Определение № 2254 от 14.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2254 гр. София, 13.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002901764 по описа за 2023 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Гарантстрой комплект”АД против решение №427/27.06.2023 г. по т.д.№16/23 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение №1053/21.09.22 г. по т.д.

№1073/21 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу “Галчев инженеринг” ООД осъдителни искове в общ размер 379 658,90 лв., от които

-171 170,40 лв. останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/, за което са били издадени данъчна фактура

№

3000002027/10.09.2018г., данъчна фактура № 3000002034/10.10.2018г., данъчна фактура № 3000002035/10.10.2018г., данъчна фактура № 3000002046/14.11.2018г. и данъчна фактура № 3000002053/11.12.2018г.;

-22 527,80 лв. останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор за водоноски от 27.01.2017г., за което са били издадени данъчна фактура № 3000002027/10.09.2018г., данъчна фактура № 3000002034/10.10.2018г., данъчна фактура № 3000002035/10.10.2018г., данъчна фактура № 3000002046/14.11.2018г. и данъчна фактура № 3000002053/ 11.12.2018г.;

-61 378,24 лв. останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор за възлагане на строително -монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018г. , за което са били издадени данъчна фактура № 3000001959/02.05.2018г., данъчна фактура №3000001979/ 01.06.2018г. и данъчна фактура №3000002004/01.08.2018г.;

1

-2 019,22 лв. неустойка по чл. 6, ал. 2 от Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/;

-102 909,27 лв. неустойка по чл. 21 от същия договор;

-13 516,15 лв. неустойка по чл. 9 от Договор водоноски от 27.01.2017г. и - 6 137,82 лева неустойка по чл. 21 от Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти с анекс от 26.01.2018г., ведно със законната лихва за забава върху горепосочените суми от 16.06.2021г. до окончателното им изплащане.

В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се от касатора,че въззивната инстанция е постановила решението си въз основа на невъведени в предмета на спора - нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба, фактически твърдения и възражения /за липса на приемане на работата на ответното дружество от неговия възложител „Софийска вода“АД, като основание за възникването на задължение за същото да плати на подизпълнителя-ищец/; приела е за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без да уведоми предварително страните,че счита този факт за спорен и подлежащ на доказване; не е извършила преценка на изрично обективираното от ответника признание на неизгодни за него факти /че работата му е била приета от „Софийска вода“АД/; не е обсъдила приети по делото доказателства, които несъмнено установяват факта на приемане на възложените на ответника от „Софийска вода“АД работи; не е обсъдила в мотивите си връзката между относимите доказателства, които се съдържат в кориците на делото. Наред с така допуснатите процесуални нарушения, касаторът квалифицира като несъобразен с материалния закон и практиката на касационната инстанция изводът на въззивния съд, че осчетоводяването от ответника на издадените от ищеца фактури не може да обоснове извод за приемане на извършените от последния работи и възникването на задължение на първия да плати. Напълно необоснован, произволен и некореспондиращ с извършените от страните и съда процесуални действия, според касатора, е и изводът за липса на ангажирани от ищеца данъчни фактури, на които ищецът е основал претенциите си, тъй като такива страната твърди,че е представила още с исковата молба. По подробно изложени в този смисъл съображения в касационната жалба касаторът моли въззивното решение да бъде отменено,а предявените от него претенции - уважени.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът , в обосноваване наличието на общо основание за допускане на контрол по същество върху въззивното решение по чл.280 ал.1 ГПК, формулира като попадащи в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК следните въпроси:

1. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е 2 съдът да основе решението си на невъведен от ответника факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението? /противоречие с т.т.1,3 и 4 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №136/17.10.2019г. по т.д.№2673/18г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №104/29.09.2015г. по т.д.№3894/13г. на І т.о. на ВКС и решение №50125/29.06.2023г. по гр.д.№454/22г. на ІІ г.о. на ВКС/;

2. Може ли основание за отхвърляне на иска да е недоказването на факти, които не са включени в предмета на доказване с доклада по делото, респективно, може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без преди това да е уведомил страните,че ги счита за спорни по делото и че са включени в предмета на доказване? /противоречие с т.2 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №129/29.06.2015г. по гр.д.

