Акт от 09.01.2020, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е гр.Плевен, 09.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 09.01.2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гр.д.№8072 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.

Делото е образувано въз основа на депозирана молба от К.П.К., ЕГН ********** с адрес ***, с настоящ адрес ***, *** против П.К.К., ЕГН : **********,***, с която е направено искане за защита по реда на ЗЗДН. Молителката твърди, че е на навършени ***, ученичка в *** клас в ***, с профил ***.

Живее заедно с баща си

П.К.К., бивш ***, и с настоящата му приятелката в ***, тъй като родителите й от май месец 2018г. са разведени - Решение от 27.07.2019г., постановено по гр.д. №3655/2018г. Родителските права са предоставени на ответника.

Молителката твърди, че баща й редовно тормозили посягал на майка й, поради което тя се принудила да замине да работи в ***, за да избяга от него, понеже се страхувала за живота и здравето си.

Молителката твърди, че често ставала свидетел на оказваното физическо и психическо насилие от страна на баща й спрямо майка й.

Твърди, че ответникът употребява системно алкохол и има установен здравословен проблем, поради което има назначена терапия с *** от психиатър – ***. Освен че пие се твърди, че смесва алкохола с медикаментите, които са му назначени, в следствие на което става буен, неконтролируем и агресивен. Пие всяка вечер, а когато се напие започва да я обижда и да троши предмети в нейно присъствие. Нарича молителката „курва“, мърша“, „боклук“ и т.н.

Молителката твърди, че освен вербална агресия от страна на баща й, често ставала жертва и на физически тормоз от негова страна – удрял й шамари, блъскал я в стената, удрял я по главата.

Не я спира да излиза с приятели, но когато това се случва, започва да й звъни през кратък интервал от време, за да я пита с кой е, какво прави, къде е, да я кара да се прибира, в следствие на което приятелите й започват да й се подиграват и молителката твърди, че се чувства зле.

Твърди, че последният акт на домашно насилие, упражнено от ответника спрямо молителката е осъществен на 16.12.2019г. На тази дата ответникът поискал да се свърже с майка й по телефона, но не успял, тъй като тя е блокирала номера, за да не бъде притеснявана от него.

Видимо раздразнен от невъзможността да се свърже с нея, ответникът влязъл в стаята на молителката и започнал да я обижда без никаква причина. Показвал й „средни пръсти“, крещял й, хвърлял вилици по нея, счупил й клавиатурата и се държал агресивно.

Молителката твърди, че действията на ответника спрямо нея я карат да се чувства притеснена за живота и здравето й.

Прави се искане да бъдат постановени съответните мерки за закрила по реда на ЗЗДН срещу П.К.К.:

1. На основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашно насилие, съдът да задължи извършителят П.К.К. да се въздържа от извършване на физическо и психическо насилие спрямо молителката;

2. На основание чл.5, ал.1, т. 3 - да забрани на П.К.К. да я приближава на адрес ***, ***.

3. На основание чл.5, ал.1, т. 3 - да забрани на П.К.К. да я доближава до ***, включително и местата й за социални контакти и отдих при условия в срок, определен от съда.

4. На основание чл.5, ал. 1, т. 4 да определи местоживеенето й при майка й: ***, на адрес ***.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника, в който заявява, че изложеното от молителката не отговаря на истината и че има нормалните притеснения, каквито един родител и в случая баща би имал, когато разбере, че дъщеря му /тогава все още на 15 години / е имала сексуален контакт с момче. Заявява, че проблемите с дъщеря му произтичат именно поради това негово отношение и невъзможността да приеме за нормално на тези години тя да има сформирана сериозна връзка. В отговора се посочва, че никога ответникът не е употребявал лекарства във вр. с психическото му състояние, комбинирани с алкохол; че употребява такъв, но в нормални количества; не е малтретирал молителката нито физически, нито психически.

В о.с.з., молителката, редовно призована, се явява и поддържа молбата си, като заявява, че с оглед висящото понастоящем исково производство, образувано по реда на чл.59 ал.9 от СК /по инициатива на майка й/ и постановените привременни мерки, желае спрямо ответника да бъде наложена мярката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН. Представлява се от адв.М., назначена по реда на ЗППомощ, която навежда доводи в подкрепа на искането в о.с.з.

