Решение № 470 от 22.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 233/2026
- Вид
- Решение № 470
- Подписан
- 22.04.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- Катя Ганева Савова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 470 гр. Варна, 22.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20263110200233 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП вр. с чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано по жалба на С. В. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к.“Чайка“ № 64, ет. 12, ап. 48 срещу Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 11753570 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Варна, с който на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 25.56 евро/ 49.99 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се прави искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание. С писмена молба процесуалният представител ст.юрк.
Катя Лукова-Атанасова е взел становище за неоснователност на жалбата, респ. за потвърждаване на оспорения ЕФ. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли за присъждане на такова в минимален размер в случай, че съдът отмени като незаконосъобразен обжалвания ел. фиш.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 20.09.2025г., в 15:22 часа в гр.Варна по „Аспарухов мост“ на ЮПВ в посока бул.“Христо Ботев“, с МПС - л.а. „ВОКСХОЛ КОРСА“ с рег. № ****** се движел със скорост от 62 км/час при разрешена за този пътен участък скорост от 50 км/час. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АТСС (ARH CAM S1 120сс8е). На техническото средство е била извършена метрологична проверка. Приложена е и фото снимка по делото, надлежно заверена. При преминаване покрай техническото средство приближавайки се към него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 65 км.час, при разрешени 50 км. час за населено място, като било засечено превишение на разрешената скорост на движение от 12 км.час, след приспадане на процента грешка, с който работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Варна установил извършеното нарушение, поради което на въззивника бил издаден електронния фиш, с който била наложена глоба в размер на 25.56 евро/ 49.99 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, протокол от проверка, протокол за използване на АТС и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство, с което е установено нарушението е видно, че системата установила нарушението е одобрен тип 2 средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато в този аспект. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ. Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл. 9 от Наредбата. Видно от доказателствата по делото след включването и настройването й системата работила самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл. 9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 12 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.
2 от същия текст е предвидил глоба в размер на 50 лева. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч., следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и ЕФ следва да бъде потвърден.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за 3 присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административнонаказателни дела в размер от 80 до 120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в тежест на въззивника.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 11753570 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Варна, с който на основание чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на С. В. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
Варна, ж. к.“Чайка“ № 64, ет. 12, ап. 48 е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 25.56 евро/ 49.99 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к.“Чайка“ № 64, ет. 12, ап. 48 да заплати на ОД МВР -Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 40.90 евро.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4