Решение № 160 от 22.06.2022, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. гр.Велинград, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско дело № 20225210100081 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от ищеца Л. ИЛ. ЯНК., ЕГН ********** от гр.Велинград, ***, чрез пълномощника й- адв. Л.И. К. от ПзАК, със съдебен адрес: гр.

Пазарджик, ***, ет.2, офис – 13, против „Е. М.” ЕООД, ЕИК

131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията” № 46, сграда М. Т. ет.6.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 във вр. с чл.439,ал. 1 от ТПК и чл. 117 от ЗЗД за признаване за установено, че ищцата не дължи вземания които са прехвърлени на ответника-цесионер - „Е. М.” ЕООД, ЕИК: 131001375-гр. София, с договор за цесия от 18.01.2016 год. за следните суми: сумата от 9770.00 лева представляваща просрочена главница по Договор за кредит за предоставяне на потребителски кредит от 26.11.2011 год., сключен с кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: 000694749, поради изтекла погасителна давност, за която сума е издаден изпълнителен лист от 23.07.2012 год. от Районен Съд-Велинград, по ч.гр.д. № 862/2012г. издаден въз основа на влязла в сила заповед изпълнение по чл. 417 от ГПК, № 455/23.7.2012г. и въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 316/2012 год., по описа на СИС при РС-Велинград, поради погасяването им по давност.

Ищцата твърди, че срещу нея има заведено изпълнително дело № 20125210400316 по описа на СИС при Районен съд-Велинград, за заплащане на парично задължение, в полза на взискателят-цесионер и ответник „Е. М. ” ЕООД, съгласно издаденият в полза на първоначалният кредитор и взискател „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК:000694749, както следва: в общ размер на сумата от 10 052.60 лева, от която - 9770.00 лева - главница, 282.60 лева - договорна лихва за периода от 26.02.2012 год. до 21.06.2012 год., както и законова лихва, считано от 16.07.2012 год. до окончателното изплащане па вземането и разноски по ч.гр. д. №862/2012 год. в размер на 201.05 лева за заплатена ДТ, както и сумата от 541.26 лева представляваща адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок, на основание чл.439 ГПК, възразява срещу предприетото принудително изпълнение, като излага следните: факти, доказателства, и респективно 1 следващите възражения:

На първо място твърди, че е налице ново настъпило обстоятелство, а именно: изтичане на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането на ответното дружество, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят бил уредил защита на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От значение в случаят било, че фактите са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК в сила от 01.03.2008 год. заповедите за изпълнение се ползвали със стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения разпоредбата на чл.439. ал.2 от ГПК следвало да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда.

В действителност обстоятелствата по спора между страните били следните: Въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 и 418 от ГПК, РС - Велинград образувал ч.гр.д. № 862/2012г. и същевременно издал Заповед № 455 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а на 23.07.2012 год. и изпълнителен лист от 23.07.2012 г. в полза на кредитора „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, съгласно предоставените и изискуемите от закона документи. Като длъжник, ищецът бил осъден да заплати в полза на кредитора „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: 000694749- всички суми в пълен размер, така както са претендирани, а именно: сумата от 9 770.00 лева - представляваща просрочена главница по договор за кредит за предоставяне на потребителски кредит от 26.10.11 год. - съгласно чл.417. т.2 от ГПК; -сумата от 282.60 лева - представляваща просрочена договорна лихва за периода от 26.02.2012г. до 21.06.2012г., както и да заплати законова лихва, считано от16.07.2012 год. до окончателно изплащане на вземането, а също така и сумата от 201.05 лева - представляваща заплатена ДТ по ч.гр.д. и сумата от 541.26 лева - за заплатено адвокатско възнаграждение.

