Решение № 2579 от 20.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2579 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20241100511615 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12929 от 01.07.2024 г. по гр. д. № 20231110121071 по описа за 2023 година на СРС, 162 с-в е осъден „Медико Плюс 1“ ЕООД, ЕИК 200836976, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша“, ***, вх. А, ет. 2, представлявано от управителя С.М.С. ЕГН ********** да предаде на Е. С. Ч.-П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, район „Овча купел“, *** ползването върху част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед РД-18- 68/02.12.2010г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота в гр.

София, район „Витоша“, ***, целият имот с площ от 1145 кв. метра, заедно със 144 (сто четиридесет и четири) кв. метра от изградената в имота едноетажна промишлена сграда (склад) с идентификатор *** с обща застроена площ от 357 кв. метра, която част представлява източната част на склада с площ от 144 (сто четиридесет и четири) кв. метра с вход откъм ул. „Елица“, заедно с дворното място пред входа на склада от към улица „Елица“, както и северната част на двора граничещ със северната стена на склада с вход от към ул. „Елица“ до средата на склада и опразни гореописания нает имот.

Жалбоподателят - "МЕДИКО ПЛЮС-1" ЕООД оспорва постановеното решение с излагане на доводи, че е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като искът бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - Е. С. Ч., счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:

1

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. С. Ч.-П., ЕГН ********** срещу „Медико Плюс 1“ ЕООД, ЕИК 200836976, с която е предявен иск по чл.

233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Медико Плюс 1“ ЕООД, ЕИК 200836976 да опразни нает от него имот, представляващ част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.София, одобрени със заповед РД-18- 68/02.12.2010г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота в гр.София, район „Витоша“, ***, целият имот с площ от 1145 кв. метра, заедно със 144 (сто четиридесет и четири) кв.метра от изградената в имота едноетажна промишлена сграда (склад) с идентификатор *** с обща застроена площ от 357 кв.метра, като наемателят ползва източната част на склада с площ от 144 (сто четиридесет и четири) кв. метра с вход откъм ул. „Елица“, заедно с дворното място пред входа на склада от към улица „Елица“, както и северната част на двора граничещ със северната стена на склада с вход от към ул. „Елица“ до средата на склада, поради прекратяване на наемното правоотношение между страните, възникнало по договор за наем от 16.05.2022 г.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е правилно.

Правопораждащият фактически състав за възникване правото на връщане на недвижим имот на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, предмет на наемно правоотношение включва следните елементи: 1. Наличието на твърдяното облигационно правоотношение; 2.

Процесният имот да е бил предаден за ползване на ответника; 3. Прекратяване на правоотношението.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства, като настоящият въззивен състав споделя изцяло и правните му изводи. Ето защо на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение. В допълнение, настоящият състав намира следното:

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че ищецът е установил надлежно разваляне на договора за наем поради неизпълнение на следните задължения на наемателя „Медико плюс 1“ ЕООД не е внесло депозит в размер на три месечни наемни вноски и пренаема имота. Ответникът не оспорва първото от сочените неизпълнения.

В производството е установено и страните не спорят, че между страните е сключен договор за наем на 16.05.2022 год. между ищеца, като наемодател и ответника, като наемател на част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед РД-18- 68/02.12.2010г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота в гр.

София, район „Витоша“, ***, целият имот с площ от 1145 кв. метра, заедно със 144 (сто четиридесет и четири) кв. метра от изградената в имота едноетажна промишлена сграда (склад) с идентификатор *** с обща застроена площ от 357 кв. метра, като наемателят ползва източната част на склада с площ от 144 (сто четиридесет и четири) кв. метра с вход откъм ул. „Елица“, заедно с дворното място пред входа на склада от към улица „Елица“, както и северната част на двора граничещ със северната стена на склада с вход от към ул. „Елица“ до средата на склада.

