Решение № 1572 от 25.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1572 гр. Варна, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20213100502098 по описа за 2021 година

Производството е образувано по реда на чл.17 от ЗЗДН.

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на Ат. Ян. Ат., представляван от пълномощник- адвокат Д.В., АК-Бургас, срещу решение № 115 / 05.07.2021г. постановено по гр.д.№ 1037/ 20г. на РС-Провадия, с което спрямо молителитеГ. Г. Г. и М. АТ. ЯН., са наложени мерки на закрила по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, предвидената в чл.5, ал.1, т. 5 мярка и глоба в размер 300лв. Присъдена е държавна такса.

Изложени са възражения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт с искане да бъде отменен и молбата отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Жалбоподателя поддържа становище за недоказан акт на домашно насилие на 17.10.2020г. , предвид събраните писмени и гласни доказателства по делото, които разкриват противоречива фактическа обстановка, която не кореспондира с твърденията в молбата. Съдът не е извършил съвкупен анализ и съпоставка на данните по делото, неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Д., който поддържа различни версии на случая пред съда и в образуваната преписка по жалба на ответника, и на свидетелката А. Г., която не е очевидец на ситуацията. Игнорирал е показанията на свидетелите- очевидци Н.А. и М. А.а, които са последователни и установяват, че на 17.10.2020г. между ответника А. и членове от семейството на ищцата не е имало физическо съприкосновение.

Същевременно, в защита на правото си за осъществява режима на лични отношения с дъщеря си, е предприел всички възможни мерки да минимизира възможността за възникване на конфликт с молителката. Уведомил е предварително, че на процесния ден и в уречения час ще спази режима за среща с детето, изплатил е писмено уведомление до началника на ОД на МВР- Варна, с искане за изпращане на полицейски екип,и е позвънил на тел.112, след като Г. е отказала да осигури възможност да види детето си. Пред съда поддържа искане за отмяна на решението и издадената заповед за защита, и отхвърляне на молбата като 1 неоснователна и недоказана.

В законния срок е постъпил отговор от Г. Г. Г., чрез адвокат Д. К.а. Изразено е становище за неоснователност на възраженията срещу решението.

Контролиращата страна- Дирекция „Социално подпомагане”-Провадия, не изразява становище.

Съставът на Варненския окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, съпоставимо с направените възражения и становищата на страните, приема следното:

Районният съд е сезиран по реда на чл.8 от ЗЗДДН от Г. Г. Г., лично за себе си и като майка и законен представител на малолетното дете М. АТ. ЯН.. В молбата са изложени твърдения за упражнено домашно насилие на 17.10.2020г. от ответника спрямо молителката, на което присъствала и малолетната им дъщеря. А.Я. и брат му Н.Я. нахлули в дома й в гр.Дългопол. Нападнали нея и баща й, нанасяйки им телесни повреди. С уточняваща молба от 05.01.2021г. посочва, че насилието спрямо нея се изразява в „ блъскане от ответника, събаряне на земята, хапане, обиди , че е много тъпа, неграмотна, заплахи , че ще отнеме дъщеря ни от нея …“. На скандала присъствал баща й, който бил ритан и удрян с юмруци от ответника, и детето, което плачело и пищяло „ мамо, мамо..“. В резултат на скандала било разстроено и не можело да спи спокойно цяла седмица. От преживения шок молителката изпитвала постоянен страх, че ответникът може да влезе в дома й , да вземе детето и да го отведе в гр.Павликени, както се е случило преди това. Искането е да бъде издадена заповед за защита с постановяване на мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН , съгласно молбата на л.24 от делото на РС.

Представена е декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН в която молителката се позовава на описаните актове на насилие на 17.10.2020г., около 10.00ч. към нея, осъществени в присъствието на детето.

