Решение № 2 от 02.02.2022, Районен съд - Тополовград
- Съд
- Районен съд - Тополовград
- Дело
- Административно наказателно дело 94/2021
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 02.02.2022
- В сила
- 13.04.2022
- Състав
- Милена Иванова Семерджиева
Цитирани разпоредби
- чл.52 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.3 пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.2 · Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Тополовград, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно наказателно дело № 20212320200094 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото против него НП е незаконосъобразно, поради това че липсва материално правно основание за налагане на наказанието, тъй като жалбоподателят не е правил отказ по смисъла на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП и са нарушени административно процесуалните правила и норми при издаването на АУАН – нарушен е преклузивния едномесечен срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН и неправилно са записани обстоятелствата относно участието на свидетелите и формите на деянието в мотивите на АНО.
Поради което се претендира незаконосъобразно обжалваното НП. да бъде отменено изцяло като
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, вместо него се явява процесуалният му представител адв.К., който поддържа изцяло жалбата и доразвива мотивите си относно нарушението на процесуалните правила.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено 1 следното:
На 01.11.2021 г. е била извършена проверка на жалбоподателя в Т. на ул.“*********, в качеството му на водач на л.а. „******* собственост на Ж.С.С. При проверката служителите на полицията са забелязали, че водачът имал видими външни признаци, бил е неспокоен, със зачервени очи, видимо притеснен и напрегнат, поради което са решили да извършат проверка за употреба на алкохол и наркотици. На водача е предложено да бъде изпробван за алкохол с техническо средство след уведомяване на съответните служители от сектор“Пътна полиция“ към РУ – Тополовград и пристигането им на място /актосъставителят С. и св.Х.П./, като той е приел, извършена е проверка, но не е установено наличие на алкохол в кръвта, видно от показанията на актосъставителя и свидетелите, дадени в съдебно заседание.
След което, поради наличие на външни признаци и счетена необходимост от полицейските служители е било предложено на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест, като това е станало и след повторна покана от страна на полицейските служители след отвеждане на проверяваното лице в сградата на РУ – Тополовград, но той е отказал извършването на такава проверка, видно от показанията на актосъставителя и свидетелите, и видно от представения талон за изследване с № 0051090. В талона е посочено, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с тест, съответно не е избрал и един от двата начина на изследване – медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, като в самия талон е изписал, че отказва такова изследване и се е подписал. Водачът е бил уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП – Тополовград до 45 минути от връчването на талона, за което той се е подписал. Екземпляр от талона за изследване е бил връчен на водача срещу подпис. Видно от талона за изследване с подписа на св.ХР. Т. П. е удостоверено, че проверяваното лице отказва да избере един от двата начина на изследване, респективно въобще отказва да даде кръвна проба за изследването, което се установява и от свидетелските показания на свидетелите П. и Д., разпитани непосредствено в с.з.
Съответно на водача е съставен АУАН Бл.№ 851986 от 01.11.2021 г., който акт е подписан от актосъставителя, двама свидетели и нарушителя, без възражения, предявен и връчен срещу разписка. В АУАН е записано, че е нарушена разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП и е иззето СУМПС. Издадена 2 е и заповед за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП, като е наложена мярка временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността.
Въз основа на този акт е издадено НП № 21-0358-000292 от 13.12.2021 г., с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3,предл.2-ро от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца.
НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 15.12.2021 г.
На 22.12.2021 г. жалбата е входирана в ОД на МВР – Хасково, РУ – Тополовград.
По преписката е представен талон за изследване с № 0051090, в който е записано, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с тест и съответно отказва да избере един от двата начина на изследване, респективно въобще отказва изследване, който отказ е удостоверен с подпис на един свидетел. Талонът е подписан от проверяваното лице и екземпляр от него му е връчен срещу подпис.
По делото е представена и справка за нарушител/водач, от която е видно, че жалбоподателят има издадени множество актове, наказателни постановления, наложени ПАМ, фишове и съответно постановена присъда от РС – Ямбол за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, т.е. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Присъдата е от 10.07.2019 г. и наложеното наказание е 12 месеца „лишаване от свобода“.
Този факт за наличие на присъда се потвърждава и от показанията на актосъставителя и разпитаните по делото свидетели.
