Решение № 129 от 09.05.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Добрич, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230201392 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. П. Р. ЕГН ********** от гр. Добрич срещу НП № 1717а-135, издадено на 04.11.2022 г. от Началник Сектор в Първо РУ към ОД на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.

98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и се представлява от процесуален представител, който излага доводи за допуснати груби процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които по съществото си водят до незаконосъобразност както на съставения акт така и на издаденото въз основа на него НП, дотолкова, доколкото то почива на един порочен акт. Наред с това в хода на съдебното производство са констатирани и противоречия в показанията на актосъставителя и свидетелите по акта.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител. В придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност на направените разноски за адвокатски хонорар.

1

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административно-наказателното производство е започнало с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АД бл. № 311510 от 06.10.2022 г., съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Видно от приобщената по делото Заповед № 2121з-595/26.05.2015 г. /л.

14/, административно-наказващият орган /АНО/ е компетентен да издава НП по ЗОБВВПИ.

От приложените по делото доказателства обаче, както и от показанията на актосъставителя Ж. Ж. и свидетелите П. Б. и И. С. се установява, че нарушителят формално е бил уведомен по телефона да се яви за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение, което обаче нито е било удостоверено по надлежния ред, нито се установява съдържанието на това телефонно обаждане. Видно от приложения по делото АУАН /л. 7/, същият е бил съставен в отсъствие на Р. на 06.10.2022 г., като по делото липсват доказателства нарушителят да е бил поканен по надлежния ред преди тази дата. Поради гореизложеното следва да се приеме, че при съставяне на акта не е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

С оглед изложеното, АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, при липса на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, което нарушение, според настоящия съдебен състав е съществено и се отразява на правото на защита, респективно – опорочава наказателното постановление в степен, влечаща отмяната му.

Както вече бе посочено, Р. не е бил поканен по надлежния ред да се яви за съставяне на АУАН, като същият е съставен на 06.10.2022 г. в отсъствие на нарушителя, без да е налице покана за явяването му на тази дата .

Процесуалните правила при съставяне на АУАН са формални и тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Само стриктното съблюдаване на 2 процесуалните правила е гаранция за надлежното упражняване на правото на защита, която гаранция законодателят е счел за нужно да обезпечи, посредством въвеждането на императивни правила.

В случая АУАН за конкретно нарушение не е съставен в деня на установяването му - 03.10.2022 г. Това обстоятелство, както и факта, че АУАН е съставен при несъблюдаване на процесуалния ред, без да е налице покана до нарушителя, опорочават процедурата по издаване на наказателното постановление.

Още повече, че в показанията си актосъставителят и свидетелите по АУАН сочат, че актът е бил връчен на Р. на 10.10.2022 г. не от актосъставителя, който е бил в платен отпуск, а от административнонаказващия орган, издал и обжалваното НП. Това обстоятелство обаче не е било отразено по никакъв начин във връчения АУАН, както и не е положен подпис в графа, че Р. е бил запознат с правото си в 7-дневен срок от подписването му да направи писмени възражения по акта.

В настоящия случай, става въпрос за различни и независими етапи от процедурата, които са със самостоятелно значение – съставяне и предявяване на АУАН. Първостепенно значение, сред които етапи заема именно надлежното и своевременно известяване на субекта за отпочналото срещу него административно-наказателно производство и осигуряването му на възможност да присъства при съставяне на акта, с произтичащото от това право да отрази писмените си възражения към този момент, явяващи се първата проявна форма на правото му на защита.

Недопустимо и неоправдано от гледна точка на закона, актосъставителят е съставил АУАН в отсъствие на нарушителя и при липсата на предвидените в закона предпоставки. С оглед изложеното, издаденото въз основа на този АУАН наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно само на това основание /В тази връзка виж Решение № 21 от 02.02.2016 г. по к.адм.нак.д. № 706/2015 г. по описа на АдмС – Добрич, Решение № 48 от 23.02.2022 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 511/2021 г./

Това нарушение при съставяне на процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност, административно-наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на П. П. Р. за нарушение по чл. 98, т. 1 от ЗОБВВПИ, на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Тъй като се касае за 3 особено съществено нарушение, довело до нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяната на атакуваното постановление.