Правилно СРС е извел, че наемателят пренаема имота, като предоставя части от него за паркиране и престой на превозни средства (кемпер и колесар за лодка, заедно с лодката).

2

За да приеме, че е налице пренаемане СРС е взел предвид показанията на свидетелите П., Д. и А.. И тримата сочат, че в частта от имота, наета от ответното дружество, се паркират трайно превозни средства, които не са ползвани от „Медико Плюс 1“ ЕООД. Данни, че ползването е възмездно, има само в показанията на свидетеля П., но съдът счита, че те следва да бъдат кредитирани в тази им част, макар че противоречат на показанията на св. А., според който той не е заплащал наем на ответното дружество. От една страна, самите показания на св. А. са противоречиви, тъй сочи, че не плаща наем на С. (управителя на „Медико Плюс 1“ ЕООД), но същевременно твърди, че когато св. П. е говорил с него, св. Д. го е попитал „вече на теб ли трябва да плащам наем“, което предполага заплащане на такъв и преди това. От друга страна, житейски нелогично и неоправдано е търговско дружество, какво е ответника, да сключва безвъзмездни сделки, тъй като основаната цел на всеки търговец е реализирането на печалба. Ето защо, съдът правилно е приел, че свидетелските показания установяват сключване на договор за пренаема на части от процесния имот, а съгласно т. 5.9. от договора за наем, наемателят няма право да пренаема обектите. Тази договорна клауза не противоречи на императивни законови норми, напротив съгласно чл.

234 изр. първо от ЗЗД, ако не е уговорено противното. наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. В случая е уговорено противното с т. 5.9. от договора и в нарушение на тази клауза, ответникът е пренаел част от имота и не е преустановил това неизпълнение след отправената му покана.

В допълнение, настоящият състав намира, че договореното между страните в посочените клаузи представлява постигната в по- ранен момент /при сключване на договора за наем/, писмена договореност между двете страни, че договорът ще подлежи на продължаване само в писмена форма, което от своя страна представлява и има правно значение на противопоставяне на наемателя по см. на цитираната разпоредба на чл. 236, ал.

1 ЗЗД. В този смисъл е изразеното становище в постановеното по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 142 от 05.03.2024 г. по гр. д. № 1880/2023 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, което се възприема от настоящия състав.

Правилно СРС установява, че неизпълнението на горните две задължения на наемателя е основание за разваляне на договора. Действително в т. 6.1 от договора е уговорено, че той може да бъде прекратен едностранно от наемателя само в хипотезите на т.

4.3. от договора, т.е. неплащане на повече от два месечни наема или неспазване на условията за ползване на обектите. Съдът, обаче, правилно е счел, че в случая важат общите правила за разваляне на договор при виновно неизпълнение на задълженията на една от страните по двустранния договор по чл. 87 от ЗЗД. Наемодателката е отправила нотариална покана до ответното дружество, в който е определила срок за изпълнение на задълженията (едноседмичен) за внасяне на депозита и преустановяване на пренаемането, но в този срок „Медико плюс 1“ ЕООД не ги е изпълнило. Ето защо, съдът правилно е преценил, че е осъществен фактическият състав на развалянето на договора, което има действие занапред, доколкото се касае за договор с периодично изпълнение (чл. 88 от ЗЗД). С развалянето на договора се прекратява договорното правоотношение, респ. наемателят е длъжен да предаде ползването върху наетия имот.

При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 766,96 евро /1500. 00 лв. /, представляваща разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12929 от 01.07.2024 г. по гр. д. № 20231110121071 по 3 описа за 2023 година на СРС, 162 с-в.

О С Ъ Ж Д А „Медико Плюс 1“ ЕООД, ЕИК 200836976, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша“, ***, вх. А, ет. 2, представлявано от управителя С.М.С. ЕГН ********** да заплати на Е. С. Ч.-П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, район „Овча купел“, *** сумата от 766.

96 евро /1500. 00 лв. /, представляваща сторени в хода на въззивното производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4