По делото са разпитани актосъставителят и свидетелите П. и Д. – служители в РУ – Тополовград, които са присъствали при установяване на нарушението и при съставянето на акта, и тримата подробно обясняват конкретния случай и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, като между техните показания няма никакви различия и противоречия.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетелите, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът 3 достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.
Същата е неоснователна и недоказана и не следва да се уважава, а обжалваното НП като законосъобразно и правилно следва да се потвърди, поради следните съображения:
С обжалваното НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено административно нарушение, а именно: за това, че отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на такава употреба, за което му е наложено наказание по чл.174 ал.3, предл.2-ро от ЗДвП.
Съдът счита, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено и доказано по безспорен и категоричен начин, и извършено от жалбоподателя, за което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Съгласно чл.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /последно изм.и доп. ДВ, бр.99 от 2020 г./ наричана по-долу за краткост Наредбата – /1/При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. /2/ Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В случая безспорно е установено, че проверяваното лице не е изпълнило задължението си по ал.1, въпреки дадените указания и разпореждания от контролните органи на място, при спирането на водача и в сградата на полицията за извършване на проверка за употреба на наркотични 4 вещества или техни аналози с тест, то е отказало въобще извършването на такава проверка и това е видно, както от талона за изследване, приложен по делото, така и от показанията на актосъставителя и свидетелите в съдебно заседание. Съгласно чл.3, ал.1 и чл.3а, т.1 от Наредбата употребата на наркотични вещества или техни аналози се проверява с тест, а когато лицето откаже извършването на проверка с тест, тогава се установява употребата с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Видно от представения талон проверяваното лице въобще е отказало извършването на проверка както с тест, така и с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Проверяваното лице се е подписало срещу отказа в бланката на талона за изследване, този талон му е връчен по съответния ред срещу подпис, а отказа да избере един от двата начина на изследване е удостоверен с подписа на един свидетел – св.П., който е разпитан в съдебно заседание и потвърждава обстоятелствата, посочени в талона за изследване. В талона за изследване не е зачертано ненужното в посочените три алтернативи на отказа: да подпише, респективно получи талона за изследване и третата алтернатива: да откаже да избере един от двата на чина на изследване. Но от самия талон и от показанията на актосъставителя и свидетелите е видно, че проверяваното лице е подписало и получило талона за изследване, т.е. първите две алтернативи отпадат.
Следователно, по делото е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал, респективно препятствал извършването на проверка чрез който и да е от нормативно предвидените способи за това, поради което правилно е бил санкциониран. Талонът за изследване е изготвен от контролните органи съобразно нормативните изисквания, с оглед разпоредбите на чл.6 ал.5 от Наредбата, тъй като отразява всички обстоятелства по чл.3а и с оглед разпоредбата на чл.6 ал.8, тъй като отказът на лицето да избере един от двата начина за изследване е установен с подписа на един свидетел.
Между приложения документ и събраните гласни доказателства – показанията на актосъставителя и свидетелите не са налице никакви противоречия и изложените в документа факти и обстоятелства напълно се потвърждават от свидетелските показания. За това съда приема, че по делото е безспорно доказано, че жалбоподателя е извършил визираното нарушение и правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по 5 чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Съгласно горепосочения текст за процесното нарушение наказанията са строго фиксирани и не зависят от преценката на АНО. Във всички случаи на безспорно доказано такова нарушение се налага конкретно фиксираната в законовия текст глоба 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. В случая АНО е посочил размера на наказанието лишаване от правоуправление в месеци – 24 месеца, което обаче се равнява на визираните в законовия текст 2 години и съда счита, че това не може да се приеме за някакво нарушение на процесуалните правила. Наказанието е напълно справедливо в съответствие с волята на законодателя и с оглед изключителната тежест и обществената опасност на този вид административни нарушения, както и с оглед високата степен на обществена опасност на дееца, предвид визираните в справката за нарушител наказания, които са му налагани многократно, включително и присъда за извършено престъпление за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. За това съда счита, че НП е напълно законосъобразно и справедливо и следва да се потвърди.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя в жалбата, че са допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Напротив, последните съдържат всички фактически и правни основания за издаването им, спазен е принципа за съразмерност и справедливост и по никакъв начин съда не установи наличието на някакви нарушения на материалния закон и на административно-процесуалните правила, които да обуславят незаконосъобразност на акта на АНО, за да подлежи той на отмяна, както и на издаденото НП.