Първоначално по молба на взискателят „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД на 03.10.2012 год. било образувано изп. дело № 316/2012 год. по описа на СИС /ДСИ / при РСВелинград, въз основа на изпълнителният лист от 23.07.2012год. издаден по ЧГД № 862/2012год. на РС-Велинград, с взискател „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:000694749, представлявана от пълномощник. Към момента на започване на изпълнението давностния срок по чл.117 ЗЗД не бил изтекъл. С молбата първоначалният взискателят бил поискал да бъде направена Справка за наличието на притежавани от ищецадлъжник, на МПС, като при наличие на собственост на МПС, да бъде наложен запор, извършен бил ОПИС и ПУБЛИЧНА ПРОДАН. Взискателят поискал до длъжника да бъде изпратена и Призовка за доброволно изпълнение.

Чрез направените от ДСИ в СИС при РС-Велинград, отбелязвания върху изпълнителния лист било видно, че в резултат на приложените по искане на частният правоприемник-цесионер и ответник „Е. М. ” ЕООД, ЕИК: 131001375, изпълнителни способи в периода 02.11.2019г. - 17.11.2021г. по изпълнително дело №316/2012 год. по описа на СИС при РС-Велинград, са постъпвали суми за събиране на вземането, които са изплатени на взискателя-цесионер.

По същото ИД №316/2012 год. по описа на СНС при РС-Велинград, били постъпили и разпределени-изплатени следните суми по дни, месеци и години както следва: На 02.11.2019 год. - сумата от 232.00 лева; На 27.01.2020 год. - сумата от 214.00 лева; На 13.02.2020 год. - сумата от 214.00 лева; На 14.05.2020 год. - сумата от 250.00 лева; На 22.06.2020 год. - сумата от 231.00 лева; На 12.08.2020 год. - сумата от 250.00 лева; На 2

12.10.2020 год. - сумата от 250.00 лева; На 08.01.2021 год. - сумата от 232.00 лева; На 29.02.2021 год. - сумата от 3740.72 лева; На 12.03.2021 год. - сумата от 232.00 лева; На 04.06.2021 год. — сумата от 231.25 лева; На 30.07.2021 год. - сумата от 250.00 лева; На 04.11.2021 год. - сумата от 250.00 лева; На 17.11.2021 год. - сумата от 250.00 лева;

Чрез молба с вх. №2070/09.10.2012 год. по описа на СИС при РС-Велинград, депозирана от първоначалния взискател „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ, АД била наложена ВЪЗБРАНА на недвижим имот собственост на ищеца, а именно: ½ идеална част от втори жилищен етаж от къща на застроена площ от 86 кв.м. състояща се от два жилищни етажа, построена в УПИ с площ от 360 кв.м. съставляващ парцел IV, отреден е пл. №1338 от квартал 375 по плана на гр. Велинград, ***, обл. Пазарджик.

Чрез Молба с изх. №11249/16.11.2012 год. за вписване, отбелязване или заличаване, както и с Постановление вписано под №1613/16.11.2012 год. в Агенцията по Вписванията при РС-Велииград, издадени от ДСИ в СИС при РС-Велинград, била наложена ВЪЗБРАНА на недвижим имот собственост на ищеца, а именно: 1/2 идеална част от втори жилищен етаж от къща на застроена площ от 86 кв.м. състояща се от два жилищни етажа, построена в УПИ с площ от 360 кв.м. съставляващ парцел IV, отреден с пл. №1338 от квартал 375 по плана на гр. Велинград, ***, обл. Пазарджик. За наложената процесна ВЪЗБРАНА на описаният по-горе недвижим имот, ищцата била уведомена на 19.11.2012 г. чрез съпруга й-Божидар Гаврилов Янкулов, на който било връчено идентично съобщение, с оглед качеството му на собственик на недвижимият имот.

Депозирана била Молба с вх. №17.06.2013 год. по описа на СИС при РС-Велинград, от взискателят за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца-длъжник, получавано в търговско дружество „БОМАКС-60" ЕООД, ЕИК:200071273, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ***, обл. Пазарджик. Ищцата била уведомена на 07.08.2013 год., че й е наложен Запор върху трудовото възнаграждение, получавано в „БОМАКС-60" ЕООД, чрез Запорно съобщение с изх. № 9273/06.08.2013 год. по описа на СИС при РС-Велинград, издадено от ДСИ.