В о.с.з. ответникът, редовно призован, се явява и се представлява от адв.***, преупълномощена от адв.В.П., която оспорва молбата и моли съда да я остави без уважение, за което навежда доводи в о.с.з.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, становището на страните, характера на производството и разпоредбите на закона намира, че искането на молителката за защита по реда на този закон се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.2 от Закона за защита срещу домашното насилие такова е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. Не се спори, а за това са представени и доказателства, че родителите на молителката са разведени по силата на влязло в сила на 27.07.2018год. съдебно решение, постановено по гр.д.

№3655/2018год., приключило с утвърждаване на писмено споразумение между съпрузите. По силата на същото, скрепено посредством последващия съдебен акт, родителските права спрямо молителката са предоставени на ответника, при когото е определено и местоживеенето й. Както съдът разясни на страните в о.с.з., настоящото производство е специфично като вид и в него се изследват факти и обстоятелства, касаещи отговора на въпроса дали на 16.12.2019год. ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо дъщеря си /молителката в процеса / или не. Всяко дело, образувано по реда на ЗЗДН, има своята специфика, като в случая и предвид обстоятелството, че е отправено искане за защита от непълнолетно дете, с твърдения за това, че е тормозено именно от родителя, упражняващ родителските права, следва да се обърне внимание и да се изследват обстоятелства и факти, както от близкото минало, така и случили се след 16.12.2019год. Безспорно е, а съдът и служебно е събрал сведения за това, че на 19.12.2019год. майката на молителката *** е предявила иск на основание чл.59 ал.9 от СК срещу ответника по молбата за промяна на родителските права, ведно с произтичащите от това последици, като е образувано гр.д. № 8094/2019год. по описа на ПлРС. На 07.01.2020год. съдът е постановил привременни мерки, като родителските права спрямо молителката са предоставени за упражняване на майката ***, при която е определено местоживеенето на непълнолетното дете и е определен режим на лични контакти между страните по настоящото дело. От изисканото свидетелство за съдимост на ответника се установява, че същият е осъден за извършено престъпление по чл.343 б ал.1 от НК, т.к. на 11.12.2017год. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда -1,46 промила, установено по надлежния ред с протокол за химическо изследване-одобрено споразумение по НОХД 3542/2017год. по описа на ПлРС, I-ви състав. От постъпилата справка от ОДНБПЗ при *** се установява, че ответникът не се води на диспансерно наблюдение и няма данни да е лекуван или настаняван, вкл. по принудителен ред съгл. чл.89 от НК в психиатричните клиники на здравното заведение.

В молбата си молителката е заявила, че ответникът редовно тормозил майка й, което станало причина тя да замине да работи в ***; че системно употребява алкохол, има установен здравословен проблем, за което има назначена терапия и посещения при психолог, както и че смесва лекарства с алкохол, което го прави агресивен, буен, неконтролируем. Когато пие, започва да обижда молителката, да троши предмети в нейно присъствие; случвало се е да й удря шамари. За последния акт на домашно насилие, състоял се на 16.12.2019год., молителката твърди, че бил провокиран от невъзможността баща й да се свърже по телефон с майка й, т.к. тя целево била блокирала номера му. Раздразнен, започнал да я обижда без причина.

Ответникът излага друга фактическа обстановка, а именно, че основният проблем с дъщеря му е фактът, че тя вече си има приятел, с който поддържа сериозно приятелство и с когото води полов живот. Това именно ответникът не може да приеме, като счита, че дъщеря му е твърде малка да има такива отношения с момче, още повече, че е ученичка. Отрича да приема алкохол и лекарства едновременно и да има проблеми с това изобщо. Отрича да е обиждал дъщеря си, да я е тормозил по какъвто и да било начин.