Ответникът А.А. категорично оспорва обстоятелството посочени в молбата . Твърди, че на 17.10.2020г. е отишъл в гр.Дългопол по определения режим на лични отношения с дъщеря му М., съгласно определение от 08.07. 2019г. по гр.д.№ 1394/ 18г. РС-Провадия. С него били брат му, майка му и племенника им. От дома на молителката излезли брат й Я. и баща й, които започнали да се държат агресивно- псували и ги заплашвали с брадви, че няма да се върнат живи в Павликени. Искал да избегне конфликт и незабавно позвънил на тел.112, за съдействие от полицията. На място пристигнал полицейски патрул, който разговарял с Г. / Г./ и детето. Ответникът отишъл в полицейския участък да напише сведение за подадения сигнал. При излизането видял Г., баща й и сестра й А. с детето, които отново ги заплашили, че няма да стигнат живи до вкъщи и по пътя ги чакат техни роднини.

Дирекция „Социално подпомагане“-Провадия, представя социален доклад с дата 26.02.2021г.,от извършено социално проучване на Г. Г. Г. и детето М. АТ. ЯН., конкретни данни за жилищните условия и семейната среда, в която се отглежда и възпитава детето на страните, обучението му в детско заведение в гр.Дългопол, с констатация за влошените отношенията между родителите. Посочени са данни са предходни производства и предоставена социална услуга, за проведени три срещи между бащата и дъщеря му в Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Провадия до момента, в присъствието на служител на ОЗД.

Съдът приема като правно- релевантни следните факти и обстоятелства:

1.С решение № 205/ 10.08.2020г. по гр.д.№ 1394/ 2018г. на Районен съд- Провадия, на бащата Ат. Ян. Ат. е определен режим на лични отношения с детето М. АТ. ЯН., който включва всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 18.00ч., През Коледните 2 празници на всяка четна година, на Новогодишните празници всяка нечетна година, през Великденските празници на всяка четна година, и един месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск. На 17.10.2020г. е посетил дома на молителката в ден / събота/, определен за среща с детето в интервала между 10.00 часа и 18.00часа.

2.Медицинско удостоверение № 1055/ 2020г. издадено на 19.10.2020г. от началник Отделение “Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД , за констатирани разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по палеца на лявата ръка,с дължина 5-6 м .В заключение е прието, че описаните травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, и отговарят да са получени при ухапване от човек в указаното време.

3 . Показанията на свидетелите- Ст. Ст. и Н. Б., които в качеството на полицейски служители са посетили дома на ул.“ Добри Недев“ №15, гр.Дългопол, на 17.10.2020г. по сигнал, че на бащата е отказано да вземе детето. На място се запознали с решението, после влезли вътре и видели, че детето спи. Не си спомнят да е имало оплаквания от Г.Г. за заплахи, закани и нанасяне на побой, нито да е споделяла за агресия спрямо нея. Не са присъствали на конфликт между майката , бащата и техни близки, и за такъв в участъка.

4.Резултатът от проверката е регистриран в докладна записка № 324р-19472/ 19.10.2020г./ с.95/, според която на 17.10.2020г., в 10.10часа е получен сигнал за скарване на ул.“ Д.Недев“ №15. Установено е, че Ат. Ян. Ат. е дошъл в дома на Г.Г. да види дъщеря си М., съгласно постановеното решение № 205/ 109.08.2020г.на РС-Провадия, но майката категорично отказвала и пред служителите потвърдила, че няма да го даде.

Предоставени са данни от Дирекция „ Национална система 112-МВР“ за регистрирани обаждания на 17.10.2020г. В 9.59ч. е приет сигнал от телефонен номер 0894….18, посочен от ответника, който е предаден в 10.02ч. на дежурен ОДЧ при ОД на МВР-Варна. В същия част- 9.59 е прието обаждане от тел.0879…..02, при което не е подаден сигнал. В 10.00ч. е прието обаждане от същия телефон и подаден сигнал от молителката, повторно е приет сигнал в 10.12ч., а в 10.13г. от тел.0892…962, за по-бързо съдействие от полицията.

Между страните няма спор,че са сигнализирали полицейските служители по случая, на място е пристигнал дежурен екип и кола на „Бърза помощ“.

