Решение № 79 от 11.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Елена Каракашева

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Н. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201093 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационни жалби на а. Х. и а. К. – упълномощени защитници на подсъдимата К. И. Д., както и на а. П. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител Г. В. Т., срещу решение № 283 от 30.07.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1544/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 8. състав.

В касационната жалба на защитниците са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК – нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В рамките на първото основание се оспорва правилността на възприетия от въззивния съд извод, че деянието е извършено при наличието на квалифициращия признак „особена жестокост“. Защитниците поддържат, че смъртта на двете малолетни деца е настъпила вследствие на първоначалните прободни-порезни наранявания в областта на шията, а множеството последващи удари, на които съдилищата са основали извода за особена жестокост, са резултат от тежкото психично състояние на подсъдимата и от развилия се при нея кумулиран афект, достигнал своята кулминация във финалната фаза на деянието. По отношение на второто касационно основание защитниците определят като явно несправедливо наложеното от въззивния съд наказание лишаване от свобода 1 за срок от дванадесет години. Макар да споделят извода за необходимостта от промяна на определеното от първата инстанция наказание доживотен затвор без право на замяна със срочно лишаване от свобода и приложението на чл.

55, ал. 1, т. 1 НК, те поддържат, че и така определената санкция не съответства на изискванията за справедливост. В тази връзка акцентират върху установения по експертен път психичен дефицит при подсъдимата, върху състоянието на кумулиран афект към момента на извършване на убийството, както и върху екстремно затруднената способност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В касационната жалба се изразява несъгласие и с размера на уважените граждански искове.

Този размер защитниците намират завишен, като твърдят, че при индивидуализацията му не е отчетено, че самият граждански ищец е допринесъл за психическото състояние на подсъдимата, улеснило извършване на убийството. Отправените към касационната инстанция искания са за оправдаване на подсъдимата по обвинението за убийство, извършено при квалификацията „особена жестокост“, за намаляване на наказанието лишаване от свобода до пет години, както и за редуциране на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В касационната жалба на повереника на гражданския ищец и частен обвинител – а. П., са наведени и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1–3 НПК. Съществено нарушение на процесуалните правила се твърди да е било допуснато, тъй като въззивното решение е издадено от пристрастен и предубеден съд и не отговоря на изискванията на чл. 305 НПК. Като нарушение на материалния закон се сочи оправдаването на подсъдимата по обвинението за извършване на убийството по особено мъчителен за жертвите начин, при положение, че са установени физически и психически страдания на жертвите, надхвърлящи обичайните за този вид престъпления. Без да оспорва решението на въззивния съд да замени наказанието доживотен затвор без право на замяна със срочно лишаване от свобода, повереникът поддържа, че определеното на подсъдимата Д. наказание е явно несправедливо. Смята, че това е така, тъй като наказанието е наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т.

1 НК, без да са били налице предпоставките за това. Според повереника неправилно са били оценени релевантните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като значителната тежест на последните е била подценена. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В срока по чл. 351, ал. 4 НПК по касационната жалба на повереника защитниците на подсъдимата са депозирали писмено възражение, в което са оспорили изцяло наведените от адв. П. доводи.

В съдебно заседание пред ВКС защитниците а. Х. и а. К. поддържат подадената от тях касационна жалба и оспорват жалбата на повереника на частния обвинител Г. Т.. Не релевират различни от вече изложените съображения.

Подсъдимата К. Д. се присъединява към позицията на защитниците си. В последната си дума моли за справедливо произнасяне.

2

Повереникът а. П. поддържа своята касационна жалба, която пледира да бъде уважена по посочените в нея съображения. Оспорва жалбата на защитниците.

Частните обвинители Г. Т. и Н. Т. (първият и граждански ищец), редовно призовани, не се явяват в производството пред ВКС.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира двете касационни жалби да бъдат оставени без уважение. Счита, че не са налице релевираните от повереника пороци по отношение състава на съда и качеството на съдебния акт. Смята, че решението на апелативния съд досежно квалифициращите признаци по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 НК е изцяло в съответствие с материалния закон. Не намира явна несправедливост на наложеното от апелативния съд наказание в посока неоснователното му увеличение или снижение. Пледира, че липсват основания за ревизия на въззивното решение и в оспорената гражданска част.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

Двете касационни жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от редовно упълномощени защитници и повереник на страни в производството и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по глава двадесет и трета от НПК.

При произнасяне по съществото на двете касационния жалби бе преценено следното:

По процесуалното развитие на делото

В Окръжен съд – Благоевград е бил внесен обвинителен акт срещу К. И.

Д. за това, че на 19.11.2020 г. в апартамент на къща, находящ се в гр.

Сандански, ул. “Скопие“ № 23, ет. 2, умишлено е умъртвила повече от едно лице – малолетната си рождена дъщеря И.Г.Т., родена на 07.02.2017 г., и малолетния си рожден син В.Г. Т., роден на 23.06.2015 г., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитите и с особена жестокост престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 3 и 4, т. 4, пр. 2 и пр. 3 и т. 6, пр. 2 и пр.

3 НК, вр. с чл. 115 НК.

Въз основа на обвинителния акт в ОС-Благоевград е било образувано н.о.х.д. № 4/2022 г.