Чрез Молба с вх. № 689/11.03.2016 год. по описа на СИС при РС-Велинград, с приложени към нея документи, ответникът - „Е. М.” ЕООД, ЕИК:131001375, се легитимира пред ДСИ в СИС при РС-Велинград, като цесионер /частен правоприемник / и взискател по процесното изпълнително дело, въз основа на извършена цесия с цедента „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД от 18.01.2016 год.

Съгласно Разпореждане по ИД №316/2012 год. по описа на СИС при РС- Велинград, издадено от ДСИ, въз основа на цитираната молба, бил конституиран Ответника - „Е.

М.” ЕООД, ЕИК: 131001375, като било Разпоредено да бъде уведомен и длъжника.

В ПДИ с изх. № 5674/13.06.2016 год., бил отразен-вписан новият взискател- частния правоприемник-цесионер „Е. М.' ЕООД, ЕИК: 131001375, като било посочено, че към дата 13.06.2016 год. общият размер на дълга възлиза на - 16 662.95 лева.

Чрез депозирана молба на 08.08.2016 год. от ответника- цесионер, било поискано да бъде извършена Справка за имущественото състояние и наличие на трудови договори на длъжника. Издадено било и Постановление от 04.12.2019 год. за прекратяване на изпълнителното производство по визираното ИД от ДСИ - Д. Къндева. Чрез Разпореждане издадено на 17.12.2019 год. от ДСИ - Д. Къндева приемала, че е налице допусната техническа грешка в номера на настоящето ИД №20125210400316, като то се счита за действащо.

Ищецът обоснова наличието на правен интерес от предявяване на настоящият отрицателен установителен иск- за да установяван недължимостта на съществуващите в полза на кредитора вземания със следното: Ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и би могъл във всеки един момент да инициира ново изпълнително производство срещу длъжника. В този смисъл правната сфера на ищец се явява накърнена и само въз основа на 3 съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Поради това и предявява настоящият иск и на основание чл.113 от ГПК във връзка с §13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, в качеството си на „потребител” по смисълът му според който „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършването на търговска или професионална дейности, и всяко физическо лице. което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговски или професионална дейност” и прави изрично волеизявление настоящето делото да е подсъдно на РС-Велинград, т.е. избира местната подсъдност по образуваното гр.дело да бъде по постоянния адрес на ищеца.

Изброяването в чл.113 от ГПК относно понятието „потребител” не било легитимирано, а процестният иск били предявен от ищеца, като страна по договори за ипотечен кредит, потребителски кредит и овърдрафт, т.е я легитимирал като „потребител” по смисъла на § 13,т. 1 на ДР от ЗЗП на банкови услуги, т.е. се ползвал от правото на избор на местна подсъдност по чл.113 от ТПК. Действително с разпоредбата на чл.113 от ГПК законодателя бил предвидил възможност исковете на потребителя, в случая в качеството й на ищец да бъдат предявени в съда по неговият настоящ или постоянен адрес. Тази специална подсъдност обаче е избрана, като същата дерогира общата подсъдност по чл.105 от ГПК и е предназначена в полза на определени лица, имащи качеството на потребител, какъвто е настоящият случай. В тази връзка е Определение № 158/01.03.2010г. по ч.гр.д.№ 102/210г. на ВКС,ТК, II т.о., в които е прието, че общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 от ГПК се дерогира само при упражняването от ищеца правото на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК. В този смисъл била и установената задължителна практика на ВКС, дадена в Определение №241/05.04.201 Зг. по ч.т.д.№1395/201 Зг., II т.о. докладчик съдия Ваня Александрова, Определение №507 от 05.01.2011г. на ВКС по ч.т.д.№12.10.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№754/2012?.. II т.о., ТК, докладчик съдя Лидия Иванова.