Определение № 3125 от 07.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3125 гр. София, 07.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002901045 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника А. Б. Г. срещу решение № 1201 от 28.02.2025 г. по в. гр. д. 3094/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20068355 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 72673/2019 г. по описа на СРС, 81 състав, с което е признато за установено, че А. Б. Г. дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД сумата 25 000 лева, представляваща част от главница в общ размер на 45 890,70 лева по договор за потребителски паричен кредит № 793711 от 13.01.2012 г., сключен с „УниКредит кънсюмър файненсинг“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.08.2014 г., ведно със законната лихва от 20.03.2019 г. до изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 15934/2019 г. по описа на СРС, 81 състав е издадена заповед от 27.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, и са присъдени разноски в полза на ищеца „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че необосновано съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на предявения иск. Изтъква, че не споделя изводите на въззивния съд, че по делото се установява прехвърлянето от кредитора „УниКредит кънсюмър файненсинг“ АД на ищеца „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД на права по процесния договор за кредит, доколкото единственият относим документ е представен само на чужд език, без превод на български език при нарочно 1 оспорване от него, който документ и не съдържа никаква ясна информация за обема на прехвърляните права. Счита, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил задълженията си по чл. 7, ал. 3 ГПК да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи по сключения договор за кредит с потребител, включително е игнорирал нарочно въведените от него доводи за недействителност на договора поради несъответствието му с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, заявени с молба от 19.04.2024 г. Изтъква, че по делото не е проведено от ищеца изискуемото пълно и главно доказване при заявени възражения, че с извършените плащания е погасил изцяло дълга си по процесния договор.

Сочи, че липсва каквато и да е информация по делото с извършените плащания какви задължения по договора са погасени, включително не е събрано заключение по ССчЕ. Оспорва като необоснован извода на въззивния съд, че първоначалният размер на главницата по договора за кредит е 58 377,20 лв., като подчертава, че видно от самия договор отпуснатата в кредит сума е 50 000 лв. Намира за неправилни изчисленията на въззивния съд досежно извършени плащания и погасен размер на задължението за главница по договора за кредит. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност?

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе служебно или по възражение на страната относно нищожност на договор поради липса в него на задължителен реквизит от съдържанието му по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК?

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите и възраженията на страните, от които черпят своите права?

4. Допустимо ли е да се приемат и приобщават към доказателствения материал по делото документи на чужд език, без превод?

5. Следва ли въззивният съд при преценката по чл. 178, ал. 2 ГПК на представен по делото документ да приема в ущърб на съответната страна, че не е оспорила, че съдържанието на препис – извлечение от документ не съответства на оригинала му, ако още първоинстанционният съд е отхвърлил искането на страната за представянето на документа в оригинал?

Поддържа, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по поставените въпроси при допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Излага, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

2

Ответникът по касация, „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни доводи за правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови обжалвания резултат е изтъкнал, че фактическите и правните му изводи напълно съвпадат с направените от районния съд с атакувания съдебен акт и препратил към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

Като е съобразил правомощията си като въззивна инстанция и в отговор на поддържаните със сезиралата го въззивна жалба доводи за неправилност на решението, е добавил, че при очертания от страните предмет на делото ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че по силата на валидно възникнало правоотношение по договор за кредит за ответника е възникнало задължение за връщане на получената сума; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата, съгласно уговореното с погасителния план, както и че вземането му е надлежно прехвърлено с договор за цесия.

Посочил е, че по делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „УниКредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД (цедент) и „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД (цесионер), заедно с извлечение от приложение № 1 към него, в което е посочено, че се прехвърля вземане срещу А. Б. Г. по договор № 793711 в размер на 54 790,70 лева. При преценка доказателствената стойност на представеното извлечение е съобразил разпоредбата на чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК и намерил, че доказателствената сила на документ, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото.

Подчертал е, че ответникът не е оспорил сключения договор за цесия и прехвърляне на вземането срещу него по процесния договор за кредит на ищеца, нито че съдържанието на препис извлечението не съответства на това на оригинала в частта му, която се отнася до отбелязването по процесния договор за потребителски кредит, поради което е приел, че няма основание да бъде отречена доказателствената стойност на представения по делото преписизвлечение от приложение № 1 към договора за цесия, който по своето правно естество е частен документ съгласно чл. 180 ГПК. По тези доводи е приел, че по делото е доказано, че в полза на ищеца са били прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит, като е отчел, че ответникът не оспорва нито цесията, нито обстоятелството, че е уведомен за нея, както и изрично твърди, 3 че е извършвал плащания към цесионера. Посочил е, че оспорването на ответника, поддържано и в подадената въззивна жалба, е относно претендирания размер на вземането с доводи, че не е ясно какво точно вземане е прехвърлено на цесионера. Изтъкнал е, че съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Счел е, че в конкретния случай с договора за цесия е прехвърлена само главницата по договора за кредит, която единствено се претендира с предявения частичен иск по делото.

Въззивният съд е намерил за неоснователно поддържаното от въззивника оплакване, че е заплатил всички дължими суми по договора за кредит.

Подчертал е, че не е спорно между страните по делото, че ответникът е заплатил на първоначалния кредитор за погасяване на задължения по договора за кредит суми в размер на 19 178,40 лева, както и на цесионера суми в размер на 8 900 лева. Счел е, че от представения договор за кредит и погасителен план към него се установява, че общо дължимите суми по договора за кредит са в размер на 98 498 лева, а главницата е в размер на 58 377,20 лева, поради което е приел, че извършените от ответника плащания в установените по делото размери не са достатъчни да погасят задълженията по кредита и поддържаните в тази насока възражения са неоснователни. Допълнил е, че при приспадане на платените от ответника суми в размер на 8 900 лева от цедираното задължение за главница в размер на 54 790,70 лева остава дължим остатък от 45 890,70 лева, поради което намерил исковата претенция за основателна и доказана в предявения частичен размер от 25 000 лева, а първоинстанционното решение, с което същата е уважена, за правилно.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от Върховния касационен съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280 ГПК.

Първите два процесуални въпроси са зададени от касатора в контекста на поддържаните с касационната жалба и изложението оплаквания за неизпълнение от въззивния съд на законово вменени му задължения да следи служебно за валидността на договора за кредит, включително за наличие на неравноправни клаузи в същия.

По правните въпроси е относима съдебната практика по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 82 от 07.07.2022 г. по т. д. № 871/2021 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, с което е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК (след изменението на ГПК с ДВ бр. 100/2019 г. ) съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище по 4 тези въпроси.

С решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, е дадено разяснение за правомощията и задълженията на съда относно служебната проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори в съответствие с тълкуването на Съда на Европейския съюз на Директива 93/13/ЕИО на Съвета, вкл. на чл. 6, § 1 от Директивата, дадено с постановените решения по дело С-243/08 г., дело С-397/11 г., дело С -168/05 г., дело С-40/08 г., дело № С -618/10 г., дело С-472/11 г. и дело С-488/11 г. по описа на СЕС, и по поставения процесуалноправен въпрос, по който делото е допуснато до касационно обжалване, е отговорено, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

Аналогично е разрешението, дадено с решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което е зачетена практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решения, постановени по преюдициални запитвания на различни национални съдилища по тълкуване на чл.