Решение № 149 от 23.03.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Плевен, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20234430200218 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *** от *** година на *** в ***, ***, с което на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДП на В. Н. В. от град Плевен, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДП.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат П. Д., Адвокатска колегия град ***.

Последният изтъква доводи за нарушения на процесуални правила и материалният закон, а именно: нарушения на разпоредбите на чл. 42 т. 4 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН – липсва пълно описание на всички релевантни за ангажирането отговорността на доверителя му обстоятелства; противоречие между словесното описание на нарушението и неговото цифрово изразяване; нарушение на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Процесуалният представител на жалбоподателя счита, че наказателното постановление е издадено при липса на задълбочено изясняване на спорните обстоятелства по преписката, с което е нарушено правото на защита на доверителя му. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени 1 изцяло наказателното постановление, както и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег.№ *** година ангажира становище, че жалбата е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено. В случай, че жалбата бъде уважена, моли съда да съобрази размера на присъдените разноски с предвидения в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения минимален такъв.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

На 05.12.2022 година, в град Плевен, полицейските служители Н. Е. и М. Х. изпълнявал задълженията си по спазване правилата за движение по пътищата в град Плевен.

Около *** часа горните *** се намирали на улица „ ***“ в град Плевен до ***, непосредствено до ***. В същия час по посочената улица, в посока към ул. „ ***“ спрели за проверка водач на лек автомобил *** с рег. № ***. В хода на проверката установили самоличността на водача, а именно жалбоподателя В. В.. Жалбоподателят В. бил подканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 75 10 с фабр. № ARPM-0775. Жалбоподателят В. не отказал извършването на проверка.

Техническото средство отчело положителен резултат – 1, 17 промила на хиляда. На водачът бил издаден и талон за кръвна проба № *** от 05.12.2022 година, връчен му в *** часа.

На мястото на проверката бил издаден Акт за установяване на административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Непосредствено след това, жалбоподателят В. посетил *** - Плевен където му била взета кръвна проба.

2

На 09.12.2022 година *** в *** при *** извършил изследване и химичен анализ на предоставената в деня на проверката кръв от жалбоподателя. Резултатът от изследването установил наличие на етилов алкохол в кръвта му с крайна концентрация 0,83 промила на хиляда.

Впоследствие на *** година е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДП на В. Н. В. било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДП – управление на МПС след употреба на алкохол от 1,17 на хиляда промила.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите в хода на въззивното производство писмени доказателства, а именно: наказателно постановление № *** от *** година на *** в ***, ***; акт за установяване на административно нарушение № *** от 05.12.2022 година на *** при ***; талон за изследване № *** от 05.12.2022 година, *** часа; справка за нарушител на името на жалбоподателя В. Н. В.; справка за съдимост на името на жалбоподателя В. Н. В.; писмо от *** *** до *** сектор *** с регистрационен № *** от 06.12.2022 година; протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № *** от 09.12.2022 година на *** при *** - Плевен; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с входящ № *** година, ведно с 5 броя холограмни стикери.

В подкрепа на изложените по горе факти са и показанията на свидетелите Н. Е. и М. Х., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление, като краен санкционен акт на наказващият орган цели реализирането на административно наказателна отговорност за субектите, извършили административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Последното съставлява действие или бездействие, 3 което нарушава обществения ред на държавно управление в конкретна област , обявено е от закона за наказуемо и е извършено виновно. По отношение на вината по аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗАНН следва да се спазват правилата на чл. 11 ал. 2 НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава когато деецът е осъзнавал обществената опасност на извършваното, това че е забранено от закона и да е искал настъпването на съответните забранени от закона последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН както в акта за установяване на административно нарушение, така и в последвалото го наказателно постановление следва да бъде направено подробно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В този смисъл, изисква се единство в словесното описание на нарушението, посочено както в акта, съставен на жалбоподателя и отразеното в наказателното постановление, както и прецизното подвеждане на фактите под конкретна правна норма, определена в специалния закон като правило на поведение.

Обстоятелствената част и на обжалваното наказателното постановление и на акта за административно нарушение, не съдържа точно описание на извършеното нарушение. Събраните в хода на въззивното производство писмени доказателства, а именно протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № *** от 09.12.2022 година на *** при *** – Плевен категорично установява начина , по който е била установена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя и нейното количество, съответно посредством химичен анализ и крайна концентрация 0,83 на хиляда. Последното е било установено по надлежния ред и обективирано в протокол от 09.12.2022 година и е било известно на наказващият орган. Видно от представените по делото наказателно постановление № *** от *** година на *** в ***, *** и Акт за установяване на административно нарушение № *** от 05.12.2022 година на *** при *** е, че същите съдържат друго описание: концентрация от 1,17 на хиляда, установена с техническо средство Дрегер Алкотест 75 10 с фабр. № ARPM0775. Ето защо съдът прие, че е налице нарушение по чл. 57 т. 5 ЗАНН, което накърнява в значителна степен правото на защита на жалбоподателя и реално го препятства да разбере в какво всъщност е обвинен.

4

В процеса на проверка назаконосъобразността на наказателното постановление съдът намери, че в хода на административно наказателното производство е нарушена и разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Съгласно последната наказващият орган е длъжен преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо и да извърши разследване по спорните обстоятелства. Това свое задължение наказващият орган в конкретният случай, не е изпълнил. Възприетата от страна на наказващият орган фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, установена в хода на съдебното следствие посредством всички допустими доказателствени способи.

При така изложените съображения съдът прие, че в хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на материалния и процесуалният закон. Констатираните пороци водят до накърняване правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение и налага пълната му отмяна .

По така направеното искане за присъждане на разноски съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Видно от приложеното към материалите по делото адвокатско пълномощно е, че на адвокат П. Д. е заплатено възнаграждение за оказаната на жалбоподателя правна помощ в размер на 600 лева. Горната сума следва да бъде присъдена изцяло, доколкото същата е малко над предвидения минимален размер. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съответно на действителната правна и фактическа сложност на делото.

5

Заплатеното адвокатско възнаграждение, представляващо направени разходи от страна на жалбоподателя във връзка с разглеждането на НАХД № 218/2023 година по описа на РС - Плевен в размер на 600 лева следва да бъдат възложени в тежест на ответника по жалбата.

Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът намира, че ***, представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати на В.

Н. В. от град Плевен, ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща направените по НАХД № 218/2023 година по описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на адвокат П. Д., АК ***.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от *** година на *** в ***, ***, с което на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДП на В. Н. В. от град Плевен, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДП.

На основание чл. 63 Д ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА ***, представлявана от *** да заплати на В. Н. В. от град Плевен, ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща направените по НАХД № 218/2023 година по описа на РС Плевен разноски за възнаграждение на адвокат П. Д., АК ***.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6