Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1012 от 25.07.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3010/2021
Вид
Решение № 1012
Подписан
25.07.2022
В сила
08.06.2023
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Варна, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ******** V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100503010 по описа за 2021 година

Настоящото въззивно производство се развива след постановено Решение на ВКС № 60260/07.12.2021 по гр.д. № 702/2021, с което е отменено решението на ВОС № 1219/27.10.2020 по гр.д. № 1791/2020. Образувано е по въззивната жалба на „Енерго-про Продажби“ АД вх.№ 29046/20.05.2020 срещу решението на ВРС–IХ с-в № 1503/19.03.2020г по гр.д.№ 17116/2019г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Д. Г. СТ. не дължи на ответника „Енерго – Про продажби” АД ЕИК********* сумата от 11 693,98лв–стойност на служебно начислена /след прочит на скрит регистър/ ел.енергия за периода 6.11.2017г–05.11.2018г за обект, находящ се в гр.Д. ул.„******** с аб.№ ******** и кл.№ *********, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не били налице предвидените в ПИКЕЕ /отм./ условия за допълнително начисляване на количество ел.енергия по партидата на абоната за процесния период.

Твърди се, че сумата от 11 693,98лв съставлявала стойността на реално потребено количество ел.енергия, което не било отчетено при редовните месечни отчети поради извършената намеса в софтуера на електромера.

При извършена на 5.11.2018г от служители на „Е РП Север“ АД-В. проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) били установени 61 509кВтч ел. енергия, които били потребени от обекта на ищеца и настоящ въззиваем, но не били отчетени при редовните месечни отчети и съответно не били заплатени.

Сочи, че в случая не била използвана предвидената в Гл .Девета от ПИКЕЕ о т 2013г методика, тъй като било установено точното количество реално потребена, преминала през 1 електромера и съответно доставена до обекта на ищеца ел.енергия от 61 509кВтч, чиято стойност последният дължал на дружеството – доставчик.

Настоява за отмяната решението на ВРС и за постановяване на друго за отхвърляне на иска, заедно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмения отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК насрещната страна Д.Г. Ст. оспорва жалбата, к а т о счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

В исковата си молба Д. Г. С. излага сл. твърдения: Потребител е на ел.енергия за обект в гр.Д. ул.“******* с аб.№ ********, доставяна му от отв.дружество „Енерго-Про Продажби”АД–В., въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия.

През м.10.2019г бил уведомен, че дължи на отв.дружество сумата от 11 693,98лв по ф-ра № ****г, съставляваща стойност на начислено количество ел.енергия за периода 6.11.2017г–5.11.2018г.

Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му количество ел.енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да му бъдат начислявани допълнителни количества ел.енергия.

В съответствие с наведените твърдения е отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на отв.дружество сумата от 11693,98лв по ф-ра №*********г, съставляваща стойност на начислено количество ел.енергия за периода 6.11.2017г–5.11.2018г за обект на потребление с аб.№ *********, находящ се в гр.Д. ул.********.

В писмен отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК, отв.дружество „Енерго-Про Продажби”АД–В. оспорва иска.

Признава се, че с ищеца са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който дружеството изпълнявало добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект с аб.

№ ******* в гр.Д., ул.*********.

На 5.11.2018г е била извършена техническа проверка на електромера, измерващ доставяните до обекта на ищеца количества ел.енергия, при която са били снети показанията му и било констатирано натрупано количество ел.енергия от 61509 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не бил активиран за търговски отчет.

Количеството ел.енергия от 61509кВтч е било потребено от абоната, но не било фактурирано и заплатено.

Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.енергия от 61509кВтч по тарифа 1.8.3, която не била визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел.енергия от 61509кВтч е остойностено с фактура № *********г.

Поради изложеното счита, че процесната сума съставлявала стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия, заплащането на която той дължал на осн.чл.50 ПИКЕЕ от 2013г вр.чл.200 ал.1 ЗЗД вр.чл.183 ЗЗД и затова моли за отхвърлянето на иска и за присъждане на сторените разноски.

Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК, а обективно кумулативно съединеният с него акцесорен иск - в разпоредбата на чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна:

2

Няма спор между страните, че ищецът е потребител на ел.енергия по силата на договорни отношения при общи условия с ответника, както и че имотът, в който е бил монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.

От Констативен протокол № 1202487/5.11.2018г /л.28-29-I/, съставен от служители на „ЕРП Север“АД-В., които са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № ************, монтиран на обекта на ищеца в гр.Д. ул.************** с аб.№ *********, били снети показания по следните тарифи: 1.8.1 – 4880кВтч; 1.8.2 – 13856кВтч; 1.8.3 – 61509кВтч и 1.8.4 – 00000кВтч. Електромерът бил демонтиран и подменен с нов.

Демонтираният електромер - поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507295 и изпратен за експертиза в БИМ.

Проверката е била извършена в присъствието на съпругата на ищеца и на един от пълнолетните му синове /съгл. справката от НБД „Население“ на л.16- I/, които са подписали протокола без забележки.

