Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18233 от 22.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7997/2023
Вид
Определение № 18233
Подписан
22.05.2023
В сила
22.05.2023
Състав
РУМЯНА МИЛЧЕВА НАЙДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18233 гр. София, 22.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20231110107997 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Я. К. Д. против „ФИРМА” ЕАД.

С оглед на изложените в исковата молба, уточнителната молба и отговора на исковата молба твърдения, както и изисканата справка от СРС, 42 с-в, съдът намира, че предявените отрицателни установителни искове са недопустими, поради следните съображения.

До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането не съществува. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед за изпълнение с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд.

След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува, е недопустим.

В настоящия случая длъжникът е предявил отрицателен установителен иск и едновременно с това е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.

414, ал. 1 ГПК по ч. гр. д. № 66692/2022г. на СРС, 42 с-в. Задължителна предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск е наличието на правен интерес, какъвто в случая не е налице, предвид изложените твърдения за предприетия алтернативен от длъжника път на защита с подаването на възражение срещу заповедта в рамките на заповедното производство. При подадено възражение заповедта за изпълнение няма да влезе в сила и заявителят ще следва да установи вземането си в исково производство по чл. 422 ГПК, каквото е инициирано, видно от изисканата служебна справка от СРС, 42 с-в. При предявяване на иск от заявителя на основание чл. 422, ал. 1 ГПК същият ще се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Заповедта за изпълнение е издадена в хипотезата на чл. 410 ГПК, при която изпълнителната й сила ще се стабилизира едва след влизане в сила на съдебното решение по установителния 1 иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо.

Съгласно разпоредбата на чл. 126 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по късно – заведеното дело се прекратява служебно от съда.

В случая е предявен отрицателен установителен иск и с оглед предмета му следва да се приеме, че за ищеца не е налице правен интерес от настоящия съдебен спор, доколкото ответното дружество е предявило съдебно вземанията си срещу него. Правният интерес е налице, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. В случая не може да се достигне до извод, че за ищеца е налице подобен интерес, както и се нарушава забраната на чл.126, ал.1 от ГПК.

След като ищецът по настоящия иск е решил да упражни защитата си чрез възражение срещу издадената заповед за изпълнение, то не е налице възможност същото право да се оспорва едновременно и чрез отрицателен установителен иск.

Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав по чл. 126 ГПК за прекратяване на производството по настоящето дело като недопустимо.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7997/2023г. по описа на СРС, 35 с-в.

ОСЪЖДА Я. К. Д., ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 100 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски Градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2