Присъда № 79 от 18.04.2022, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 79, постановена на 18.04.2022 г., по н.о.х.д. № 13783/2021 г., по описа на СРС, НО, 129-ти състав С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Б.Н. И.А за това, че за периода от 01.04.2014 г. до 31.07. 2017 г. включително, след като е била осъдена с решение № 263 от 16.11.2012 г. на РС – Ботевград, влязло в сила на 18.12.2012 г., да издържа свой низходящ – П. И.а И.а, чрез нейния баща и законен представител ИЛ. ЯНК. ИЛ., като изплаща ежемесечна издръжка в размер на 72,50 лева, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две вноски, а именно: 1 /една/ непълна месечна вноска за м. април 2014 г. в размер на 35,58 лв. и 39 пълни месечни вноски за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г. включително, като всяка една вноска е в размер на 72,50 лева, с общ размер на дължима сума 2863,08 /две хиляди осемстотин шестдесет и три лева, 08 стотинки/ лева, за издръжка – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

По делото не е конституирана допълнителна страна, като липсва изявление от пострадалата П. И.а И.а, чрез нейния баща и законен представител ИЛ. ЯНК. ИЛ., за конституиране в качеството на частен обвинител и граждански ищец.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XX от НПК.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение, като счита, че извършеното престъпление от обективна и субективна страна и неговото авторство се доказват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както и от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза. С оглед на това моли подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото и обвинение в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като предлага при определяне на наказанието на последната, като смекчаващо отговорността и обстоятелство да се вземе предвид чистото и съдебно минало. Предвид това обстоятелство, представителят на прокуратурата счита, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание в минимално предвидения за това престъпление размер.

Служебният защитник на подсъдимата И.а – адв. Х. от САК, счита, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства се установява, че подсъдимата е изпълнила изцяло задължението си да изплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си П. И.а И.а за периода от 01.04.2014 г. до 31.07.2017 г. В тази връзка прави анализ на показанията на разпитаните свидетели, като сочи, че в процесния период св. ИЛ. ЯНК. ИЛ., като баща и законен представител на П. И.а, е отказвал да дава платежни документи за регулярно извършваните плащания, а също така в продължение на месеци с поведението си е поставял подсъдимата в невъзможност да изпълнява задължението си за издръжка. Също така заявява, че платежните документи за извършените плащания чрез системата

„********************** **********“ са били съхранявани в кутия за обувки, чиято липса била установена след тържество, на което присъствал и св. И., като излага съмнения, че последният е унищожил посочените писмени документи. Смята, че подсъдимата И.а не е извършила престъплението, за което е повдигнато обвинение, поради което на същата не следва да бъде налагано наказание.

В хода на съдебното следствие подсъдимата е дала обяснения по повдигнатото обвинение, в които заявява, че е несправедливо обвинена, тъй като лично или чрез трети лица редовно е давала пари на св. И. за издръжката на дъщеря им, но последният отказвал да удостовери с подписа си получените плащания, укривал се заедно с детето 1 и не предоставял банкова сметка за изплащане на издръжката. Подсъдимата твърди, че всички платежни документи, с които е разполагала, е съхранявала в кутия за обувки, която изчезнала след тържество по случай рождения ден на дъщеря и, на което присъствал и св. И..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Б.Н. И.а е родена на ********************, българска гражданска, с ЕГН **********. Същата е с основно образование, омъжена, неосъждана, с постоянен адрес в село *****************, с настоящ адрес и адрес по местоживеене: **************************

През 2011 г. подс. Б.Н. И.а и св. ИЛ. ЯНК. ИЛ. сключили граждански брак. На 06.04.2011 г. се родило детето им П. И.а И.а. Поради неразбирателство помежду им, подс. Б. И.а и св. И.И. решили да се разделят. С решение № 263 от 16.11.2012 г. на РС – Ботевград, 2 състав по гр. д. № 1027/2012 г., влязло в сила на 18.12.2012 г., бракът между подсъдимата и св. И. бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, а последната била осъдена да издържа свой низходящ – дъщеря си П. И.а, с ЕГН **********, като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 72,50 лева, считано от 18.12.2012 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на дължимата издръжка, чрез законния представител и баща на П. И.а – св. И.И..

Посоченото съдебно решение било изменено с решение № 21180 от 19.12.2016 г. на СРС, III г.о., 84 състав по гр. д. № 74436/2015 г., влязло в законна сила на 16.10.2017 г., с което размерът на издръжката бил увеличен, като подс. Б. И.а била осъдена да заплаща на дъщеря си П. И.а И.а, чрез нейния законен представител и баща - св. И.И., месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от 01.12.2015 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.

През м. октомври 2016 г. подс. Б. И.а заплатила на св. И.И. чрез системата „********************** **********“ за издръжка на дъщеря им П. И.а сумата от 321,00 лева, а през м. юли 2017 г. – сумата от 300,00 евро /586,74 лева/. През 2017 г. подсъдимата също така заплатила на св. И.И. в брой сумите от 150,00 и 100,00 лева.

Общата стойност на платената сума от подсъдимата за издръжка на дъщеря и била в размер на 1 157,74 лева.

За м. април 2014 г. подс. И.а изплатила една непълна месечна вноска за издръжка в размер на 36,92 лева. За периода от м. май 2014 г. до м. юли 2017 г. включително същата не изплатила нито една месечна вноска за издръжка по отношение на детето си П. И.а.

По молба на св. И.И. било образувано изпълнително дело № 757/2015 г. по описа на ДСИ при РС – Ботевград, което впоследствие било прекратено и изпратено по компетентност на ДСИ при СРС за продължаване на изпълнителните действия. На 30.09.2020 г. бил наложен запор върху банковата сметка на подсъдимата в ******* АД.

В изпълнение на наложения запор по делото постъпили суми на обща стойност 368,84 лева, с които обаче била погасена единствено част от дължимите разноски по изпълнението, представляващи начислени държавни такси, но не и дължимата издръжка.

Така подсъдимата Б. И.а не изпълнила задължението си за издръжка в размер на 2 повече от две месечни вноски, като видно от заключението на изготвената и приложена по делото съдебно-оценителна експертиза дължимата и неизплатена от подс. И.а сума за издръжка на П. И.а за периода от 01.04.2014 г. до 31.07.2017 г. е с общ размер 2 863,08 /две хиляди осемстотин шестдесет и три лв. и осем стотинки/ лева, равняваща се на 1 /една/ непълна месечна вноска от 35,58 лева за м. април 2014 г. и 39 /тридесет и девет/ пълни месечни вноски от по 72,50 лева всяка за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г. включително.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка се установява по един категоричен, несъмнен и безпротиворечив начин при целокупната оценка и анализ на всички доказателства, събрани в хода на производството, а именно: гласните доказателства – обясненията на подсъдимата Б.Н. И.а /л. 22-23; л. 46 и л. 59 от с.д./ (частично), показанията на свидетелите ИЛ. ЯНК. ИЛ. /л. 25-26 и л. 60 от с. д./ (вкл. и прочетените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК негови показания от досъдебното производство – л. 30 и л. 135 от ДП), Г. Ил. З. /л. 27-29 от с. д./ (частично), ИСКР. Г. Д.

/л. 44-46 от с. д./ (вкл. и прочетените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК нейни показания от досъдебното производство – л. 113 от ДП) (частично) и Б. Р. П. /л. 29-30 от с. д./ (частично); писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост на подсъдимата /л. 66 от с. д./, писма от и до ******* АД /л. 33; л.

