Решение № 246 от 07.05.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. В., 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20251420103573 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане по реда на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК за сумата от 3356.60 лева - главница въз основа на договор за потребителски кредит № **/17.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 05.05.2025 г., до окончателното й изплащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК за сумата от 699.47 лева – договорна/възнаградителна/ лихва от 05.10.2024 г. до 14.03.2025 г.; иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 66.07 лева – обезщетение за забава от 05.10.2024 г. до 23.04.2025 г.; Претендира сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Ищецът твърди, че „ТБАБ” ЕАД е образувало ч.гр.д. № 1472/2025 г„ по описа на Районен съд - гр. В., ГК, по реда на чл. 417 от ГПК срещу П. Н. Н. ЕГН: **********. С издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са образували изпълнително дело № 1817/2025 г. по описа на ЧСИ И.Ц., рег. № 899. Със свое разпореждане, получено от дружеството на 01.09.2025 г„ съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. Във връзка с предоставената възможност, е предявен за разглеждане настоящия иск.

Посочва също, че на 17.01.2024 г. „ТБАБ” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ** с ответника П. Н. Н. ЕГН: **********. На основание така сключения Договор, „ТБАБ" ЕАД е предоставил сума в размер на 18479,44 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит- 3475,40 лев. Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, При Потребителски кредит за общо ползване - средствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита в „ТБАБ” ЕАД и посочена в ЧЛ. 11.2. Кредитът се счита за усвоен от Потребителя, в деня, в конто кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава 1 изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „Ваnк живот агент“ в размер на 1475,40 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 8239,69 лв., която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски- 59 вноски всяка в размер на 137,34 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 136,63 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 41,15 % (чл. 9, ал. 1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 25.10.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 25.10.2024 г., 25.11.2024 г., 25.12.2024 г.

Твърди се на следващо място, че уведомлението за предсрочна изискуемост е получено на 14.03.2025 г. лично от П. Н. Н.. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (05.05.2025 г.), задължението на П. Н. Н. ЕГН: ********** към „ТБАБ" ЕАД, по Договора, е било в размер на 4056.07 лв. (3356.6 лв. главница и 699.47 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 23.04.2025 г. е било в размер на 66.07 лв.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От представените по делото доказателства се установява, че на 17.01.2024 г. между „ТБАБ” ЕАД и ответника П. Н. Н. ЕГН: ********** е сключен Договор за потребителски кредит № **, като главницата по договора е в размер на 2000.00 лева.

Договорено е заплащане на застрахователна премия в размер на 1475,40 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 8239,69 лв., която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски- 59 вноски всяка в размер на 137,34 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 136,63 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 41,15 % (чл. 9, ал. 1 и ал.2 от Договора).

Годишният процент на разходите е определен на 49,85 %.

Установява се от приложената по делото разписка /л.51 /, че уведомлението за предсрочна изискуемост е получено на 14.03.2025 г. лично от П. Н. Н.. Тоест, кредиторът надлежно е обявил кредита за предсрочно изискуем. Това обстоятелство не е оспорено от ответника.

За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушано заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.Посочено е, че непогасените задължения по процесния договор към 05.05.2025 г. компоненти (главница, договорна лихва и обезщетение за забава) и периоди е както следва: За главница — сума в размер на 3 356,60 лева; За договорна лихва - сума в размер на 699,47 лева;За обезщетение за забава - сума в размер на 66,06 лв. Вещото лице е изчислило, че реалния ГПР, при включване на всички разходи по кредита, в процентно отношение възлиза на 62,40%.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед твърденията на ищеца и на основание чл. 154 ГПК за основателността на исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК ищецът следва да 2 установи, че по силата на валидно правоотношение по договор за кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери, както и че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата /настъпилата предсрочна изискуемост/ и на акцесорното задължение. По иска с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД следва да установи настъпването на падежа на главницата.

В тежест на ответника е да докаже всички свои възражения, включително, че е изпълнил задължението си.

Кредиторовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Ответникът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;

3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11) .

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, 3 включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения.

Съдът приема,че при сключването на договора е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 о т ЗПК. По силата на посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.Поради това, посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК.

Според съдържащото се в §1 т.2 от ДР на ЗПК законово определение на понятието “обща сума, дължима от потребителя“, същата представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.