Извършената от БИМ, ГД“МИУ“, РО-***** метрологична експертиза, обективирана в Протокол № 2283/01.10.2019г констатира, след софтуерно „прочитане“ паметта на електромера била установена намеса в тарифната схема на електромера, която за този тип електромер трябвало да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия била разпределена и в невизуализираната тарифа Т3 – 61509кВтч.

Според експертизата на БИМ електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на ел.енергия.

Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел.енергия, издадено въз основа на горния протокол на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество ел.енергия от 61509кВтч за периода 6.11.2017г–5.11.2018г.

За стойността на същото кол-во ел.енергия е била издадена фактура с № *******г за сумата от 11693,98лв.

От КП № 12108397/20.01.2015г /л.60-I/ е видно, че на посочената дата на обекта на ищеца е бил монтиран електромер с фабр.№ 1115 0314 0071 2296.

В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.3. Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2, съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа, които били нулеви.

Според заключението на в.лице по допуснатата в първата инстанция СТЕ е установено, че електромерът с фабр. № 1115 0314 0071 2296, монтиран на обекта на ищеца, бил от одобрен тип, произведен през 2014г и през същата година бил преминал метрологична проверка.

Към датата на проверката на 21.11.2018г е бил в срока на метрологична годност.

Отчитането на консумираната от обекта на ищеца ел.енергия е било по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Процесният електромер тип М 02 „Carat Digitron“–Б. е произведен с фабрични настройки да отчита по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по– конкретно в тарифната му схема.

Според заключението цялата потребена от обекта на ищеца ел.енергия е измерена от електромера с фабр. № 1115 0314 0071 2296, но показанията от 61509кВтч в регистър 1.8.3 не са били визуализирани на дисплея поради софтуерното вмешателство и не били регистрирани при периодичните месечни отчети.

Процесното количество ел.енергия от 61509кВтч, отразено в регистър 1.8.3, който не е бил активиран за търговски отчет, е преминало през измервателната система на електромера и затова в.лице счита, че е било доставено до обекта и съответно е потребено.

3

Съдейки по количеството ел.енергия, натрупано в регистър 1.8.3 – 61509 кВтч, можело да се предположи, че същото е било потребено за период по голям от една година.

Съобразно дадените от ВКС указания в настоящата инстанция е допусната СТЕ.

Въз основа на неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено заключение на в.лице е направен същият извод, че процесното количество ел.енергия, натрупано в скрития регистър от 61509кВтч, макар да е резултат от човешко въздействие, без да може да се посочи кой е извършил това въздействие при положение, че „ЕОН Б.Мрежи“ /сега „ЕРП Север“АД/ като мрежови оператор и собственик на СТИ, имащ правото да извършва проверките на СТИ, разполага със софтуер за промяна на параметрите; фърмуеърът в устройството изключвал по софтуерен път през оптичния комуникационен порт да могат да бъдат променяни стойностите в регистрите на тарифите.

Според заключението на в.лице отчетеното количество е било преминало точно за 1349 дни.

При това положение следва да се приеме, че спорното количество ел.енергия е преминало и е било консумирано за период, много по-голям от процесния едногодишен период на фактуриране. Така, при съобразяване периодично променяните от КЕВР цени за технологичен разход за целия период от 1349 дни или приблизително за четири години /по два пъти на година, за което в.л. е посочило и конкретните решения на енергийния регулатор/, общата левова равностойност за цялото количество ел.енергия от 61509кВтч за битови абонати би била равна на сумата от 9426,43лв с вкл. ДДС. Съответно, за процесния едногодишен период 2017-2018г, т.е. за 365 дни, максималното количество ел.енергия, което би могло да премине, при съобразяване изчисленията, указани в Наредба № 3/9.06.2004г, е 14730кВтч, което е равно на 2333,69лв по цените, определени от КЕВР за този период, и дължимото ДДС върху тази сума в размер на 466,74лв, или общо 2800,43лв.

Гореизложеното налага извода за частична неоснователност на предявения иск до посочения размер на 2800,43лв за процесния едногодишен период от 6.11.2017г–05.11.2018г и за основателност на иска за разликата над тази сума до общо претендираната въз основа на ф-ра № ****г в размер на 11693,98лв.

Достигането до частично съвпадащи крайни правни изводи налагат частичната отмяна постановеното от ВРС решение и вместо него предявеният отрицателен установителен иск подлежи на отхвърляне за сумата до 2800,43лв.

За разликата над посочената сума до размера от 11693,98лв предявеният отрицателен установителен иск като основателен следва да бъде уважен и в тази част решението на ВРС да бъде потвърдено.

Гореизложеното налага изменение на решението в частта за разноските, като в полза на въззиваемата страна - ищец бъдат присъдени разноските съразмерно уважената част от иска, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, а в полза на въззивното дружество - ответник – съразмерно отхвърлената част от претенцията, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.