Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260067 от 19.10.2020, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 433/2020
Вид
Решение № 260067
Подписан
19.10.2020
В сила
10.11.2020
Състав
ПЛАМЕН СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 179, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • Параграф 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 38 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл. 41, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260067 19.10.2020 г. град Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав, на шести октомври две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Съдия: Пламен Георгиев

Секретар: Кристина

Стоева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 433 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от А.К.Т. *** срещу

Наказателно постановление № 20-1253-000387 от 21.04.2020 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Първото от тях се изразявало в липсата на надлежна пасивна материална легитимация на жалбоподателя да отговаря като водач на МПС, който бил нарушил правилата на движение и затова неправилно било образувано административнонаказателно производство срещу него. Твърди се в подадената жалба, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение било допуснато нарушение на чл. 43, т. 4 от ЗАНН, възпроизведено и в издаденото наказателно постановление – чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както и че административнонаказващият орган въобще не бил обсъдил подаденото от жалбоподателя мотивирано възражение, нито бил събрал подадените доказателства., като излага конкретни съображения в подкрепа наведените доводи. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. М.Ц. *** заявява, че поддържа жалбата, а в съдебно заседание, в което е даден ход по същество, процесуалният му представител развива подробни съображения за нейната основателност.

Административнонаказващият орган – Началник - група на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 21.02.2020 г., в около 19.30 часа свидетелят

Р.М.Р. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „****“, с рег. № ******, като се движел от град Димитровград за град Хасково по път I - 5, в дясната лента за движение в посока към град Хасково. С него в автомобила пътувал на мястото до водача, негов колега – ветеринарен лекар от ветеринарна клиника „Аренавет“ Димитровград – свид. Х.Х.А..

По същото време, в района на завод „Астика“, намиращ се отдясно по път I – 5 в посока град Димитровград в Северна индустриална зона на град Хасково, жалбоподателят А.К.Т. управлявал лек автомобил марка „Дачия“, модел „******“ с рег. № ******, собственост на свид. Г.А.П. *** по локален път в посока кръстовището с път I – 5. Лекият автомобил бил обозначен като таксиметров и в него като клиент пътувал свид. М.М.Д., като жалбоподателят било необходимо да се включи в движението по път I - 5, като завие наляво, като поеме в дясната лента за движение в посока към град Хасково. За целта било необходимо да премине през кръстовището на локалния път с път I - 5, регулирано с пътен знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, важащ за водачите на движещите се по локалния път водачи на пътни превозни средства, а за движещите се по пътя с предимство важало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак за района на кръстовището. При движението си, жалбоподателят, с управляваното от него превозно средство навлязъл през платното за движение по път I – 5 в посока от град Хасково към град Димитровград, организиран за еднопосочно движение с по две ленти за движение във всяка посока, след което навлязъл през обособения участък от пътя в лявата лента за движение на пътя в посока град Хасково и продължил, за да поеме към град Хасково в дясната лента, при което настъпил удар с движещия се в същата лента за движение в посока град Хасково лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ******, управляван от свид. Р.М.Р.. Ударът бил с предна лява част на лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ****** в предна дясна част на лек автомобил марка „Дачия“, модел „******“ с рег. № ******, при което лекият автомобил, управляван от жалбоподателя се завъртял и се установил в лявата лента на платното за движение в посока град Хасково, а лекият автомобил марка „БМВ“, управляван от свид. Р.Р. продължил движението си напред и се ударил с предната си част в предпазната мантинела отляво в посоката на движение, отблъснал се от нея и, преминавайки през диагонално през двете ленти на платното за движение се ударил с предна лява част в дясната мантинела в посока на движение към град Хасково, където преустановил движение. След настъпване на транспортното произшествие, свид. М.М.Д. почувствал болка в областта на врата и крака, като на място пристигнали органите на МВР.

Пристигналите на място полицейски служители – свидетелите К.З.К. и К.Й.В., двамата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково установили самоличността на водачите на превозните средства и пътуващите с тях лица и извършили оглед на местопроизшествието и на превозните средство, намиращи се там и съответно на тяхното разположение. На място пристигали също екипи на пожарната и на ОПУ за обезопасяване и разчистване на пътното платно, а по – късно и собственикът на превозното средство, управлявано от жалбоподателя – свидетелят Г.А.П. ***. Констатирано било от органите на СПП при ОД на МВР - Хасково, че ударът бил настъпил в предната част на всяко от превозните средства и имало материални щети, като приели, че нямало данни за пострадали хора. На място били проведени разговори с водачите на превозните средства за скоростта и посоката на движение на всяко от превозните средства, съответно управлявани от тях, като жалбоподателят А.Т. и свид. Р.Р. били тествани с техническо средство за употреба на алкохол, а резултатите от пробите не сочели на такава употреба от водачите. Въз основа на направените на мястото на инцидента констатации относно регулирането на движението в процесния участък от пътя с пътни знаци, уреждащи предимството и максимално допустимата скорост, заявеното от водачите на превозните средства за посоката и скоростта на движение непосредствено преди настъпване на транспортното произшествие, контролните органи достигнали до извод за допуснато от водача на лекия автомобил, марка „Дачия“, модел „******“ с рег. № ****** в лицето на жалбоподателя, нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В резултат на този извод, срещу жалбоподателя – А.К.Т., в негово присъствие, бил съставен на същата дата, от свид. К.З.К. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, бл. № 130311 от 21.01.2020 г., за нарушение, квалифицирани по чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал а графата за възражения и обяснения вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока, като в законовия срок от връчване на АУАН постъпило възражение срещу него с оспорване на отразената фактическа обстановка и конкретни твърдения за обстоятелствата относно настъпилото транспортно произшествие и твърдения за причините за него.

