Решение № 12 от 06.01.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4399/2024
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 06.01.2025
- В сила
- 11.04.2025
- Състав
- АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.245, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Бургас, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120104399 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, кв. ****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат К. К., против „Топметал Комерс“ ЕООД с ЕИК **** с адрес гр.
Бургас, ****, представлявано от управителя **** със съдебен адрес гр.
Бургас, ж.к. ***** – адвокат Р. С.. Предявен е осъдителен иск за сумата от 1289 лв. – дължимо трудово възнаграждение за месец май 2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 28.06.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
Ищцата твърди трудово правоотношение, по силата на което работила в ответно дружество на длъжността „оператор въвеждане на данни“ с договорено основно възнаграждение в размер на 1289 лв., платимо до 25-о число на месеца, следващ полагането на труда, като за предявения период ответникът – работодател не е изпълнил задължението си да заплати така договореното дължимо възнаграждение.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя 1 писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че при проведени процесуалноследствени действия по досъдебно производство от офисите му били иззети счетоводните документи и компютърни системи, в това число и трудовите досиета на работниците, поради което не може да изрази становище по наличието на трудово правоотношение с ищцата и по неговото изпълнение.
Бланкетно оспорва автентничността на приложените към исковата молба трудов договор, длъжностни характеристики и допълнително споразумение.
Въвежда и възражение за извършено плащане на претендираната сума в брой.
В съдено заседание прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.128 от Кодекса на труда /КТ/.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в това число и официалните удостоверявания от НОИ и НАП за подадените от ответното дружество в качество работодател уведомления в регистъра на трудовите договори, и показанията на разпитания по делото свидетел **** съдът приема за установени следните въведените от ищеца релевантни обстоятелства, на които се основава предявеният иск : през предявения период месец май 2023г. по силата на трудов договор № 1/ 15.02.2022г. страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата работи в ответното дружество на длъжността „****“ с договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1289 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Договорено е и допълнително възнаграждение от 0,6 % за всяка прослужена година, но такова не се претендира в настоящото производство. Това трудово правоотношение на страните е прекратено на 31.05.2024г., за което обстоятелство ответникът е подал уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Тези факти се установяват несъмнено от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - трудов договор, справки от НАП и НОИ и свидетелски показания, които не се опровергават пряко или косвено от други доказателства, ангажирани от ответната страна.
Поради изложеното съдът приема за установено, че на основание 2 чл.128, т.2 от КТ ответникът дължи на ищцата договореното претендирано основно трудово възнаграждение за предявения период – 01. - 31.05.2024г. Тъй като носещият доказателствената тежест ответник не установи надлежно да е изпълнил задължението си да заплати на ищцата дължимото трудово възнаграждение, предявеният иск се явява основателен. Неоснователно е възражението на ответника срещу присъждането на претендираното възнаграждение в договорения брутен размер, тъй като при присъждане на брутно трудово възнаграждение с диспозитива на съдебния акт, дължимият данък и осигурителни вноски ще бъдат изплатени от събраните суми в изпълнителното производство /в този смисъл решение № 166/ 25.02.2010г. по гр. д. № 220/ 2009 г., III г. о. на ВКС/.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.245, ал.1 от КТ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и законна лихва върху присъденото трудово възнаграждение, начиная от датата на предявяване на иска – 28.06.2024г., която е след договорения падеж на паричното задължение – 25.06.2024г.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса за уважения иск в размер на 51,56 лв.
На основание чл.78, ал.1 ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, което се удостоверява от приложения договор за правна защита и съдействие.
Неоснователно е ответниковото възражение за прекомерност на така заплатеното от ищцата възнаграждение, което е близко до минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТОПМЕАЛ КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК **** с адрес гр.
Бургас, ****, представлявано от управителя ****, със съдебен адрес гр.
Бургас, ж.к. ***** – адвокат Р. С., да заплати на Н. Д. Д. с ЕГН **********, с 3 адрес гр. Бургас, кв. ****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат К.
К., сумата от 1289 лв. – дължимо брутно основно трудово възнаграждение за периода 01.05.2024г. – 31.05.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.06.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважения иск.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „ТОПМЕАЛ КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК **** с адрес гр.
Бургас, ****, представлявано от управителя ****, със съдебен адрес гр.
Бургас, ж.к. ***** – адвокат Р. С., да заплати по сметка на Районен съд – Бургас дължимата за производството държавна такса от 51,56 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4