Решение № 2224 от 13.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2224 гр. Варна, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110115327 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат от АК Варна - Й. А., със съдебен адрес: *** , е предявил във ВРС искова молба с рег. вх. № 89168/27.11.2023 г. против ответното дружество ЗАД "***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д..Исковата молба е уточнена с молба от 8.12.2023 г., в изпълнение на дадените от съда указания.

Ищецът основава искова си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: На 23.10.2023г., около 16:25 часа, в гр. Варна, ***, управлявайки собственият си автомобил марка „***“, с рег. № ***, ищецът бил блъснат от лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, управляван от М. Д..

ПТП-то настъпило при следните обстоятелства: На 23.10.2023г., около 16:25 часа, в гр. Варна, управлявайки л.а. марка „ ***“, с рег. № *** ищецът се движел по бул. „***“ посока гр. А.. Преди заведение за бързо хранене „М.“, насрещно движещ се автомобил предприел изпреварване и навлязъл в пътната лента на ищеца. За да предотврати ищеца настъпване на ПТП, предприел намаляване на скоростта, като водача на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, не успял да намали и го блъснал отзад. За настъпилото ПТП водачите на двете МПС - та уведомили контролните органи на тел. 112, като от там йм указали, щом няма пострадали - да попълнят Двустранен протокол. За настъпилото произшествие водачите попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***.

1

Лекият автомобил на виновния водач сочи ищеца , че бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователна компания ЗАД „***“ АД, със срок на действие от 29/05/2023г. до 28/05/2024г., която полица е действаща към датата на ПТП.

На 24.10.2023г. твърди ищеца, че уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП. Същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - техническа експертиза по щета № 0410-900-0127/2023г., в който описал увредените детайли: задна броня и капаче теглич заден. Като обезщетение за претърпените вреди сочи ищеца , че получил сумата в размер на 355.10 лева. Сумата много го изненада, т.к. била много малка и не можела да покрие щетите, поради което ищецът извършил проучване в няколко сервиза, колко ще му струва ремонта на автомобила. От проведеното проучване установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 2 500.00 лв. Във връзка с гореизложеното, ищецът е обосновал правния си интерес от завеждане на настоящия иск. Сумата, която застрахователят следвало да заплати на ищеца за възстановяване на автомобила възлизала на 2 500.00 лв., след приспадане на заплатената до момента сума в размер 355.10 лв., сумата която следвало да му изплати ответника била в размер на 2 144.90 лв.Имайки предвид гореизложеното, отново сочи ищеца, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.Предявеният иск пред Варненския районен съд изрично е уточнил в исковата си молба ищеца, че е на основание чл.115, ал.2 от ГПК, съгласно който исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищците, или по местонастъпване на застрахователното събитие. В случая ищецът разполагал с правото да се ползва от особената местна подсъдност, която дерогира общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК. В изпълнение на задължението по чл.127 , ал.4 ГПК ищецът е посочил в исковата си молба, че желае задължението да бъде заплатено по следната банкова сметка: ***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А.. Отправеното в исковата молба искане до съда , съгласно чл.127 , ал.1, т.5 ГПК е : да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което съдът да осъди ответника ЗАД „***“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. К. Д.,ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА в размер на 20.00 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 2 144.90 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на задна броня и капаче теглич заден на собственият на ищеца автомобил марка ***, с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 23.10.2023 г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 27.11.2023 г. , до окончателното изплащане на сумата. Отправено е и искане в полза на ищеца да се присъдят сторените от него по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. В подкрепа на искането си ищецът е направил и доказателствени искания .

2

В уточнителната си молба ищецът е конкретизирал, че на дата 20.11.2023 г., по банков път е получил застрахователно обезщетение в размер на 355.10 лв. Посочено е как се формира цената на иска. Цената на частичния иск от 20 лв.: задна броня - цена в ново състояние 6 лв., боя и материали 2 лв., труд 1 лв. ; капаче теглич заден- цена в ново състояние 1 лв., боя и материали 1 лв., труд 1 лв. и за камера и тониране 8 лв.Стойността от 2144.90 лв. за възстановяване на л.а., сочи ищеца, че се определя както следва: задна броня цена в ново състояние 1650.00 лв., боя и материали 153.80 лв., труд 201.10 лв.; капаче теглич заден- цена в ново състояние 40 лв., боя и материали 15 лв., труд 5 лв. и за камера и тониране 80 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество , представлявано от юрисконсулт Ст.Х.а е депозирало по ел.път отговор на искова молба, регистриран под номер 8275/31.1.2024 г.

Към отговора е приложено само копие от пълномощно.

Твърди се от ответника, че са изплатили на ищеца застрахователно обезщетение от 355.10 лв. с платежно нареждане от 20.11.2023 г.