По това дело с присъда № 26 от 03.06.2024 г. подсъдимата е била призната за виновна в извършване на престъплението, за което е била предадена на съд, като й е било наложено търпимо при специален режим наказание доживотен затвор без право на замяна.

3

С присъдата в цялост са били уважени предявените от гражданския ищец Г. Т. (баща на жертвите) граждански искове в размер на от по 350 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на всяко от децата, ведно със законните лихви от датата на деянието до окончателното изплащане на сумите.

Предвид изхода на делото на подсъдимата са били възложени и разноските по делото, включая дължимата държавна такса върху уважената част на гражданските искове.

По жалба на защитата срещу тази присъда в Апелативен съд – София е било образувано в.н.о.х.д. № 1544/2024 г., поверено за разглеждане на 8. наказателен състав.

По това дело след проведено въззивно следствие с решение от 30.07.2025г.:

-подсъдимата К. Д. е оправдана да е извършила убийството по особено мъчителен за жертвите начин;

- с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказанието доживотен затвор без право на замяна е заменено с лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което е прието да се търпи при първоначален строг режим;

- в срока на това наказание е постановено спрямо подсъдимата да се прилагат съответните медицински грижи по чл. 40, ал. 4 НК;

-размерите на уважените граждански искове са намалени на по 250 000 лева за смъртта на всяко от децата, като съответно намалена е и дължимата от подсъдимата държавна такса;

- на подсъдимата са възложени направените пред въззивната инстанция разноски по делото.

Това въззивно решение е предмет на касационна проверка – първа по своя ред.

По касационната жалба на защитниците а. Х. и а. К.

Релевираните в тази жалба касационни поводи са два, като към тях е прибавено и твърдението за прекомерно завишение на размера на уважените граждански искове.

1. Първият довод е свързан с твърдяно нарушение на материалния закон, обосновано с неправилното, според защитата, осъждане на подсъдимата за квалифициращия признак „особена жестокост“.

Доводът несъстоятелен.

Важно за правилното решаване на поставения от защитата материално правен проблем е да се прецени дали при извършване на убийството подсъдимата Д. е проявила изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност, коравосърдечие и безчовечност, разкрити чрез начина и 4 средствата за осъществяване на убийството на двете й деца. При преценката за наличието на този квалифициращ признак съдебната практика[1], а и доктрината[2], са приели, че обстоятелствата, които следва да се вземат предвид за преценка наличието на особена жестокост, са свързани с броя на нанесените от дееца удари, с тяхната сила и интензивност и с естеството на причинените телесни увреждания на жертвата. Тези критерии, съобразени с данните по делото и със спецификите на конкретния казус, показват, че признакът „особена жестокост“ е налице.

От заключението на СМЕ на труп №63/20, относимо към малолетния В.

Т., и от заключението на СМЕ на труп № 64/20, относимо към малолетната И.

Т., както и от устните разяснения на вещото лице д-р Я.З. (вж. протокол от съдебно заседание пред окръжния съд от 22.04.2024 г.) е видно, че на всяка от жертвите са нанесени над 30 удара, локализирани предимно в горната част от тялото, където са разположени жизненоважни органи, самите удари са причинени с нож, сериозна част от тях са със значителна сила, получените вследствие на тези удари телесни повреди са разнородни, а някои от тях видно и от настъпилия резултат, са били несъвместими с живота на децата.

Без значение за наличието на този квалифициращ признак, както счита защитата, е обстоятелството, че смъртта на децата е настъпила бързо, макар и не мигновено, след нанасяне на първите удари на жертвите.

На първо място следва ясно да се подчертае, че квалифициращият признак „особена жестокост“ по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК е обективен по своя характер и се извежда от начина на изпълнение на деянието, средствата, интензивността и продължителността на насилието, както и от проявеното от дееца отношение към жертвата. Особената жестокост е налице тогава, когато насилието значително надхвърля необходимото за причиняване на смъртта, като разкрива изключителна безпощадност, ожесточение и пренебрежение към човешкия живот. Именно такова надхвърляне е установено по настоящото дело. Независимо че част от първоначалните прободно-порезни наранявания са били сами по себе си смъртоносни, подсъдимата не е преустановила деянието, а е продължила да нанася нови и многобройни удари с нож по телата на двете малолетни деца. Тази последователност на действията нанасяне на десетки удари след вече причинени несъвместими с живота травми - е релевантна за извода за особена жестокост, тъй като демонстрира крайна интензивност на насилието и пълно отрицание на всякакви граници на хуманност.

Не може да бъде споделено и становището на защитата, че тежкото психично състояние на подсъдимата и наличието на кумулиран афект обезсилват спорния квалифициращ признак. Правилно въззивният съд е отчел тези обстоятелства при индивидуализация на вида на наказанието, като е счел, че те не могат да дерогират обективната оценка на начина на извършване на убийството като особено жестоко. Психичното или афектно състояние на подсъдимата може да обясни мотивацията или вътрешното преживяване на дееца, но не променя факта, че осъщественото насилие, намерило краен израз в причиняване на смърт на двете рождени малолетни лица, е било 5 изключително по своята интензивност и безпощадност.