Разпореждане № 50733 от 24.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 50733 гр. София, 24.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20221110158947 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 417 от ГПК и е образувано по заявление, депозирано от ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в .., представлявано от изпълнителните директори С.П., А.Т. и Ц.Г.М., чрез пълномощника им адв. Я. Н. Д.. Процесуалният представител на търговското дружество – заявител моли да бъде издадена заповед за изпълнение в полза на банката против М. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в .. и с настоящ адрес в .. за сумата от 93 263,81 лв. (деветдесет и три хиляди двеста шестдесет и три лева и осемдесет и една стотинки), от която а) 88 649,52 лв. (осемдесет и осем хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, б) 4 081,18 лв. (четири хиляди осемдесет и един лева и осемнадесет стотинки) – договорна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 27.10.2022 г. и в) 533,11 лв. (петстотин тридесет и три лева и единадесет стотинки) – дължими такси по тарифа на Банката, както и за сумата от 4 252,03 лв. (четири хиляди двеста петдесет и два лева и три стотинки), представляваща направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Писменият акт, въз основа на който заявителят твърди, че се основа вземането му е извлечение от счетоводните книги на банката от 28.10.2022 г. - чл. 417 т. 2 от ГПК.

Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 250/007342704415, сключен на 09.09.2016 г. между .. и длъжника М. О. С..

Със заявлението са представени пълномощно, квитанция за внесена държавна такса и писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна със заявлението, представените с него документи и служебно изисканата справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. от НБД „Население“, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо, но неоснователно, предвид следните съображения:

Заявлението е депозирано пред родово и местно компетентния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 1 от ГПК компетентен да разгледа заповедното производство е винаги районният съд, а когато вземането се основава на документ по чл. 417 от ГПК, неговият размер е без значение за допустимостта на производството. Нормата на чл. 411 ал.

1 от ГПК дефинира и местната подсъдност – по настоящия адрес на длъжника. Според служебно изисканата справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 1

18.11.2009 г. от НБД „Население“, постоянният адрес на длъжника, който има качеството на потребител, но няма настоящ адрес в Република България, е в гр. София, следователно местно компетентен да разгледа заявлението е именно Софийски районен съд.

Разгледано по същество, заявлението е неоснователно, тъй като е налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 5 от ГПК. Видно от служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“, настоящият адрес на М. С. е в .. от 25.08.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 94 ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Изводима от горното е констатацията, че длъжникът живее в .. и в този смисъл няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. Тази фактическа констатация се потвърждава и от отбелязванията върху разписките, удостоверяващи връчването на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Липсата на обичано местопребиваване на длъжника на територията на република България е основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 5 от ГПК.

На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви осъдителен иск за вземането.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 и чл. 413 ал. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в .., представлявано от изпълнителните директори С.П., А.Т. и Ц.Г.М. , за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение против М. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в .. и с настоящ адрес в .. за сумата от 93 263,81 лв. (деветдесет и три хиляди двеста шестдесет и три лева и осемдесет и една стотинки), дължима въз основа на Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 250/007342704415, сключен на 09.09.2016 г. и извлечение от счетоводните книги на Банката от 28.10.2022 г., от която а) 88 649,52 лв. (осемдесет и осем хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, б) 4 081,18 лв. (четири хиляди осемдесет и един лева и осемнадесет стотинки) – договорна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 27.10.2022 г. и в) 533,11 лв. (петстотин тридесет и три лева и единадесет стотинки) – дължими такси по тарифа на Банката, както и за сумата от 4 252,03 лв. (четири хиляди двеста петдесет и два лева и три стотинки), представляваща направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

УКАЗВА на ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в .., представлявано от изпълнителните директори С.П., А.Т. и Ц.Г.М. , че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на М. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в .. и с настоящ адрес в .., да заплати на заявителя сумата от 93 263,81 лв. (деветдесет и три хиляди двеста шестдесет и три лева и осемдесет и една стотинки), дължима въз основа на Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 250/007342704415, сключен на 09.09.2016 г. и извлечение от счетоводните книги на Банката от 28.10.2022 г., от която а) 88 649,52 лв. (осемдесет и осем хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, б) 4 081,18 лв. (четири хиляди 2 осемдесет и един лева и осемнадесет стотинки) – договорна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 27.10.2022 г. и в) 533,11 лв. (петстотин тридесет и три лева и единадесет стотинки) – дължими такси по тарифа на Банката, като довнесе държавна такса в размер на 1 893,95 лв.

(хиляда осемстотин деветдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки).

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3