Решение № 2417 от 26.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2417 гр. Варна, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110100120 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с регистрационен входящ номер 465/03.01.2024 г. предявена от ищеца Ц. П. П., ЕГН ********** ,с адрес : г*** , чрез процесуален представител – адвокат от АК Варна Ц. Б., със съдебен адрес *** против О. Д. Н. М. В. , с адрес ***.

С исковата молба ищецът е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Искането на ищеца е съдът да осъди *** да му заплати посочените подробно в Определение № 4354/11.04.2024 г . парични вземания по предявените искови претенции, както следва :

Сумата от 741.60 лв., на основание чл. 181 , ал.3 ЗМВР

Сумата от 136.93 лв. /мораторни лихви за забава върху главницата по чл. 181, ал.3 ЗМВР, на осн.чл. 86, ал.1 ЗЗД

Сумата от 1181.00 лв. на осн. чл.190 , ал.2 ЗМВР

Законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда върху сумата от 741.60 лв. и върху сумата от 1181 лв. , на осн.чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В проведеното по делото второ по ред открито съдебно заседание от 14.06.2024 г. ищецът , представляван от адв.Цв.Б. , на база заключението по допусната ССчЕ, е предприел изменение на размерите на исковете посредством увеличение. Ответната страна не се е 1 противопоставила на исканото изменение и съдът е приел, че изменението на размера на исковете , в хипотезата на чл. 214 , ал. 1 ,изречение трето,предложение първо ГПК е допустимо.

Видно и от протокола от проведеното второ по ред и последно открито съдебно заседание, съдът е допуснал на изменение на размера предявените от Ц. П. П., ЕГН**********, с адрес: ***, срещу ответната страна О. Д. Н . М. В. с адрес: ***, искове, посредством тяхното увеличение, като същите се считат за предявени от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.01.2024 г., както следва:

1.Претенцията с цена 741.60 лв. по чл. 181 , ал.3 ЗМВР вместо за сумата от 741,60 лв. (седемстотин четиридесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща левовата равностойност на незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със специфичен характер за 206 (двеста и шест) дежурства/смени, за целия процесен период от 01.01.2021 г. до 03.02.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -03.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за СУМАТА от 990,00 лв. (деветстотин и деветдесет лева);

2.Претенцията с цена 136.93 лв. по чл. 86, ал.1 ЗЗД вместо за сумата от 136,93 лв.

(сто тридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата - левовата равностойност на незаплатена безплатна храна/, изчислена върху всяко едно неплатено задължение, считано от първо число на месеца за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна за процесния период, считано от 01.02.2021 г. до 03.01.2024 г., за СУМАТА от 205,96 лв. (двеста и пет лева и деветдесет и шест стотинки);

3.Претенцията с цена 1181.00 лв. по чл.190 , ал.2 ЗМВР , вместо за сумата от 1181,00 лв. (хиляда сто осемдесет и един лева), представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия на осн. чл. 190, ал. 2 ЗМВР и Приложение № 3 към т. 29 от Заповед № 8121з315/23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно: редът за ползване на отпуските по чл. 189 и чл. 190 ЗМВР от държавните служители в МВР на служителите, работещи в пряк контакт с биологични обекти и части от тях, създаващи риск от възникване на инфекции както следва: за 2021 г. 10 работни дни; за 2022 г. 10 работни дни и 2023 г. 1 работен ден /пропорционално на изработените месеци до 03.02.2023 г./, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 03.01.2024 г., до окончателното й изплащане, за СУМАТА от 1790,20 лв. (хиляда седемстотин и деветдесет лева и двадесет стотинки), на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.

