Решение № 74 от 29.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. П., 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря С.И.М. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720103937 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника адв. Н., срещу Ц. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.

240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 400,00 лв. с равностойност 204,52 евро - главница по Договор за паричен заем „***“ от 19.11.2021 г., сключен между „***“ ООД и Ц. А. Ц., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 61,02 лв. с равностойност 31,20 евро - договорна лихва за периода от 11.01.2022 г. – 10.01.2023 г., сумата 100,52 лв. с равностойност 51,40 евро – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за срока на договора, претендирана за периода 11.01.2022 г. – 10.01.2023 г., сумата 139,83 лв. с равностойност 71,49 евро - обезщетение за забава за периода от 10.01.2023 г. – 22.08.2025 г.

В исковата молба се излага, че между ответника и „***“ ООД е сключен Договор за паричен заем “***” от *** г., с подписването на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата 400,00 лв., а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Твърди се, че главницата е усвоена на *** г. и крайният падеж за връщането й е настъпил на 10.01.2023 г. Излага се, че съгласно чл. 4, ал.

1, т. 2 от договора кредитополучателят дължи договорна възнаградителна лихва в размер на 15 % върху усвоената главница в размер на 61,02 лв. за периода от 11.01.2022 г. до 10.01.2023 1 г. На основание чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 ответникът следвало да заплати такса ангажимент за допълнителна доброволна услуга, с която се е съгласил при подписване на договора, представляваща цената, която заплаща, за да си осигури при фиксирани условия възможност за усвояване на главницата по кредита в рамките на кредитния лимит многократно в рамките на договорения срок. Сочи, че същата е включена в ГПР. Съгласно чл. 20, ал. 4 от договора кредитополучателят дължи такси съгласно Тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита, като кредиторът я е остойностил на цена, която не надвишава 15,50 лв. за едно просорочено тридесетдневно задължение или 0,50 лв. на ден.

Твърди се, че ответникът не е извършил плащания по договора, поради което е изпаднал в забава и дължи законна лихва от края на договора – 10.01.2023 г. до 22.08.2025 г. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Заявява, че процесния договор за кредит и приложенията към него не са били предоставени на ответника на хартиен носител и не са подписани от него. Възразява за нищожност на споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги поради противоречието му с добрите нрави и заобикаляне на закона. Навежда доводи, че таксите по чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от договора налагат заплащането за нещо, срещу което потребителят не получава насрещна услуга, поради което тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП. Сочи, че неравноправни са и клаузите на чл. 15, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от договора, които нямат характера на неустойка, тъй като тяхната действителна цел не е да обезпечи изпълнението на договора, нито да обезщети евентуалните вреди от необезпечаването на кредита, а се кумулират към текущото задължение в края на всеки 30-дневен период. По този начин се отклоняват от основните си функции обезпечителна и обезщетителна и предоставят сигурна печалба на кредитора. Счита, че посочените клаузи са нищожни, което води до нищожност на договора, тъй като ГПР е бланкетно посочен, което обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които е формиран. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и првана страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през 2 целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

По делото е безспорно, което е обявено и с доклада, приет за окончателен, че чрез средства за комуникация от разстояние ищецът е сключил с ответника договор за кредит от *** г., представен с исковата молба, при общи условия, представени с молбата от 09.01.2026 г., по който ответникът е получил заемна сума в размер на 400,00 лв. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът има качеството потребител на финансови услуги, предоставени от разстояние.

От представения с исковата молба договор е видно, че в чл. 1, ал. 2 е уговорено, че кредитополучателят е избрал добороволно да се ползва от допълнителен пакет услуги по вид и цена, подробно описани в Приложение /Тарифа за допълнителен пакет услуги – VIP обслужване“ по продукт “***”и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие/, като съгласно ал. 3 препоръчителна цена на избрания пакет допълнителни услуги е в размер до 60% от кредитния лимит. Според ал. 4 при всяко погасяване от кредитополучателя на дължими суми по кредита /пълно или частично, погасяване на текущо задължение или общо задължение/ кредитополучателят има право да заплаща част от цената на пакета допълнителни услуги по чл. 3, като кредитодателят предоставя на кредитополучателя възможност сам да избере какъв размер от цената на пакета /т.нар. такса удовлетвореност/ да заплати към дружеството с оглед степента на удовлетвореност от предоставената от кредитодателя финансова услуга и допълнително и доброволно избрания пакет към нея. Кредитодателят може да избере размерът на таксата удовлетвореност при всяко плащане да е от 0 до 5% от размера на кредитния лимит. Незаплащането на суми по предходното изречение не води до натрупване, изискуемост и обезщетение за забава.

В чл. 4 от договора е посочено, че договорът е сключен за срок от 1 година при фискиран ГЛП 15%, при дневен лихвен процент 0,042 %.

Съгласно чл. 2.2 и 2.3 кредитодателят се задължава да не променя лихвениця процент по договора, за което кредитополучателят заплаща на кредитодателя такса ангажимент в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници.

В чл. 15, ал. 1 от договора е предвидено, че до 5 дни от подписването му кредитополучателят се задължава да предостави съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора, при непредставянето на което се начислява в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница съгласно условията на чл. 3 от договора неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка 3 се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен период.

Според ал. 3 на чл. 15 при представено съгласие за директен дебот, независимо дали е спазен срока на ал. 1, но при лиспа на потвърждение за наличие на рапзолагаеми средства в банковата сметка до 2 дни преди изтичане на всеки тридесетдневен период за плащане на текущото задължение неустойката по ал. 1 също се начислява и начислената неустойка се прибавя към текущото задължение и се дължи в края на този тридесетдневен период. В ал. 4 и 5 на същия член от договора е уредено начисляването на неустойка от 0,5% от размера на усвоената главница в случай на непредставяне в срок до 5 дно от сключване на договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период за плащане на текушщото задължение на удостоверение по чл. 87 ДОПК, от което да е видно, че няма задължения, и удостоверение за настоящ адрес.

Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, регламентира какво представлява годишния процент на разходите, а разпоредбата на § 1, т.1 от ЗР на ЗПК, разписва определение какво представлява „общ разход по кредита за потребителя. Съгласно посочената разпоредба „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Чл.

19, ал. 4 от ЗПК, предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от чл.

19 от ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

В случая съгласно чл. 5 от договора ГПР е 49,32 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това по какъв начин е формиран ГПР и включена ли е в него таксата ангажимент, таксата за забава и неустойите за липса на удостоверения и липса на задължения, посочени в справката като част от всяка погасителна вноска, респ. какъв е общият размер на подлежащата на плащане от потребителя сума.

В случая бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и 4 дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. липсва яснота какъв е действителният ГПР по договора за кредит.

Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 СЕС, с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.