По горните съображения съдът приема като основателно възражението на жалбоподателя, че АУАН е съставен в негово отсъствие без да са били налице основанията за това.

Съдът намира за нужно са отбележи също, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административно-наказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

Независимо от изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

Жалбоподателят притежава огнестрелни оръжия ловна ...пушка „..”, кал.

12, № Г7986 и ловна нарезна карабина „..“, кал. ... ловна гладкоцевна пушка „...”, кал. ...; ловна нарезна карабина „...“ кал. ... ; ловна нарезна карабина „...“, кал. ...и ловна нарезна карабина „...“ кал. ... , съгласно Разрешение № ..., валидно до 26.11.2026г.

Оръжието следвало да бъде съхранявано по постоянния адрес на Р. – в гр. ул. „...” №....

Във връзка с постъпила на 03.10.2022 г. в Първо РУ Добрич Заповед за незабавна защита № 31 от 03.10.2022 г. на Районен Съд гр. Добрич и издаденото от Началника на Първо РУ-Добрич Решение за отнемане на разрешение за дейности с ООБ и изземване на ООБ с рег. № 1717з-256/2022 г. св. Ж.в, Б. и С. посетили постоянния адрес на Р. и установили, че Р. не съхранява подлежащото на изземване ловно оръжие в метална каса съгласно изискванията на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, а именно ловна гладкоцевна пушка „...”, ... и ловна нарезна карабина „...“, кал...., са установени на адрес град Д., ул. ..., извън металната каса.

Останалите оръжия: ловна гладкоцевна пушка „...”, ... ; ловна нарезна карабина „...“ ...; ловна нарезна карабина „...“, кал. ... и ловна нарезна карабина „...“ кал. ... не били установени на този адрес, а на адрес град Д., бул.

„...“ № ..., който е различен от адреса за съхранение съгласно Разрешение № 20180427064, валидно до 26.11.2026 г.

За установеното в хода на проверката бил изготвен Констативен протокол рег. № 1717р-13731/05.10.2022 г., съставен от св. Ж. в присъствието 4 на жалбоподателя Р. и свидетелите Б. и С..

Както и бил изготвен Протокол за приемане на ОБВВПИ, с който горепосочените оръжия били иззети.

При така установената обстановка, на 06.03.2022 г. св. Ж. образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в присъствието на св. Б. и св. С. в сградата на полицейското управление съставил АУАН Серия АД, бл. № 311510, в който словесно изписал констатираното административно нарушение в хода на проверката и квалифицирал същото по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Жалбоподателят не е присъствал на съставянето на АУАН, като не са налице писмени доказателства да е бил поканен по надлежния ред да се яви за това.

АУАН бил предявен на Р. на 10.10.2022 г., като в графа „възражения” той написал, че актът не му е бил връчен от актосъставителя и не му е била дадена възможност да се запознае с материалите по преписката.

В графа „разписка“ за връчване на АУАН няма положен подпис от Р..

В законоустановения 7-дневен срок жалбоподателят не е депозирал възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 04.11.2022 г. било издадено и процесното НП № 1717а-135 от Началник Сектор „ОП“ при Първо РУ Добрич, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. С НП за нарушение по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, на основание чл. 193, ал. 1 от същия закон на Р. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.

Разпитани в качеството на свидетели в съдебно заседание, актосъставителят свидетелите потвърдили констатациите в акта и в наказателното постановление. Показанията им са логични и последователни, като съдът ги кредитира изцяло и като непротиворечащи на останалите приобщени по надлежния ред писмени доказателства - Писмо с рег. № 171700-7363/08.12.2022 г., ведно със становище с рег. № 171716196/08.12.2022 г.; Жалба от П. П. Р. с вх. № 171700-7158/30.11.2022 г.; НП № 1717а-135/04.11.2022 г.; АУАН Серия АД бл.№ 311510/06.10.2022 г.;