От изслушването на молителката и от установеното от *** се установява, че родителите на К. имали проблемни отношения още преди официално да прекратят брака си, като и че понастоящем двамата не общуват нормално; свидетелката блокирала номера на бившия си съпруг, т.к. счита ,че не може да води нормален разговор с него. Установява се, че още преди развода, ответникът имал извънбрачна връзка със свидетелката ***, с която понастоящем съжителства на семейни начала и с която живее в едно домакинство, заедно с дъщеря си – до 16.12.2019год. Установява се, че ответникът афиширал връзката си със *** още преди развода, а и самият той не оспорва това в о.с.з. Установява се, че родителите на К. прекратили брака си с развод по взаимно съгласие, когато тя вече била достатъчно голяма – почти ***. Макар да имали проблеми родителите съвместно решили, че именно ответникът ще упражнява родителските права , т.к. от една страна - това не било проблемно за детето, а от друга - майката работела в чужбина. При изслушването на молителката в о.с.з. се установява, че именно след развода и по повод започнало производство за делба между родителите й, баща й променил отношението си към нея. Започнал почти всяка вечер да пие, като това му се отразявало зле, т.к. ставал нервен, избухлив и заядлив. Проблемните отношения, които имал с бившата си съпруга и по-конкретно неуспешните опити да се свърже с нея / основно,за да иска тя да прекрати делото за делба/, го правили гневен и тази си емоция той целенасочено или не, умишлено или без да го съзнава, насочвал срещу дъщеря си. Съдът, въпреки качеството, което непълнолетната има -на страна в процеса, пристъпи първоначално към изслушването й при закрити врата. И без да разполага със специални знания, за съда бе напълно видно, че момичето, разказвайки за случилото се на 16.12.2019год. и за период преди това, изпитва истинско притеснение, съчетано с чувство на моменти на страх от баща си – от негово отношение, поведение, казани обидни думи към нея и т.н., както и че изобщо не се чувства добре в неговото обкръжение. Момичето е категорично,че в основата на проблемите, които има с баща си не стои въпросната й връзка с момче- ***, живеещ понастоящем в ***, на ***, а фактът, че ответникът пие вечер и започва да става свадлив, да се заяжда с нея, да пренася или да се опитва да пренася отговорността за неуредените си отношения с бившата си съпруга върху нея, вече порасналото момиче. Съдът намира, че в случая не следва да се обсъжда в драстична степен приятелството на молителката с момче, което в крайна сметка се оказва неин връстник - момче на *** от ***, още повече, че разбиранията на всеки човек и всеки родител по тези въпроси са различни; още повече, че реакцията по тези въпроси на един баща към неговата дъщеря също могат да варират в различна гама на съответни положителни или отрицателни емоции и т.н. Видно е, че ответникът не е съгласен и не приема връзката на дъщеря си с това момче, още повече не може да приеме факта, че тази връзка може да е сексуална. Установява се, че бащата познава това момче от лятото, приел го в дома си /през лятната ваканция/ и имал добро отношение към него до момента, в който научил, че двамата с молителката са осъществили сексуален контакт. Заявил му, че при първа възможност следва да напусне дома му незабавно, т.к. не е оправдал очаквания към него, каквито имал /така твърди ответникът; молителката, чрез пълномощника си, твърди, че момчето било буквално изгонено от дома на ответника, въпреки факта, че е непълнолетен и че било късен час вечерта/. Установява се, че молителката не престанала да поддържа контакти с това момче, както и че се срещала с него в града, криейки от баща си и от съжителката му. Ответникът твърди, че на 16.12.2019год. разговорите с дъщеря му около организацията на предстоящия й рожден ден, съчетани с обсъждането на въпроса дали би я пуснал при майка й /завърнала се понастоящем в града/, където да прекара известно време, заедно с приятеля й ***, бил в основата на общуването им, което той намира за безпроблемно протекло. Молителката заявява, че поведението на баща й на въпросния ден не било свързано с това дали ще се среща или не в близките дни с приятеля си, а с това, че баща й /за пореден път/ не може да се свърже с майка й по телефона. Т.к. тя била в стаята си, ответникът й звънял от помещението, в което той пък се намирал, и й казвал, че майка й пак не вдига телефона си и затварял Накарал я да слезе при него в кухнята и започнал да й се кара, да я нарича „боклук, мърша“ и удряйки в земята телефона си, го счупил. Отправял обвинения към нея, показал й среден пръст.

Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd857ab6-d47c-422b-961f-ab9c730b2e81