Решение № 4016 от 04.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4016 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100106113 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Д. Ц. В. и И. Д. А. искове, с правна квалификация чл.

49 от ЗЗД, вр. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР В.“ЕООД и „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ В.“ ЕООД да заплатят на Д. Ц. В. сумата от 28000,00лв., а на И. Д. А. сумата от 18000,00лв., представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, възникнали по повод погрешно медицинско изследване и грешно поставена диагноза - хепатитен вирус С, във връзка с което е спряна процедура по ин-витро оплождане, ведно със законната лихва, считано от 01,03,2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Релевират се доводи, че ищците участвали в ин-витро процедура за оплождане, провеждана при ответника „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ В.“ ЕООД. Ищцата Д. Ц. В. била с оперативно отстранен ляв яйчник, което затруднявало забременяването. За периода от 17,02,2023 г. до 01,03,2023 г. след извършени процедури тя имала 2 фоликула и един зреещ от 13 милиметра. На 01,03,2023 г. тя е насочена от служител на „МБАЛ В.“ ЕООД – д-р М.В. за извършване на изследвания, след което да бъде започната ин-витро процедура. Предписаните изследвания били извършени от доктор В.В. – служител на ответника „ДКЦ В.“ ЕООД, като изследването показало позитивен „anti-HCV” (Антитела срещу хепатитен вирус С). С оглед установения положителен резултат е спряна ин-витро процедурата. На 02,03,2023 г. е потърсено второ мнение и назначено допълнително изследване в лаборатория „Геника“ на 02,03,2023 г. и СМДЛ „Рамус“ ООД на 04,03,2023г., като и при двете резултатът е отрицателен за антитела срещу хепатитен вирус С. След проведен впоследствие преглед на ищцата, при който е направен извод, че липсват данни за 1 актуална инфекция с Хепатит С и няма противопоказания за провеждане на ин-витро процедура, ищците са потърсили д-р М.В. за продължаването й. След проведен преглед на 17,03,2023 г., е установено, че в десния яйчник на ищцата няма нито един фоликул и било невъзможно да бъде проведена ин-витро процедура.

Навеждат се доводи, че е осъществен фактическият състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД. Излагат се съображения, че вследствие на преживяния стрес от погрешните изследвания, издадени от д-р В. Денков, ищцата изгубила възможността да има деца. Твърди се, че при провеждане на изследванията не били спазени утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии и установените медицински стандарти. Поддържа, че поведението на служителите на ответника – д-р В.В. и д-р М.В. при предоставяне на медицинската помощ е било небрежно, тъй като не е била положена дължимата грижа в процеса на диагностицирането. Диагнозата е предоставена при погрешно извършени изследвания, без да е съобразена липсата на симптоми на хепатит С при ищцата. От поставената погрешна диагноза ищците не можели да спят, били подтиснати, изпитвали силни притеснения, страх, паника и страдания, отказали да се хранят, както от мисълта, че ищцата страда от сериозно заболяване, така и от невъзможността да имат общи деца.

Навеждат се доводи, че отговорността на „ДКЦ В.“ ЕООД следва да бъде ангажирана, поради противоправно поведение на негов служител – д-р В.В., издал погрешното изследване, както и поради бездействието му след позитивния лабораторен резултат, като не са предприети никакви действия по поставяне на диагноза и лечение. От друга страна, отговорността на „МБАЛ В.“ ЕООД следва да бъде ангажирана поради противоправното поведение на д-р М.В., която е взела решение за прекратяване на ин-витро процедурата само и единствено въз основа на погрешния резултат, без да съобрази липсата на симптоми на хепатит С при ищцата Д. Ц. В.. Посочва се, че в заглавната страница на документа, върху който са изобразени резултати от изследването за хепатит С, е посочено, че издател е „МБАЛ В.“ ЕООД, докато на втора страница от същия е поставен печат на „ДКЦ В.“ ЕООД.

Тъй като д-р В.В. е служител и на двете дружества не става ясно от кое от тях изхождат лабораторните резултати, поради което исковите претенции са насочени и срещу двамата ответници.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът „ДКЦ В.“ ЕООД, излага становище за неоснователност на предявените искове. Липса на интерес от И. Д. А.. За първи път ищцата е посетила ответника на 17,02,2023 г. за стандартен гинекологичен преглед, проведен съобразно медицинските стандарти и са назначени изследвания.

Поддържа, че ищцата е с изчерпан яйчников резерв и нередовен менструален цикъл.

Провела е неуспешна ин-витро процедура. Тя е претърпяла операция на 13 год. възраст на ляв яйчник и е с оперативно отстранен ляв аднекс. На 25.02.2023г. отново е проведен преглед от д-р В. и са назначени хормонални и вирусологични изследвания. Резултатите от изследванията са изпратени на д-р В., чрез приложението Вайбър, на които се е виждал 2 положителен резултат за хепатит С. Д-р В. насочила ищцата за консултация с гастроентеролог, с оглед преценка провеждането на ин-витро процедура. Не е поставяна диагноза - хепатит С. Оспорва, че др.В. е „спряла ин-витро процедурата“, тъй като към този момент тя все още не е започната. Твърди, че д-р В. не е поставял диагноза на ищцата, а е изработил и отчел лабораторните резултати. Поддържа, че ищцата се е консултирала с гастроентеролог повече от 10 дни по-късно – на 14,03,2023г. На 17,03,2023г. на ищцата е подробно разяснено защо не може да започне процедурата, като в случай, че при следващия месечен цикъл бъдат установени антрални фоликули такава процедура е възможна.