При издаване на наказателното постановление, станало на 21.04.2020 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че 1) „не съобразява поведението си „със“ пътните знаци и маркировка. ПТП“ и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил процесната глоба.

Впоследствие, видно от Съдебно – медицинско удостоверение № 24/2020 г., свид. М.М.Д. бил освидетелстван и установено от съдебен лекар след извършения преглед на 27.01.2020 г. контузия на дясното коляно и в областта на врата, проявена с болка и възможен механизъм на получаване на уврежданията – автомобила травма, като съдебният лекар и приел, че е причинено страдание, без разстройство на здравето.

Според заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното производство авто – техническа експертиза, скоростта на движение на лек автомобил марка „Дачия“, модел „******“ с рег. № ******, непосредствено преди настъпване на транспортното произшествие е 26.64 км/ч, а скоростта на движение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „****“, с рег. № ****** в същия момент е била 76.98 км/ч. Със заключението на вещото лице е определен вероятен механизъм на настъпване на транспортното произшествие, съвпадащ в общи линии с описания при изложението на фактическата обстановка, като при разпита в съдебно заседание, вещото лице заявява, че от техническа гледна точка ударът при движение на превозните средства с посочената скорост на движение е бил непредотвратим от водача на лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ******, а така също бил непредотвратим и при движение с максимално допустимата скорост от 60 км/ч, предвид опасната зона за спиране. Същевременно, водачът на лекия автомобил марка „Дачия“, модел „******“ с рег. № ****** е имал видимост и техническа възможност да възприеме преди навлизане в дясната лента за движение по пътя с предимство - I – 5 в платното за движение в поска град Хасково, движещият се по пътя с предимство лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ******.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, от заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното производство авто – техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено, с дадените разяснения в съдебно заседание, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Най – напред, съдът кредитира показанията на свидетелите К.З.К. и К.Й.В., които макар и опосредени от показанията на други лица, все пак излагат впечатления относно вероятния механизъм на процесното

ПТП и участниците в него, за вида на причинените щети. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. По целия комплекс от обстоятелства, от значение за преценката съдът дава вяра на изложеното и от свид. Р.М.Р., участник в транспортното произшествие и разполагащ с преки и непосредствени впечатления за настъпването му, с изключение на показанията му в частта относно скоростта на движение в момента непосредствено преди настъпване на удара с управляваното от жалбоподателя превозно средство, тъй като същият изразява по – скоро предположение за вероятната скорост в определени граници, с която се е движело управляваното от него превозно средство, а не конкретни възприятия, включително и такива, добити от наблюденията на уредите и приборите в превозното средство и конкретно на скоростомера. По същия начин, съдът подхожда и при оценка на доказателствената стойност на показанията на свид. Х.Х.А. от гледна точка на тяхната правдивост, доколкото с изключение на въпроса за скоростта на движение на управляваното от свид. Р.Р. превозно средство, същият разполага с преки и непосредствени впечатления. Всъщност, относно обстоятелствата, включени в основна степен в предмета на изследване по делото и в частност относно факта на настъпило пътно транспортно произшествие е налице съществено разминаване в гласните доказателствени източници, най – вече по отношение на предполагаемата скорост на движение на превозните средства, управлявани от участниците в транспортното произшествие, непосредствено преди настъпването му и за факта на поведението на жалбоподателя при управление на процесното МПС в момента преди навлизането му в кръстовището, за да се включи в движението по пътя с предимство в посока град Хасково и конкретно дали е спрял при действието на знак Б2. В последната част, основното противоречие е в изложеното от свидетелите Р.Р. и Х.А. от една страна и М.М.Д., от друга, но отделните нюанси в тази насока ще бъдат коментирани в изложението на правните изводи, в случай че е необходимо, но при всички положения, показанията на свидетелите Р.Р. и Х.А. са годна доказателствена основа за изясняване на делото от фактическа страна, като изложеното от тях по въпросите, включени в предмета на изследване, за които разполагат с ясен спомен, се кредитира от съда при обосноваване на фактическите изводи по делото, с изключение на момента със скоростта на движение на лекия автомобил марка „БМВ“ при навлизане в кръстовището, непосредствено преди удара. Необходимо на това място е и уточнението, че показанията на първия от посочените свидетели са дадени от лице, по отношение на което съществува индиция за възможна заинтерисованост от изхода на делото, а другият свидетел е негов колега, но и двамата са обещали да говорят истината, след като са предупредени за отговорността по чл. 290, ал. 1 НК и показанията им, освен визираното изключение, са логически последователни и като цяло безпротиворечиви. Необходимо е да се отбележи и това относно спорния момент за съблюдаване от жалбоподателя на знак Б2 е този, че ако това е сторено на съответната стоп линия, то след това остава неизяснено дали между платната за движение във всяка от посоките, жалбоподателят е спрял отново, тъй като подобен извод не кореспондира със заключението на вещото лице за скоростта на движение на това превозни средство от почти 27 км/ч, която не би могла да бъде достигната при спиране изцяло на мястото между двете платна за движение и потегляне с изминаване само на няколко метра за включване в движението в дясната лента по пътя с предимство в посока град Хасково. Във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение пък, следва да се има предвид, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития, а така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност.