Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 597 от 07.10.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Частно наказателно дело 5356/2024
Вид
Определение № 597
Подписан
07.10.2024
В сила
07.10.2024
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 144, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 213 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 213, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 244, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597 гр. Пловдив, 07.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Частно наказателно дело № 20245330205356 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК .

Образувано е по Жалба на П. И. Р. срещу Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 25.07.2024г., за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 8038/2024г. по описа на РППловдив, потвърдено с Постановление на Окръжна прокуратура Пловдив от 05.09.2024г. по преписка № 6297/2024г.

С жалбата се оспорва законосъобразността и обосноваността на посочените прокурорски актове, като се моли за тяхната отмяна и даване на задължителни указания на РП-Пловдив за продължаване на разследването.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да обжалва постановлението за отказ да се образува ДП, подадена е в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата:

Жалбата се явява неоснователна.

Противно на възраженията в жалбата, в атакуваните постановления на РП-Пловдив и ОП-Пловдив е направен задълбочен анализ на събраната по преписката доказателствена съвкупност, който се споделя изцяло от 1 настоящия състав, доколкото отговаря на принципите за ценене на доказателствата и формиране на вътрешното убеждение, прогласени в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, като е изведен верен фактологически и правен извод за липса на извършено престъпление от общ характер.

Споделя се доводът на РП-Пловдив, че изясняването на обективната истина не налага събирането на допълнителни доказателства-гласни или писмени.

Противно на разбиранията в жалбата в производството по чл. 213, ал.5 от НПК на съдебен контрол от районния съд подлежи постановлението на районна прокуратура, потвърдено с постановление на окръжна прокуратура, а не самото постановление на окръжна прокуратура, поради което никакви пороци в съдържанието на постановлението на окръжна прокуратура не могат да се отразят на законосъобразността на отказа да се образува ДП.

Противно на възраженията в жалбата, производството по чл. 213 НПК има контролно отменителен характер, поради което няма пречка прокурора от окръжна прокуратура и районния съд да се солидаризират със с мотивите на районна прокуратура, точно какъвто е процесния случай.

Противно на възраженията в жалбата изводът за липса на престъпление от общ характер е законосъобразен. В тази връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която във всеки случай на повдигнато обвинение по чл. 144, ал.3 НК съдът дължи преценка дали се касае за закана с убийство, отправена като такава или до обикновен битов скандал и кавга (в който случай деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна), като разграничителния критерий е, че:

-при заканата по чл. 144, ал.3 НК деецът отправя думи и/или действия, които по обективните си характеристики и с оглед обстановката на тяхното произнасяне обективно са от естество да предизвикат основателен страх, като деецът осъзнава това обстоятелство и цели действията му да бъдат възприети именно като закана към личността на пострадалото лице, -докато при битовия скандал/ кавга думите/жестовете/действията (макар по обективните си характеристики да могат да се приравнят на такива от които принципно би могло да се предизвика основателен страх) се използват спонтанно, импулсивно, в резултат на афект и носят само висок емоционален заряд и изразяват яд, гняв, ескалираща фрустрация, но не са израз на осъзнат стремеж у дееца поведението му да бъде 2 възприето като реална закана и тя да предизвика основателен страх у пострадалото лице.

Пак според трайната съдебна практика разграничението следва да се направи на база съвкупна преценка на всички обстоятелства по делото, включително и предходни отношения между страните и интензитет на сериозност на отправените думи и съпровождащите ги действия.

Така Решение № 151/ 1 юли 2016 г. наказателно дело № 572/2016 година на ВКС, Решение №175/11.11.2019 по дело №774/2019 на ВКС, Решение № 419/12 януари 2015 година, трето наказателно отделение, наказателно дело № 1314/2014 г. на ВКС, Решение № 53 от 23.03.2016 г. по н. д. № 213 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №41/20.03.2018 по дело №11/2018 на ВКС, Решение № 107 от 16.02.2012 г. по нак. д. № 124/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 19 от 17.01.2012 г. по нак. д. № 3028/2011 г. на Върховен касационен съд.

В процесния случай на база правилно установена от прокуратурата фактическа обстановка законосъобразен е изводът, че липсва престъпление, доколкото според съда се касае до обикновен скандал, надхвърлящ границите на морално допустимото, но недостигащ границите на престъпното.

Така мотивиран и на основание чл. 213, ал.5 от НПК, Пловдивският районен съд, I наказателен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 25.07.2024г., за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 8038/2024г. по описа на РП-Пловдив, потвърдено с Постановление на Окръжна прокуратура Пловдив от 05.09.2024г. по преписка № 6297/2024г.

Определението на основание чл. 213, ал.5 от НПК е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3