Решение № 6067 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6067 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100509740 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 11684/14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 9882/2024 г. на СРС, ГО, 43 състав, са отхвърлени предявените от Д. Г. Й., ЕГН ********** срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ****, искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, както следва: 743,00 лева, представляваща главница по договор за кредит от 29.01.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2011 г. до окончателното изплащане, сумата от 159,75 лева - договорна лихва, сумата от 206,06 лева - наказателна лихва и сумата от 125,00 лева - разноски, за събирането на които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№50404/2011 г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 20128410408501 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№ 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. Г. Й.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано през 2012 г., като съдебният изпълнител е пристъпил към събирането на суми, които са погасени по давност. Твърди, че подадените молби от взискателя не са годни да прекъснат погасителната давност. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените разноски.

1

Въззиваемият „К.И.И. БГ“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба.

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от Д. Г. Й. против „К.И.И.

БГ“ ЕАД, за признаване за установено, че не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 743,00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2011 г. до окончателното изплащане, сумата от 159,75 лева - договорни лихви, сумата от 206,06 лева - наказателни лихви и сумата от 125,00 лева - разноски, за събирането на които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 50404/2011 г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 20128410408501 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№ 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 50404/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 120-ти състав, се установява, че на 07.12.2011 г. е издадена заповед за изпълнение за процесните суми в полза на кредитора „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като същата е влязла в сила на 25.02.2012 г., а на 05.03.2012 г. е издаден изпълнителен лист за сумите.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК 2 може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.

Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й.

Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. По действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД (в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.). Предвид това, от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение г. е започнала да тече петгодишна погасителна давност.

От приложеното по делото изп. дело № 20128410408501 по описа на ЧСИ Н.М. се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителен лист от 05.03.2012 г. по молба на кредитора „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, който е и възложил на основание чл.18,ал.1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението. Изпълнителното производство е образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г., поради което погасителна давност не е текла след образуването му до 26.06.2015 г. /когато е постановено Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

За периода след 26.06.2015 г. съобразно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането 3 на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. От друга страна искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като е без значение дали към този момент изпълнително дело е било перемирано, доколкото в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д.

№ 1747/2020 г. на ВКС, IV Г. О. на ВКС и др., е прието, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Изпълнителният лист и поисканият от взискателя нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след перемпцията

На 05.07.2012г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за налагане на запор върху сметки на длъжника до размера на процесната сума.

На същата дата е наложен запор и върху вземането за пенсия. С разпореждане от 13.08.2012 г. на ЧСИ отново е наложен запор върху вземания на длъжника за суми по открити банкови сметки. Видно от призовка за принудително изпълнение от 06.08.2014 г. е, че ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество на длъжника на 25.09.2014 г., за който по делото няма данни да се е състоял.

Съгласно чл.433,ал.1,т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,с изключени на делата за издръжка.

Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Прекъсването на двугодишния срок настъпва с поисканото от взискателя извършване на изпълнително действие, част от конкретен изпълнителен способ. Същото важи и за съдебния изпълнител, който предприема изпълнително действие, когато му е възложено да проведе принудителното изпълнение по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В тази хипотеза взискателят възлага на 4 съдебния изпълнител да избира и прилага различни изпълнителни способи по своя преценка. Ето защо, при овластяване по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ следва да бъде изследван въпросът дали съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия в рамките на двугодишния преклузивен срок предвиден в ГПК т.е. в този конкретен случай задължението за активност в изпълнителния процес се прехвърля от взискателя на съдебния изпълнител. В конкретния случай овластяването по чл.18, ал.1 ЗЧСИ е станало с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. След 13.08.2012 г. в продължение на срок от повече от 2 години по изпълнителното дело нито е извършвано, нито е било поискано извършването на изпълнителни действия, с оглед което и съдът приема, че изпълнителното производство се е прекратило на основание чл.

433, ал., т.8 ГПК на 13.08.2014 г. Съответно давността е започнала да тече, считано от 14.08.2014 г. Следва да се посочи, че насрочването на опис има подготвителен характер и не представлява изпълнително действием съответно не прекъсва нито давността, нито срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

На 30.06.2015 г. по изпълнителното дело е подадена молба от „К.И.И.

БГ“ ЕАД за конституирането му като взискател по производството на основание сключен договор за цесия. В молбата не е поискано извършването на конкретен изпълнителен способ, като взискателят е възложил на съдебния изпълнител по реда на чл.18,ал.1 ЗЧСИ да определи начина на изпълнението.