Решение № 17 от 16.02.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. гр. Добрич, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Т.

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно търговско дело № 20263201000025 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК .

Образувано е по повод жалба вх.№ 23348/03.10.2025г., подадена от Сдружение „Асоциация кулинарни изкуства и гостоприемство“ с ЕИК 176160695, гр. Добрич, ул. „България“ № 3, чрез адвокат М. Т., срещу постановление с изх.№ 12806/19.09.2025г. по изп.дело № 609/2025г. по описа на ЧСИ Д. И. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Добрич, с което, по възражение на длъжника, е намалено платеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 600 лв. на 300 лв.

Постановлението се обжалва с доводи да е преждевременно, необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като се настоява то да бъде отменено. Развити са съображения, че ЧСИ не е посочил дали уговореното възнаграждение надвишава минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2024г. за възнагражденията за адвокатска работа, а се е позовал единствено на текущото развитие на производството, без да съобрази, че няма основание за неговото прекратяване и това, че то ще продължи да се развива, при липсата на доброволно плащане от длъжника, респ. на този етап не би могло да се прогнозира какви действия занапред ще бъдат предприети от адвоката в защита интереса на взискателя. При това ЧСИ следвало да прецени само дали платеното възнаграждение е съобразено с размера на 1 възнаграждението за съответния вид дейност по наредбата, в случая за образуване и за водене на делото, като последното не се изчерпвало с действия за удовлетворяване на вземането, а включвало и подаване на становище по възражения на длъжника. Изтъкнати са и аргументи, че след като е станал причина за образуване на делото и в срока за доброволно изпълнение не е погасил задължението си, длъжникът следва да понесе отговорността за разноските на взискателя, съгласно чл. 79 от ГПК.

В писмено становище насрещната страна М. Г. Д. възразява за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата. Счита жалбата за недопустима, като подадена срещу постановление на ЧСИ за разноските по изпълнението, което не попада след обжалваемите по чл. 435, ал. 1 от ГПК от взискателя актове. В подкрепа на довода си за неоснователност на жалбата поддържа, че ЧСИ е изложил надлежни мотиви и е съобразил размера на разноските с действителния обем и сложност на извършената от процесуалния представител на взискателя работа, в съответствие с тълкуването на Съда на ЕС, дадено в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22, а именно, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид това, че след образуването му е постъпила молба от взискателя за извършване на опис, оценка и продан на движими вещи, както и за налагане на запор върху вземания от трето лице, длъжникът поискал спиране поради частично погасяване на задължението, а към 12.12.2025г. то е изцяло изплатено, в т.ч. и разноските на взискателя. Настоява жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение.

В мотивите на съдебния изпълнител се излагат съображения за неоснователност на жалбата.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК (на 03.10.2025г. след получаване на съобщението в същия ден) от взискател в изпълнителното производство срещу подлежащо на обжалване постановление на ЧСИ. Доводите на длъжника за противното не могат да бъдат споделени.

Постановлението, с което ЧСИ удовлетворява молба на длъжника за намаляване размера на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение, съставлява отказ на съдебния изпълнител да събере от длъжника пълния поискан от взискателя размер на сторените от него разноски за изпълнителното производство. Следователно жалбата е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване от взискателя, съобразно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

2

Длъжникът отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение, с някои изключения, за наличието на които по делото не се навеждат твърдения (така чл. 79 от ГПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима съответно и в изпълнителното производство, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В съответствие със задължителното тълкуване в решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело C-438/22 (така чл. 633 от ГПК), преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е обвързана от размерите по приета от Адвокатския съвет наредба, които могат да служат единствено като ориентир за цената на предоставените услуги, а определящи са: видът на спора, интересът, видът и действително извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Изпълнителното производство е образувано по молба на Сдружение „Асоциация кулинарни изкуства и гостоприемство“, подадена чрез упълномощен адвокат М. Т., от 31.07.2025г. за събиране на вземане от М. Г. Д.

ЕГН **********, гр. Д., жк ***, в общ размер 4 627,36 лв. – присъдени съдебни разноски по водено гражданско дело. Към молбата е приложено пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнително дело, с уговорено възнаграждение в размер на 600 лв., което е платено по банков път, доказано с платежно нареждане. Според чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за образуване на изпълнително дело предвиденият размер е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 381,36 лв. (при събираема сума от 4 627,08 лв.).

В молбата, като условие за нейната редовност, взискателят е посочил изпълнителен способ – насочване на изпълнението върху вземания на длъжника от банка с налагане на запор по конкретна банкова сметка. Поискал е ЧСИ да извърши справка и за други банкови сметка на длъжника, върху които също да наложи запор. Възложил е на ЧСИ и действията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

Наложени са запори върху вземания на длъжника по банкови сметки в три банки и върху трудово възнаграждение.

3

Изпратената покана за доброволно изпълнение, съдържаща и указание за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., е връчена на длъжника на дата 13.08.2025г. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 27.08.2025г. и в течението му плащане не е извършено.