Ответникът намира, че спора с ищеца се свежда до размера на обезщетението.

Оспорено е твърдението на ищеца, че ремонта на л.а. възлиза на 2500 лв.

Не се оспорва факта, че на 23.10.2023 г. е възникнало ПТП, при което било увредено застрахованото МПС , както и че л.а. „*** „ с рег. № *** е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество към датата на ПТП. Твърди се от ответника, че с изплащане на обезщетение в размер на 355,10 лв. ответното дружество изпълнило задълженията си по договора за ЗЗГО и съгласно Кодекса за застраховането, като обезщетението било изплатено по експертна оценка, доколкото не били представени на застрахователя - ответник надлежни разходно оправдателни документи за извършен ремонт. Към дата на ПТП процесният автомобил бил в експлоатация около 20 години, не бил гаранционен и ремонта можело да се извърши във всеки един автосервиз, включително с влагане на нови части от алтернативни доставчици. При ликвидация на щетата, от ответното дружеството извършили оглед на процесното МПС и описали вида и степента на уврежданията в Опис-техническа експертиза, като за подмяна била описана „задна броня“, а „капаче теглич заден“ - липсвало. Към датата на ПТП се предлагала нова част „задна броня“ от алтернативен доставчик на цена от 676,82 лв. с ДДС и оригинална такава с цена 1923,41 лв. Влагането на нови части от алтернативни доставчици,сочи ответника, че постигало същият резултат по възстановяване на автомобила, без да застрашава сигурността, безопасността и външния вид на автомобила. Ответникът е оспорил претенцията за законна лихва, с оглед неоснователността на главния иск.

Предвид изложените съображения, счита ответника, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ЗАД „***“ АД като застраховател по ЗЗГО, поради което, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.В отговора на искова молба е изразено становище по доказателствените искания на ищеца и обективирано искане за допълване задачите към САтЕ , заявено е , че ответникът не възразява делото да се гледа в отсъствие на 3 негов процесуален представител .

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 17.05.2024 г. ищецът, представляван от адв.Й.А. е сезирал съда с искане с правно основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, за допускане изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата от 2157,57 лв. като окончателен, представяйки доказателства за допълнително внесена държавна такса.

Видно от протокола от проведеното о.с.з. от 17.05.2024 г. , настоящият съдебен състав е приел , че искането за изменение на частичния иск е процесуално допустимо и не би затруднило защитата на ответника, поради което е допуснато и исканото изменение на осн. чл.214 , ал.1 от ГПК,като искът се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба -27.11.2023 г., за сумата от 2157,57 лв. (две хиляди сто петдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки) - окончателен иск - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на задна броня и капаче теглич заден на собствения на ищеца автомобил марка ***, с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 23.10.2023г.

ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 27.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В о.с.з. от 17.05.2024 г. адв.Й.А. моли съда да уважи осъдителния иск съгласно изменението ведно с присъждане на сторените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК .Изрично е изразено становище от процесуалния представител на ищеца, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и адвокатският труд не следва да се подценява и да се омаловажава и да се присъжда под стойността, която се заплаща на едно вещо лице по конкретното дело.

В откритото съдебно заседание ответното дружество не изпраща представил, но преди заседанието депозира становище вх.рег.№ 39011/15.05.2024 г., постъпило по електронен път от ответната страна, чрез ю.к. Ст. Х.а, с което се желае делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, ответникът желае постановяване на Решение съобразно събраните по делото доказателства, ведно с присъждане на разноски, като е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съгл.чл.235 и чл.236 ГПК , намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

ВРС е сезиран с осъдителен иск, първоначално заявен като частичен, изменен в окончателен размер, квалифициран от съда с доклада по делото по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД .

С доклада поделото ,приет без възражения от страните, съдът е отделил безспорните по делото факти и разпределил тежестта на доказване.

4

Обявено е на основание чл.146 ал.1 т.4 и т.5 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните:

-че на 23.10.2023 г. е възникнало ПТП , при което е увредено застрахованото МПС ;

-съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност в ответното дружество, към датата на застрахователното събитие за л.а. л.а. „*** „ с рег. № *** и

-изплащане на застрахователно обезщетение от ответника към ищеца по повод застрахователното събитие в размер на 355.10 лв.

Съдът е указал на двете страни , в съответствие с разпоредбата на чл.154 ГПК, че всяка една от страните следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи за себе си положителни права. В тежест на ищцовата страна е било възложено да установи и докаже: Настъпването на процесното застрахователно събитие; наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ между застрахователя и виновния водач на л.а. „***" с рег. № ***, причинил ПТП, действаща по време на застрахователното събитие;