39/, справка за наложени запори /л. 40 от с. д./, платежни разписки /л. 42-43 от с. д./, писмо от ДСИ при СРС /л. 52/, писмо от БНБ /л. 53-54/, писмо от адвокатско дружество „********************“, ведно със справка от „********************** **********“ /л. 67-83 от с.д./, препис от решения на гражданския съд /л. 39-42; л. 80-85 от ДП/, копие на изпълнителен лист /л. 11 от ДП/, копия на платежни документи /л. 1220 от ДП/ и останалите писмени доказателствени материали, налични в кориците на делото; както и заключенията на съдебно-оценителните експертизи /л. 52-55; л.

117-120 от ДП/.

Съдебният състав подложи на внимателна преценка депозираните в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимото лице, доколкото обясненията на подсъдимия, освен доказателство в наказателния процес, са и основно средство за защита, чието упражняване не е обвързано със задължение за разкриване на обективната истина, което налага необходимостта да бъдат много внимателно оценявани, тъй като именно подсъдимото лице е в най-висока степен заинтересовано от изхода на процеса. В случая подс. И.а в обясненията си заявява, че е изплатила дължимата издръжка за процесния период, като лично или чрез трети лица, които не може да посочи поименно, редовно е давала пари в брой и чрез системата *********************“ на св. И. за издръжката на дъщеря им. Сочи, че всички платежни документи, с които е разполагала, е съхранявала в кутия за обувки, която обаче изчезнала след тържество по случай рождения ден на дъщеря , на което присъствал и св. И.. Съдебният състав констатира, че така заявеното от подсъдимата е в противоречие с останалия доказателствен материал. От показанията на св. Б.П., който живее на съпружески начала с подсъдимата и е баща на второто и дете, става ясно, че във въпросната кутия за обувки са били съхранявани единствено платежни документи за извършени парични преводи чрез системата *********************“. От приложената по делото справка от посочената система се установява, че единствените парични суми, изпратени от подсъдимата и св. П. до св. И., са тези, за които по делото са приложени писмени доказателства и които са взети предвид при изготвяне на съдебно-оценителните експертизи. Ето защо съдът приема, че твърденията за 3 извършени други плащания чрез *********************“, за които документите били изчезнали, се оборват от останалите доказателства по делото. В тази връзка, съдът счита, че обясненията на подсъдимата се явяват защитна версия, която не е достоверно отражение на действителността. Поради тази причина настоящият съдебен състав цени и дарява с доверие единствено и само тази част от обясненията на подсъдимата, която се подкрепя от формираната доказателствена съвкупност, а именно относно финансовата помощ, която подсъдимата е получавала от св. З.; отношенията и със свидетелите З. и П.; обстоятелствата, че св. И. не е давал на подсъдимата да вижда дъщеря им и че трето лице /св. П./ е превело пари на св. И. чрез системата *********************“; както и че подсъдимата е давала пари в брой и чрез посочената система на св. И. за издръжката на дъщеря им. В тази част обясненията на подсъдимата съдът намира за достоверни и обективни, подкрепени от показанията на разпитаните свидетели, както и от приложените по делото платежни документи и справка от системата на *********************“, поради което кредитира обясненията на подсъдимото лице единствено в посочената част.

О т показанията на свидетеля И.И. се установяват обстоятелствата относно отношенията му с подсъдимата; задължението на последната да изплаща издръжка на дъщеря им П. И.а; отношенията между подсъдимата и свидетелите З. и П.; обстоятелствата, че подсъдимата е давала лично на детето дребни парични суми, които обаче не били за издръжката, както и че е давала пари на св. И. за издръжката на дъщеря им, но впоследствие е спряла. В показанията си св. И. заявява, че действително в даден момент подс. И.а го е издирвала, а той се криел от нея и пазел детето, като не спазвал режима на личните отношения между детето и майка му – подс. И.а. Съдът констатира липса на спомен у свидетеля досежно обстоятелствата кога и какви суми са му плащани от подсъдимата за издръжка на детето им, която липса бе преодоляна, а показанията на св. И. допълнени чрез потвърждаване на показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК. Съдът изцяло дава вяра на показанията на св. И., като ги намира за последователни, логични, непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства по делото.