С възражение от 18.08.2025г. длъжникът оспорил размера на претендираните от взискателя разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение, с доводи то не съответства на критериите за разумност и необходимост, тъй като процесуалният представител на взискателя е подал само молбата за образуване на делото и не е извършил други действия, а за образуване на изпълнително дело се предвиждало възнаграждение в размер на 200 лв.

След получаване на препис от възражението, пълномощникът на взискателя поискал информация за резултата от цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника, а след получаването й поискал с молба, поради липсата на доброволно изпълнение в изтеклия за това срок, ЧСИ да извърши опис, оценка и публична продан на движими вещи в дома на длъжника, както и да наложи запор на вземания (настоящи и бъдещи) на длъжника от „Висше училище по мениджмънт“, гр. Варна.

ЧСИ изпратил на 11.09.2025г. запорно съобщение до третото лице и призовка за принудително изпълнение до длъжника, с която насрочил опис и оценка на движими вещи на 10.10.2025г. Последното не се е състояло.

Взискателят, уведомяван чрез пълномощника си, неколкократно е представял доказателства за внасяне на дължими такси в указания му от ЧСИ размер.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че в изпълнение на наложените запори са постъпили суми от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – 10,24 лв. и 255,93 лв.; от „Висше училище по мениджмънт“ – 3 319,64 лв. и 2 715,17 лв. Първите две суми са преведени на взискателя изцяло на 5.11.2025г. и 14.11.2025г., а от вторите две са преведени 2 969,93 лв. на 02.12.2025г. и 2 341,26 лв. на 17.12.2025г. От изложеното в мотивите на ЧСИ, отбелязванията върху изпълнителния лист, протоколите за извършено погасяване и съставените платежни нареждания по делото се изяснява, че на последната дата (след последно постъпилата от запор сума на 03.12.2025г.) на взискателя са преведени всички дължими му се суми по изпълнителното производство, освен спорните 600 лв. (също събрани по сметката на ЧСИ).

След приключване на производството по обжалване на постановление с изх.№ 4

12806/19.09.2025г., предстои последното превеждане на дължимата сума за адвокатско възнаграждение, с което ще са налице и предпоставки за приключване на делото по чл. 433, ал. 2 от ГПК.

При разглеждане по същество на жалбата срещу издаденото на 19.09.2025г. постановление на ЧСИ въззивният съд следва да вземе предвид и последвалото развитие на производството. От образуване на изпълнителното дело на 31.07.2025г. до окончателното събиране на всички дължими суми на 03.12.2025г. са изминали четири месеца. Длъжникът не е платил задължението си в срока за доброволно изпълнение. След изтичането му взискателят е направил ново искане с посочени способи за изпълнение, като единият от тях (продан на движими вещи) не е приложен, но сумите са събрани основно от другия – от насочването на изпълнението върху вземане на длъжника от трето лице, при постъпили по делото суми в малки размери от първо наложения запор на вземания от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Следователно предприетите от пълномощника на взискателя действия по водене на изпълнителното производство след бездействието на длъжника в срока за доброволно изпълнение са уместни, щом от прилагането им вземането по изпълнителния лист е удовлетворено. Или, предоставената правна защита от упълномощения адвокат в случая не се свежда само до подаването на молба за образуване на изпълнително дело, но и до посочване на ефективен способ за принудително събиране на вземането, наред с редовното водене на изпълнението чрез представяне на доказателства за внасяне на изискани от ЧСИ разноски.

Уговорено и заплатено за действия по образуване на делото и по неговото водене възнаграждение за адвокат подлежи на намаляване, ако още изначално към момента на договарянето му е прекомерно - несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото, или когато е платено от взискателя за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело, но пълномощникът единствено е подал молба за образуване на изпълнението и не се е наложило да се извършват действия за принудително събиране на дълга - тогава може да се постави въпрос за прекомерност на така платеното за пълна процесуална защита адвокатско възнаграждение. Такива са случаите, в които след получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е платил задълженията и по делото не са предприети действия за принудителното им събиране. Настоящият случай не е такъв. Предоставеното на взискателя от адвоката му съдействие не се изчерпва с подаването на молбата за образуване на производството, а поради липсата на доброволно плащане, са били налице условия и необходимост от осъществяване в пълен 5 обем на договорените помежду им процесуално представителство и защита в изпълнението. Следователно адвокатско възнаграждение за процесуално представителство следва да бъде събрано от длъжника. От друга страна оправдано е и възражението на длъжника, че удовлетворяващ кредиторовия интерес е проведеният способ по насочване на изпълнение върху вземания на длъжника от трети лица, който не се отличава със сложност и не налага значителна активност, за да бъде поддържан. При съобразяване на конкретните обстоятелства по делото, от една страна ефективно проведената от пълномощника на взискателя защита, а от друга ниската сложност на развилото се производство, въззивният съд счита, че възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, но до размера от общо 400 лв., в т.ч. 200 лв. за образуване на делото и 200 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Така определеният размер отговаря на положения труд от адвоката, изразяващ се в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, текущо изпълнение на разпорежданията на ЧСИ за внасяне на дължими такси и разноски за поддържане на производството, подаване на още една молба за предприемане на действия по изпълнението, при съобразяване на конкретния обем извършени действия, етапа, на който производството се намира и процесуалното развитие на същото, както и ниската степен на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство.