Решение № 47 от 23.11.2021, Районен съд - Чепеларе

Решение № 47/23.11.2021г. по гр.д. № 17/2021г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.124 ал.1 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от С.П.П. ЕГН ... и Т.П.П. ЕГН ..., двамата с адрес гр. С., ул. „...“ № ..., бл...., вх...., ет. ..., ап. ..., срещу М.Д.Т. ЕГН ..., адрес: гр.Ч., ул. „..." № ..., „..." ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н ..., ул. ... № ..., ет...., ап...., представлявано от управителя А.А., Й.Ц.Р. ЕГН ..., адрес гр.Ч., ул. „...." ..., вх. ..., ап. ..., Д. Г. Р. ЕГН ..., адрес гр.Ч., ул. „...." ..., вх...., ап...., Ц.Г.Р. ЕГН ..., адрес гр. Ч., ул.„...." ..., вх...., ап...., И.М.Г., ЕГН ..., адрес гр.С., ул. ... No ..., вх...., С. М. Г. ЕГН ..., адрес гр.С., кв. ..., бл....,вх...., с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, по който се претендира признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 80371.174... по кадастралната карта на гр.Чепеларе, одобрена през 2006 г. с площ 2000 кв.м., находящ се в общ. Чепеларе, гр.Чепеларе, местност ...., при граници на имота: ПИ 80371.174..., ПИ 80371.174..., ПИ 80371.218...., ПИ 80371.174.... Сочи се, че съобразно изявленията в договор за замяна от 20.11.2020г., обективиран в нотариален акт № 26, том 3, вх.рег.№ 849/20.11.2020г., дв.вх.No849/ 20.11.2020г., първият ответник - М.Т. заявила, че в качеството й на собственик, прехвърля /заменя/ на втория ответник „..."ООД правото на собственост по отношение на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 80371.174..., с площ 2000 кв.м., находящ се в местност .... За да обоснове /докаже/удостовери/ на нотариуса правото на собственост върху описания имот, прехвърлителят М.Т. е представила на нотариуса и на приобретателя „..."ООД влязло в сила решение №А1047 от 2.2.1999г. на Поземлена комисия гр.Чепеларе, с което в патримониума на наследниците на Д.Р.К. се възстановява имот пл. № .... /описание отпреди кадастрална карта/. В исковата молба се твърди, че при изповядване на сделката ответницата М.Т. е скрила /защото и е известна/ информацията, че по отношение на този имот и по отношение на общия наследодател Д.Р.К. е налице завещание от 20.02.1992г., оставено от сина му Р.Д.Р., което легитимира ищците като собственици на 1/2 ид.ч. от процесния имот. Излага се, че знанието за този факт може да се установи както от разпит на свидетели, така и от участието на М.Т. в гр.д.No149/2005г. по описа на РС-Чепеларе, което било образувано от ищците срещу всички съсобственици, тъй като един от тях юридически оспорил правата им по решението на ПК-Чепеларе, подавайки в данъчната служба декларация по чл.14 от ЗМДТ за други възстановени имоти данните за собствениците, пренебрегвайки ги като съсобственици. В това съдебно производство завещанието било приложено от ищците към исковата молба и връчено на М.Т. като ответник. Отделно считат, че знанието й се предполага и от приложеното извлечение от данъчни сметки по партида на лице, в което е посочено ЕГН-то на М.Т., в което като данъчно задължено лице е посочена и ищцата Т.П..

Ищците твърдият, че завещанието оставено от Р.Д.Р., освен че ги легитимира като собственици на процесния имот след възстановяването му от ПК-Чепеларе с права в размер на 1/2 ид.ч., ограничава правата на М.Т. - същата притежава не 1/4 ид.ч., колкото е заявила пред нотариуса, че прехвърля, а 1/8 ид.ч от имота. Считат, че тя е прехвърлила на „..."ООД повече права на собственост /идеални части/, каквито обективно не притежава. Излагат, че с така обективираната сделка и вписването в Службата по вписванията на нотариалния акт за замяна № 26, том 3, вх.рег.№ 849/20.11.2020г., дв.вх. №849/20,11.2020г., номер от описната книга 404/20.11.2020г., първият и вторият ответник практически са оспорили правото на ищците на собственост върху имота, защото в правното пространство е налице нотариален акт, по силата на който и на основание решение № А1047 от 2.2.1999г на ПК - Чепеларе, без посочване на завещание от 20.02.1992г. от Р.Д.Р., е прехвърлена 1/4 ид.ч от поземлен имот с идентификатор 80371.174....

Правният си интерес от насочване на иска срещу останалите ответници /с номера от 3 до 7 1 от титулната част на ИМ/ ищците обосновават с факта, че всички ответници /без М.Т./ са собственици на имота и независимо дали е налице необходимо другарство в процеса, решението следва да бъде еднакво за всички. Считат, че ако същите не бъдат страна в процеса и впоследствие обвързани от разпоредбата на чл.298 от ГПК, след постановяване на решението /каквото и да е то/ отново ще има потенциален правен спор между съсобствениците — например между останалите и М.Т., тъй като няма да е ясно дали същата не е прехвърлила техни права по силата на приложения към исковата молба нотариален акт.

От М.Т. е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Навеждат се доводи за липса на активна процесуална легитимация на ищците в образуваното производство, тъй като видно от съдържанието на представеното с ИМ завещателно разпореждане от 20.02.1992г. като заветници са записани лицата - Т.П. П.а и С.П.П., без да са идентифицирани с ЕГН, дата на раждане или друг белег установяващ самоличността на лицата бенефициенти по завещателния акт. Ответницата Т. сочи, че с решение А1047 от 08.02.1999г. на ПК гр.Чепеларе се възстановява правото на собственост на наследниците на Д.Р.К. в съществуващи граници върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. При възстановяването на всички земеделски земи, баща й бил жив и не са коментирали или да им е предявявано завещателно разпореждане на Р.Д.Р. /първи братовчед на баща й/. Твърди, че в качеството си на наследник на баща й Д.Г.Р./, племенник на Д.Р.К. съгласно удостоверение с изх.№ РСЦ21-УГ01-355 издадено от София 01 РН Средец/, никога и по никакъв повод не е знаела и не й е предоставяно завещание от 20.02.1992г. оставено на ищците от Р.Д.Р.. Заявява, че от датата на възстановяване на процесните земи - 08.02.1999г. наследниците са собственици, че след смъртта на баща й, в качеството си на наследник, приела оставеното й в наследство и не се е съмнявала, че притежава 1/4 от процесните земи, които се разпределят между наследниците на Д.К.. Сочи, че никога и по никакъв начин, никой не е идвал на ливадите, за да предявява права или да оспорва правата им. Счита, че имотите са собственост на наследниците по закон, че самата тя добросъвестно с грижа на добър стопанин, е своила процесния имот повече от 20 години. Прави възражение за придобиване по давност на правото на собственост чрез установяване на самостоятелна фактическа власт от наследниците по закон.

Твърди, че не е спазена процедурата по обявяване на саморъчното завещание чрез вписването му по местонахождението на имотите, снабдяване с първи препис и констативни нотариални актове. Ответницата намира завещателното разпореждане от 20.02.1992 г. за нищожно и непораждащо имуществени последици в патримониума на ищците на основание чл.42 б.„в" ЗН - нищожност на завещанието, поради противоречие със закона, в частта му, с която завещателят се разпорежда с имотите си за след своята смърт, с оглед на бъдещи грижи, които очаква да се полагат за него или трето лице. Сочи, че в процесното завещание завещателят Р.Д.Р. е изписал собственоръчно на стр. първа, пункт втори 2: „ като правят всичко за да бъде живота ми спокоен и приятен и с онзи характер на домашен уют даващ пълна възможност да изпълнявам необезпокояван от нищо при изпълнението на моята научна и тежка..- професионална дейност ..оказваната към мен помощ, както и към моите непрекъсно грижи за неизличимо душевно болния ми брат за чиито тежки грижи без постоянното съдействие на тези двама млади хора бих изпаднал в пълна безпомощност .. ".

На стр. втора: „ като имам предвид оказваната ми постоянна неоценима и всеотдайна помощ на Т.П. и С.П. и при гледането и контролирането на мой болен брат, без чието съдействие, както вече отбелязах щях да бъда напълно парализиран за моята дейност и като имам предвид " .

М.Т. счита, че освен мотивите за осъществяване на завещанието, присъства и продължаващо очакване да се полагат за в бъдеще такива действия; че тази негова воля, изразена в две части на един и същ мотив-полагане на грижи, а не друг, заради който се прави 2 завещанието, не представлява едностранен безвъзмезден акт. Излага, че саморъчното завещание, предмет на разглеждане по настоящото дело, предполага безвъзмездно разпореждане в полза на едно лице на цялото или част от цялото имущество на завещателя.

Намира, че такова завещание, поради липсата на едностранност и безвъзмездност на престацията, като противоречащо на закона и морала е нищожно по силата на разпоредбата на чл. 42 б "в" ЗН и като такова не може да легитимира бенифициерите, като собственици на недвижимия имот- ливади, предмет на завещателните разпореждания. Твърди, че на основание чл.16 ал.2 във вр. с чл.19 ЗН, завещанието от 20.02.1992г. е недействително по отношение на завещаните земеделски земи. Общият наследодател Д.Р.К. е притежавал земеделски земи, които е внесъл в ТКЗС, вкл. и тези, които са предмет настоящото производство. На ... г. наследодателят Д.Р. К. починал и оставил като свои законни наследници двама сина и една съпруга - синовете починали без да оставят наследници.

Синът му Р.Д.Р. оставя преди смъртта си на ...г завещание от 20.02.1992г. в полза на С.П. и Т.П.- З.. Ответницата Т. излага, че по правилата на чл.5-9 от ЗН за законни наследници са определени лицата съгласно Удостоверение с изх.№РСЦ21- УГ01-355, издадено от София 01 РН Средец/. Счита, че направеното завещателно разпореждане в полза на ищците, е по отношение на количество определени вещи. В т.2 от процесното завещание се завещават:

„имотите оставени ми от баща ми Д.К. , както тези имоти са вписани на негови име в Договор за доброволна делба на наследниците на Р.Д.К. заверен на 23.10.1917год. от Чепеларския околийски съдия с рег.№35“. Сочи, че с оглед характера на разпореждането с конкретни имоти, индивидуализирани в Договор за доброволна делба на наследниците на Р.Д.К. заверен на 23.10.1917год. от Чепеларския околийски съдия с рег.No35, се касае до завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН-разпореждане с определено имущество. Ответницата счита, че заветът поражда своя транслативен ефект, само ако имуществото е част от наследството на завещателя. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗН установява недействителност на завета по отношение на вещи, които към момента на откриване на наследството не са принадлежали на наследодателя. Излага, че Р.Д.Р. е починал на ...г., а процесиите имоти са били възстановени след това, с Решение № А1047/08.02.1999 г. на ПК - Чепеларе. След като към момента на откриването на наследството няма завършена процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на поземлената комисия, то заветът е недействителен и не обхваща това имущество. Твърди, че решенията на ПК по чл. 18ж, ал.

1 ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, или в нови реални граници имат конститутивно действие (ТР № 1/97 г. ОСГК на ВКС/. Намира разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗН за приложима, защото заветът е направен за определено количество родово определени вещи индивидуализирани с Договор за доброволна делба на наследниците на Р.Д.К., заверен на 23.10.1917год. от Чепеларския околийски съдия с рег.No35- с номер на имота, площ и граници. Починалия на ... год. завещател Р.Д.Р., оставил завещание от 20.02.1992г., в полза на С.П. и Т.П.- З., не включва процесните земеделски земи, възстановени с Решения № А 1047/08.02.1999 год. на ПК -Чепеларе и същите не могат да бъдат квалифицирани като новооткрито наследства по смисъла на чл. 90аЗН.

От „..." ООД е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се твърдението в исковата молба, че на М.Т. е било връчено завещанието от 20.02.1992 г. на Р.Д.К. в полза на ищците. Сочи се, че завещанието от 20.02.1992 г. на Р.Д.К. не е било обявено, както и че няма за предмет процесния имот.