В сезиращата съда искова молба ищецът, представляван от адв.Ц. Б. от АК Варна е изложил следните основни правнорелеватни фактически твърдения:

През периода 01.01.2021 г. до 03.02.2023 г. Ц. П. полагал труд като старши полицай във взвод ВСК (водач на служебно куче) на Сектор „Специализирани полицейски сили" при Отдел „Охранителна полиция“, на структурно подчинение на О. Д. Н. М. В..Твърди се, че ОМВ /основното месечно възнаграждение/ на Ц.П. било 1351.00 лв.Считано от 2

03.02.2023г. служебното правоотношение на ищеца с *** било прекратено със Заповед № 365з - 226/2023 г. на Директора на ***. Съгласно Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ сочи ищецът, че е бил със статут на държавен служител. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 ЗМВР, както съгласно ал. 1 от същия член била с продължителност осем часа дневно и четиридесет часа седмично при петдневна работна седмица. Ищецът П. работел на 12 часови смени/дежурства, установени по предварително одобрен график. Служебните си задължения същият изпълнявал като старши полицай - водач на служебно куче.

Последното сочи ищеца, че представлявало потенциален източник на инфекциозни и паразитни заболявания - ехинококоза, марсилска треска, микози и др.

От това и следвал факта ,че ищецът работел на посочената длъжност в опасна среда - в контакт с биологични агенти (микроорганизми) с, които можело да провокират инфекции.

В чл. 176 ЗМВР било предвидено, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл.181, ал. 3, изречение първо от ЗМВР сочи още ищеца, на служителите по чл.142, ал. 1 и ал. 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда , за което се полага безплатна храна, се осигурявала левовата й равностойност . Размерът на сумите и доволствията по ал.1 - 3 се опредял ежегодно със Заповед на министъра на вътрешните работи , а съгл. ал.5 - условията и реда за предоставяне на сумите и доволствията по ал.1 и ал.3 се определял с Наредби на министъра на вътрешните работи .

В разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3, към основното месечно възнаграждение на държавните служители, сочи още ищеца, че се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Условията и реда за осигуряването на левовата равностойност на служителите на МВР на полагащата се безплатна храна и на ободряващи напитки на служителите полагащи труд през нощта от 22:00 ч. до 06:00 ч., пояснява още ищеца, че се определяли с НАРЕДБА № 8121з -904/30.07.2015 г. изм. и доп. ДВ, бр. 21/ 09.03.2018 г. , а размерът на сумите се определял със Заповед № 8121з- 57/09.01.2017 г.

Всяка година министърът на вътрешните работи издавал Заповед за размера на сумите, които следвало да бъдат изплащани съгл.Заповед № 8121з- 1717/28.12.2018 г., в сила от 1.1.2019 г. на министъра на МВР, действаща през процения период.

Твърди се още в исковата молба, че до 1.8.2020 г. действала Наредба № 8121з904/2015г. издадена от МВР , уреждаща предоставянето на безплатна храна в натура.Текста на чл.3 от същата Наредба посочвал , че „ Безплатна храна се предоставя на служителите в МВР само за дните, през които са извършвали дейностите по ал.2 с продължителност не по-малка от установеното работно време за деня по чл.187 , ал.1 ЗМВР и чл.136, ал.3 КТ ,с изключение на дейностите по чл.2 , т.1 , т.10 и 11 „.

За периода 01.08.2021 - 03.02.2023 г. твърди ищеца, че действала разпоредбата на 3 чл.181, ал. 3 ЗМВР съгласно която на служителите, извършващи дейности свързани със специфичен характер на труда се осигурява левовата равностойност на безплатната храна.