№7040/14г. на ІІІ г.о. на ВКС/;

3. Дали писменото изявление на страна по делото, което потвърждава неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение, съответно следва ли същото да бъде обсъдено от съда в мотивите на въззивното решение и така установеният посредством признанието факт да бъде съобразен при формиране на правните изводи на втората инстанция по съществото на спора? /противоречие с решение №108/25.06.2020г. по гр.д.№1538/19г. на ІV г.о. на ВКС, решение №98/21.03.2011г. по гр.д.№952/10г. на ІV г.о. на ВКС, решение №24/07.03.2014г. по т.д.№1040/12г. на І т.о. на ВКс, решение

№20/07.04.2014г. по гр.д.№5289/13г. на І г.о. на ВКс, решение №271/03.10.2014г. по гр.д.№66/14г. на ІV г.о. на ВКС, решение №50034/09.06.2023г. по гр.д.№2277/22г. на ІІ г.о. на ВКС, решение №60106/04.11.2021г. по гр.д.№495/21г. на ІІ г.о. на ВКС и решение №56/14.05.2021г. по гр.д.№3408/20г. на І г.о. на ВКС/;

4. Съществува ли задължение на въззивния съд да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците по делото? /противоречие с решение №68/03.05.2012г. по гр.д.№1808/10г. на ІV г.о. на ВКС, решение №125/15.01.2020г. по т.д.

№1204/18г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №68/03.05.2012г. по гр.д.

№1808/10г. на ІV г.о. на ВКС, решение №163/12.07.2017г. по гр.д.

№4494/16г. на ІV г.о. на ВКС, решение №186/11.12.2015г. по гр.д.

№295/15г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение №101/25.05.2010г. по гр.д.

№4035/08г. на ІV г.о. на ВКС/;

5. Съществува ли задължение на въззивния съд да обсъди връзката между относимите доказателства, съдържащи се в кориците на делото?

3

/противоречие с решение №92/16.03.2012г. по гр.д.№980/11г. на ІІ г.о. на ВКС, решение №891/12.01.11г. по гр.д.№1638/09г. на І г.о. на ВКС, решение №189/14.07.05г. по гр.д.№2219/03г. на ІV г.о. на ВКС, решение №145/05.08.2021г. по гр.д.№1178/20г. на ІV г.о. на ВКС, решение №60155/16.08.2021г. по гр.д.І№3441/20г. на ІV г.о. на ВКС, решение №114/17.08.2021г. по гр.д.№2339/20г. на ІV г.о. на ВКС и решение №50002/03.07.2023г. по гр.д.№53/22г. на І г.о. на ВКС/;

6. Отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, включването им в дневниците за продажби и ползването на данъчен кредит по същите, съгласно ЗДДС, представлява ли недвусмислено признание на задължението и доказва ли неговото съществуване?

/противоречие с решение №46/27.03.2009г. по т.д.№454/08г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №42/19.904.12010г. по т.д.№593/09г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №109/07.09.2011г. по т.д.№465/10г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №138/17.10.2011г. по т.д.№728/10г. на

ІІ т.о. на

ВКС, решение№65/16.07.2012г. по т.д.№333/11г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №67/31.07.2015г. по т.д.№631/14г. на ІІ т.о. на ВКС/.

Ответникът по касация „Галчев инженеринг“ ООД, в представен в законоустановения срок писмен отговор, оспорва наличието на сочените от касатора предпоставки за провеждане на селекцията,а по същество счита изложените в касационната жалба оплаквания, доводи и искания за неоснователни по подробни съображения, като моли същата да не бъде допусната до контрол по същество, евентуално – да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса, но е частично недопустима на основание разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК.Съгласно посочената процесуална норма, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Според дадените в ТР №3/23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, търговски са делата, които имат за предмет търговски спор или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, според посочените в чл. 286 ал. 1 и ал.2 ТЗ обективен и субективен критерии; споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка.

В случая производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, основани на твърдения за неизпълнение 4 на задължения по три договора за възлагане извършването на строителни работи и услуги, свързани с качеството на страните по тях – търговски дружества. Това определя характера на спора като търговски. Три от предявените от ищеца искове за неустойка – тези по чл.6 ал.2 от Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/ , по чл. 9 от Договор водоноски от 27.01.2017г. и по чл. 21 от Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018г. са с цена на исковете под установения от закона минимум за достъп до касация, тъй като са предявени в размери съответно 2019,22 лв., 13 516,15 лв. и 6 137,82 лв.

Поради това в тази й част подадената касационна жалба против въззивното решение е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата й част касационната жалба е допустима, като по отношение на нея касационният състав следва да извърши преценка за наличие на релевираните от касатора предпоставки за допускането й до разглеждане по същество.

При проверката се констатира следното:

Софийски градски съд е бил сезиран от „Гарантстрой комплект“АД с осъдителни искове срещу „Галчев инженеринг“ООД с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД – за заплащане на неплатени възнаграждения по Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/ в общ размер 171 170,40 лв. / п о фактури № 3000002027/10.09.2018г., №3000002034/10.10.2018г.,

№3000002035/10.10.2018г.,

№

3000002046/14.11.2018г. и № 3000002053/11.12.2018г./, по Д о г о в о р за водоноски от 27.01.2017г. в общ размер 22 527,80 лв., осчетоводени със същите фактури и по Договор за възлагане на строително -монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018г. в общ размер 61 378,24 лв. по издадени фактури №3000001959/02.05.2018г., №3000001979/ 01.06.2018г. и №3000002004/