Оспорва претърпените неимуществени вреди. Оспорва служител на ответника да е твърдял, че ищците няма да могат да имат общо дете, дори и с ин-витро процедура. Оспорва да е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Поддържа, че предоставената медицинска помощ е отговаряла на приложимите медицински стандарти, поради което липсва противоправност в поведението на служителите на ответника. Оспорва за ищците да са настъпили вреди във връзка с поведение на служителите на ответника. В случая психическото напрежение и негативните емоции са нормална човешка реакция на ситуация, в която за една жена става ясно, че трудно може да има дете. Оспорва за ищеца И.

А. да са настъпили неимуществени вреди. Намира размера на претендираните обезщетения за прекомерен. Твърди, че не е налице вина в поведението на служителите му, които са представили адекватна и своевременна медицинска помощ и не са проявили небрежност.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от ответника „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ В.“ ЕООД, с който е изложено становище за неоснователност на предявените искове с идентични съображения. В допълнение е посочил, че нито един от двамата ищци не е бил пациент на това лечебно заведение. Твърди, че процесните лабораторни резултати са съставени от ответника „ДКЦ В.“ ЕООД.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

Третото лице помагач-ЗАД Д.Б.Ж.И З.е“АД излага становище за неоснователност на исковата претенция.

Предявен е и при условията на евентуалност при уважаване на главния иск, от „ДКЦ В.“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД обратен иск, с правна квалификация чл. 219, ал. 3 от ГПК вр. чл. 435 от КЗ, вр.чл.469 от КЗ, вр.чл.189 от Закона за здравето за осъждане на ответника да заплати сумата от 28000,00 лв., дължимо на Д. Ц. В. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 18000,00 лв., дължимо на И. Д. А. обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод погрешно направено изследване и грешна диагноза хепатитен вирус С, във връзка с която е спряна процедура по ин-витро, ведно със законната лихва, считано от 01,03,2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.

3

Предявен е и при условията на евентуалност при уважаване на главния иск, от „МБАЛ В.“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД обратен иск с правна квалификация чл. 219, ал. 3 от ГПК вр. чл. 435 от КЗ, вр.чл.469 от КЗ, вр.чл.189 от Закона за здравето за осъждане на ответника да заплати сумата от 28000,00 лв., дължимо на Д. Ц. В. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 18000,00 лв., дължимо на И. Д. А. обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод погрешно направено изследване и грешна диагноза хепатитен вирус С, във връзка с която е спряна процедура по ин витро, ведно със законната лихва, считано от 01,03,2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ответникът по обратните искове-„ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. С оглед твърдението, че извършените на Д. В. тестове — Core test One step HCV Test ca фалшиво положителни за хепатит С, застрахователят не носи отговорност за евентуално причинени вреди, тъй като не е застраховал производителя на тестовете, а професионалната отговорност на лекарите работещи в двете клиники. Т.е. не се касае за грешка или немарливост в интерпретацията на резултатите от тестовете, допуснати от страна на лекарите на двете лечебни заведения, а на фалшиво положителни тестове за Хепатит С, което обстоятелство не е включено в обхвата на застрахователната закрила.

Липсва виновно и противоправно поведение от страна на лекарите на двете лечебни заведения, липсва медицински деликт. Причината за невъзможността ищцата Д. В. да забременее се дължат на физиологията и спецификата на проблема - изчерпан яйчников резерв, нередовен менструален цикъл, неуспешна инвитро процедура в друга клиника, претърпяна в ранна детска възраст ендометриозна киста на ляв яйчник с оперативно отстраняване на аднекс. Спазени са всички медицински практики. Оспорва причинноследствената връзка между действията на лекарския персонал и настъпилите вреди. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД релевира възражение за съпричиняване на вредите от ищците, тъй като са забавили инвитро процедурата. Резултатите са предоставени на ищцата на 04.03.2023год., а тя е провела консултация с гастроентеролог едва на 14.03.2023г., с което сама се е поставила в невъзможност да проведе планираната процедура и е намалила шансовете за успешното й провеждане. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираните обезщетения.

Съобразно горното моли исковете да

Претендира разноски. бъдат отхвърлени като неоснователни.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищцата Д. Ц. В. е била пациент на ДКЦ В. ЕООД по повод извършени гинекологични консултации и изследвания. Ищецът И. А. също е извършвал изследвания при ответното дружество. За периода от 17,02,2023год. до 01,03,2023год. ищцата В. е провеждала прегледи при д-р.М.В..

4

Видно от амбулаторен лист № 548/17.02.2023 г. се установява проведен преглед при д-р.М.В., акушер - гинеколог, като са посочени придружаващи заболявания: Женско безплодие, свързано с липса на овулация. Не е спорно, че през 2010год. на В. е проведено оперативно лечение - аднексектомия в ляво. На 13год. възраст установена шоколадова киста. Фиброаденом на млечната жлеза. Констатирано е изследване проходимостта на тръбите чрез хистеросалпингография /хсг/ - оперативно отстранена в ляво и проходима дясна, но нагъната. Назначени са изследвания: СА 125, НЕ4.