За този период на ищеца не била осигурявана левовата равностойност на безплатната предпазна храна / т.1.2 за работа при условията на чл. 2, т. 2 - 10 от Наредба № 8121з-904/2015 г. или възнаграждение 3,60 лв. при работа на 12 часа за положения от него труд със специфичен характер , което налагало предявяването на претенцията за този период от 01.01.2021 - 03.02.2023г. В посочения период ищецът заявява ,че е положил за м. януари -декември 2021 г. 80 дежурства по 12 часа , като за всяка смяна се полагала безплатна храна в размер на 3.60 лв., за м. януари - декември 2022 г. положил 10 дежурства по 12 ч. и за м. февруари 2023 г. 16 дежурства по 12 ч., за които се полагала безплатната хана в размер на 3.60 лв., която не била платена на ищеца. Пресметната от ищеца претенцията за трите отделни периода възлиза на общо 741.60 лв., като уточнява че е нетен размер. Претендира и законната лихва върху сумата считано от предявяване на иска.На стр. 2 и сл. от исковата молба ищецът претендира и пояснява претенцията си за мораторна лихва, по отделните подпериоди.

Отделно от горното ищецът твърди, че не е ползвал и допълнителен платен годишен отпуск по чл.19, ал.1 ЗМВР, поради което и след като не бил ползвал отпуск по чл.190, ал. 1 ЗМВР за 2021г., 2022г. и 2023 г. до момента на прекратяване на служебното му правоотношение с ОД МВР-Варна търси за заплащане сумата от 1181 лв. представляваща обезщетение за неползван и неплатен отпуск по чл.190 ЗМВР за 10 работни дни за 2021 г., за 10 работни дни за 2022 г. и за 1 работен ден за 2023 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска.

При така изложеното по-горе ищецът е обосновал правния си интерес от избраната форма на искова защита, отправил исканията до съда и направил доказателствени искания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът О. Д. Н. М. В. чрез главен юрисконсулт Б.Й. е депозирал писмен отговор на исковата молба

Ответната страна намира исковете за неоснователни и недоказани като ги оспорва и по основание и по размер.

Не се оспорва обстоятелството, че времето от 01.01.2021 г. до 03.02.2023 г. ищецът заемал длъжността „старши полицай" във взвод „Водачи на служебни кучета" на сектор „СПС" към отдел" Охранителна полиция" при ***, за което и представя кадрова справка.

Посочено е, че съгласно утвърдената длъжностна характеристика, ищецът обслужвал, обучавал и използвал зачислените му две кучета съгласно Правилата за организацията на работата на органите на МВР със служебни кучета, утвърдени със Заповед № 8121з1577/20.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи.

По претенцията с пр.осн. чл.178, ал.1, т.4 ЗМВР за сумата от 741.60 лв. ответника намира, че иска е неоснователен и недоказан.

Твърди се, че приложимия закон към исковия период за ищеца е ЗМВР, 4 специален по отношение на ЗДСл и КТ.

С Наредба 8121з-904/2015 г. издадена от министъра на вътрешните работи се определяли условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на МВР по чл.142,ал.1 и 3 ЗМВР за извършване на дейности със специфичен характер.

Твърди се, че ищецът не изпълнявал задълженията си в специфични условия на труд , които да съответстват с изчерпателно посочените в чл.2 от Наредба №8121з9047/2015г. Служебните кучета се отглеждали в питомник, в индивидуални клетки, а и в района имало изградени оборудвани помещения за преобличане и лична хигиена след работа с кучетата. Оспорени се твърденията ищецът да е полагал труд при специфични условия, а и служебните кучета не били развъдник на бактерии и паразити, а под ветеринарно наблюдение и им се поставяли ваксини и се обезпаразитявали. Посочва се, че след извършени проверки от МИ МВР не било установено, че са налице специфични условия на труд.

При така изложеното ответника намира иска за неоснователен и недоказан.

На второ място е оспорен и иска за мораторни лихви в размер 136.93 лв. и за законна лихва, като се твърди , че неоснователността на главния иск с цена 741.60 лв. обуславя и неоснователността на акцесорните искания. Отделно от горното ответника се позовава на чл.10 от Наредбата за определяне на условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда и осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на МВР полагащи труд през нощта от 22:00 ч. до 06:00 ч., като по силата на този нормативен акт всички изчисления за мораторна лихва били неправилни. /храната се изплащала ежемесечно до 26 то число/.