергия възникват само за реално доставена такава, а ответницата не ползвала топлинна енергия от „*********“ ЕАД, с изключение на отоплителния сезон 2018-2019г. Неоснователността на исковете за главница обосновавала и неоснователност на исковете за лихви към тях. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. А., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „************“ ЕООД е депозирало писмо, вх. № 195214/13.06.2024г. на СРС. Заявява, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от Нотариален акт № 110/30.01.1995г., т. 6, дело № 1113/1995г. на Нотариуса при Софийския районен съд, В. К. Д. и Ц.А.Д. са продали на дъщеря си Й. Ц. А. недвижим 2 имот – апартамент в град София, ж.к. „********“, бл. 118, вх. 1, ет. 7, ап. 41, с посочени площ, разпределение и прилежащи площи, права и помещения, който имот, при съобразяване на останалите материали по делото, може да се приеме за идентичен с топлоснабдения такъв. С нотариалния акт продавачите са си запазили вещно право на ползване върху апартамента пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 5524/04.12.2017г. на Столичната община – Район „********“, Ц.А.Д. е починал на 29.11.2017г. Липсват данни учреденото право на ползване на В. Д. да е прекратено.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). В отношенията между собственик и титуляр на вещно право на ползване доставената топлинна енергия следва да се заплаща от този, който ползва имота, а това е именно ползвателят. Естеството на вещното право на ползване изключва паралелното използване на имота от собственика и ползвателя, като ползването остава за носителя на ограниченото вещно право, с което собственикът следва да се съобразява до погасяването му. Правно и житейски нелогично е да се натоварва със заплащането на енергия, която друг ползва по силата на притежавано от него право, трето лице, което не я е ползвало. Подобна постановка би довела до неоснователно обогатяване за ползващия титуляр на ограничено вещно право за сметка на неползващия собственик. Ползвателят, който извлича ползите от недвижимия имот във вещно-правния смисъл на понятието, следва да се ангажира и със заплащането на тежестите, които това ползване влече след себе си, в това число и консумативните разходи, сред които дължимите за доставената топлинна енергия суми. Затова, доколкото в полза на В. К. Д. е учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, същият следва да отговаря за заплащане на доставената до него топлинна енергия и свързаните с това плащания.

Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че, дори и да се касае за суми за сградна инсталация, то такава е винаги дължима, независимо дали потребителят ползва отделно топлинна енергия за отопление в имота си или не. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната 3 инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите ú топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и т.н. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Следователно потребителите в такива сгради не заплащат загубите на топлоснабдителното предприятие, защото неговата собственост достига до абонатната станция и именно там се измерва общото количество потребена енергия в цялата сграда - етажна собственост: така р.5/22.04.2010г.-к.д.15/2009г.-КСРБ. Титулярят на права върху отделни обекти в сградата може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата – ТР 2/2016-2017-ОСГК. Затова и собствениците на обект в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя обект. Макар действително понякога да е трудно или дори невъзможно да се определи с точност количеството топлинна енергия, отдадена от тази инсталация във всеки обект, всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния обект от физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през него, но и топлообменът между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл отделните самостоятелни обекти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения. Затова и няма пречка в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на самостоятелен обект в сградата пропорционално на обема на неговия обект. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 05.12.2019г. по съединени дела № С-708/17 и № С725/17. Дори делът на разходената за сградна инсталация топлинна енергия да надвишава 50 % от потребената такава, клиентите на топлинна енергия продължава да дължат заплащане на стойността ú (ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 2).