5.По делото са разпитани като свидетели на молителката Г.Г. Д.- баща, и А. Г. Г.сестра.

Показанията на първия свидетел са непосредствени от момента на пристигането на ответника и неговите близки.Твърди, че при отваряне на вратата е бил ударен с ритник по главата от А., паднал на земята и после бит. Когато дъщеря му се опитала да го отърве била захапана за пръстите. През това време детето било на терасата, плачело и викало „ майко, майко..“.Майката и братът на ответника го издърпали навън. Свидетелят твърди, че се почувствал зле и няколко дни бил на легло.

Свидетелката Г. има преки впечатления от събитията пред полицейския участък, докато сестра й подава жалба. Видяла, че баща й трепери и няма сили, а пръстът на сестра й бил подут. От нея научила какво се е случило.

Втората група свидетели на ответника- Н. Ян. Ат. – брат, и М. Ж. А.а- майка , са придружавали ответника за срещата с детето.

Свидетелят А. твърди, че брат му не е влизал в дома на молителката. Бащата на Г. и брат й Я. ги посрещнали със скандал и заплахи, че ще ги подгонят и няма да стигнат живи вкъщи. Тогава брат му се обадил на тел.112 . Докато чакали полицията чували, че вътре се карат,крясъци, детето пищяло на терасата. На полицаите ответникът обяснил, че за пореден 3 път не му дават детето.

Свидетелката М. А.а заявява, че когато доближили къщата позвънили от колата, не са влизали в двора. Излязла Г. и им казала да напуснат къщата. През това време баща й излязъл на портата и ги заплашил, че ще вземе брадвата. Дръпнали се настрани и синът й се обадил на полицията. Пред полицаите детето казало, че иска при баща си. Отишли в управлението да подадат жалба. Докато чакали дошла цяла тайфа, имало заплахи към тях и към полицията, но нямало физически сблъсък.

5.По искане на ответника, с разпореждане на районния съд от 12.04.2021г., от РПУПровадия е представено копие на материалите съдържащи се в преписка № 3345/ 21 на ТОПровадия при РП-Варна, образувана по жалба на Ат. Ян. Ат., Н. Ян. Ат. и М. Ж. А.а / л.83133/ . Част от приложените документи, които са цитирани в решението се отнасят до действия настъпили преди или след 17.10.2020г. и нямат връзка с предмета на делото.

Не са доказателства за спорни факти обясненията на страните и техни роднини, които са събрани по друг процесуален ред и не са съпоставими със събраните в гражданския процес. На това основание следва да се изключат като доказателства за поведението на страните на 17.10.2020г. –Постановление на РП-Варна, ТО- Провадия , от 02.11.2020г. , Постановление на ОП-Варна от 27.10.2020г. и Постановление на РП-Варна, ТО-Провадия, от 05.11.2020г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер, както и всички предхождащи издаването им документи.

Безусловно, образуваните по жалби на двете страни преписки насочват към извод за крайно изострените им отношения по повод изпълнението на определения режим на лични отношения на бащата А.А. с дъщеря му М., така и поради водените многобройни дела между тях. Постоянната им конфронтация провокира чести скандали с взаимни обвинения и прояви на агресия, които оказват негативно въздействие върху детето.

Протоколи за полицейско предупреждение са подписани от Ат. Ян. Ат. и неговия брат Н. Ян. Ат. на 10.12.2020г., да не упражняват психически и физически тормоз над Г. Г.

Г. и нейни близки, да не отправят обидни думи и заплахи за саморазправа, закани за убийство, побой и телесна повреда.

С протокол от 11.01.2021г. Г. Г. Г. е предупредена да спазва режима на лични отношения между бащата и детето. Съответно на 07.01., 11.01. и 15.01.2021г.са съставени предупредителни протоколи на Г. Д., Я. Г. А. Г. и М. Г. да не вдигат скандали и отправят заплахи за саморазправа към лицата А.А., М. Ж. А.а и Н.А..