Протокол № 545 от 18.10.2021, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 545 гр. Перник, 13.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

РОМАН Т. НИКОЛОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500011 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателката ИН. В. П. се явява лично и с адв. А. и адв. Е..

Жалбоподателят ЕВГ. ЕМ. ЕВГ. се явява лично и с адв. Б..

Явява се вещото лице Е.М..

Адв. А. – да се даде ход на делото.

Адв. Е. – да се даде ход на делото.

Адв. Б. – да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът пристъпи към изслушване заключението на СПЕ.

Сне самоличността на вещото лице, както следва:

Е. М. М. – 50 г. българка, българско гражданство, неосъждана, без родство и дела със страните.

1

Напомни на вещото лице отговорността по чл.291 от НК. Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знание.

Вещото лице М. - представила съм заключение, което поддържам.

Адв. А. – аз нямам въпроси.

На въпроси на адв. Е..

Вещото лице - Описала съм изследвайки личностовите профили на двамата родители, че нямат някакви паталогични стойности и дисхармонии в личността, в характера, в поведението. Въпросът е, че вътрешните инстинкти и потребности на единия са насочени извън семейството, към бизнес, към работа, към по-широк социален кръг, докато на другия родител са насочени навътре към семейството. Той е по интроспективен и по интровертен тип личност, докато бащата е по екстравертен, по социален, това съм имала предвид, поддържане на добра фасада, да, човек, който работи и иска да покаже успеваемост в бизнес, в социалните контакти, мисля, че това е съвсем нормално, да иска да поддържа една такава сага.

В изследването, което проведох с бащата, ми направи впечатление, че дори и да има някакви пропуски в минал период, защото малко са бащите, които полагат много грижи за детето в бебешка възраст, дори да е имал пропуски, той заявява желание да компенсира, което е видно и от самата борба по делото, но дали това ще се случи, времето ще покаже.

Адв. Е. – нямам повече въпроси.

На въпроси на адв. Б..

Вещото лице М. - Аз съм се запознала с експертните заключения, които са представени пред РС. Аз се запознавам със всички материали по делото, но не съм длъжна да вземам под внимание други експертизи, които не са по това дело. Не виждам нищо вредно и нищо неполезно за такъв тип личност като родителстване, напротив един такъв вид профил, да бъде грижовен да се интересува от развитието на детето, както например интересува се от това, че напоследък е качило тегло детето, аз съм описала някои свои предположения в експертизата по този повод, но това вече е предмет на други специалисти, интересува се от учебния процес на детето. Да, би могло да е профил на родител, който наред с външните и социални изяви, защо да няма родителски. Аз имам поглед върху развитието на детето, то има изначална връзка с майката, тъй като тя се е занимавала с неговото отглеждане, от друга страна привързаността на детето, детето е в голям конфликт на лоялност към майката и е нормално, не на последно място детето има обгрижваща позиция към майката, защото е запознато с нейното здравословно състояние. Той се притеснява да се отделя от нея, 2 но в практиката съм виждала деца, които имат точно по-силна връзка с родителя, който не ги обгрижва. Детето е тревожно най-вече да не би да бъде откъснато и да не живее с майката. Няма сериозни причини освен неговата интерпретация за неговата възраст, че баща му го кара да учи да спортува. Факт е, ако детето живее само при бащата, то изключително много ще страда за майката, защото има много силна връзка с нея.

Детето е привързано към майката и се притеснява да не бъде отделено от нея. Заявката на детето е, че желае да живее с майка си и да бъде в режим на виждане с бащата и аз мисля, че от делата от съдебните инстанции вече се е получило натоварване в неговата психика, живее в една тревожност какво ще се случи. Нямат и двамата някаква предпоставка да се каже кой ще осигури по-добър живот на детето, аз изхождам от интересите на детето в случая визирам емоционалното състояние , според мен и двамата ще се грижат. Не мисля, че родителите игнорират детето като личност, симбиотичната връзка е нормална между майката и детето, в по-късна възраст може да бъде обратно, но на този етап емоционалното състояние и цялата насоченост е към майката. От друга страна и от двете страни разширените семейства са добре настроени към детето. Детето е привързано към тях. Доколкото може да се кредитира преценката на детето, относно неговата емоционална насоченост, детето заявява своя избор, че иска да живее с майката, защото разговора с него беше повече емоционален, отколкото да се разсъждава адекватно за възрастта на детето. Има деца на тази възраст, които разсъждават съвсем в битов, в житейски план, всичко е с много емоционална насоченост, много трудно се води разговор с детето, не е информативен, той трудно споделя емоциите, даже това е много за неговата емоционалност, детето е много затворено в себе си. Начина е да общува пълноценно с двамата родители, написала съм в експертизата, че предстои период на опознаване между бащата и сина и на бащата трябва да му бъде даден шанс да покаже своето родителство към сина си.

Някой от родителите може да направи някакъв компромис в името на детето си, става въпрос за емоционалната страна на детето. Всичко е натрупано и в минал период, включително и от това, че е имало прекъсване на връзката между бащата и детето близо две години. Мисля, че не става въпрос за някаква тежка и невъзвратна форма на синдром на родителско отношение, нужно е време, да има отношения между баща и син, ако контактуват, ако не контактуват, това няма как да стане. Факта, че детето, ако живее само при бащата, то ще страда за майката, защото има много силна връзка с нея.

Ако остане да живее при майката, тогава вече ще се засили силен синдром на отчуждение към бащата. Едно прекъсване неминуемо ще доведе до такъв сериозен синдром. За момента не виждам нещо което да е непоправимо. При майката са актуални все още много видове емоции, майката, въпреки че започва нов живот в ново семейство, тя още не е преживяла всичко, което се е случило между двамата родители, а когато човек все още е толкова емоционален, не може да има точна преценка, но тя не дискредитира толкова бащината фигура. В момента не мога да си спомня конкретни 3 думи за положителни неща, които майката да е казала по повод бащата.

На въпроси на адв. Е..

Вещото лице - За този период от последните две години детето ясно показва предпочитания и емоционална ангажираност с майката. От разширения семеен кръг на бащата детето изразява предпочитания и има топли отношение с майката по бащина линия, заявява, че желае да има контакти с нея, доколкото знам детето се отглежда в дома на бащата, в неговото домакинство, но се вижда и с бабата по бащина линия. Аз мисля, че сближаването на детето и бащата ще се случи в целия му период на израстване, защото и етапите в развитието се променят, предстои му една тинейджърска възраст, в която той ще иска по-голяма самостоятелност, характерна за тази възраст. Детето ще бъде спокойно, ако живее с майката, но не съм сигурна какъв ще бъде контактът му с бащата. Защото предстои период на израстване в една друга възраст, в тази възраст децата обичат да изразяват собствено мнение, прага на тази възраст все повече се снижава, още от 10, 11 години до навършване на пълнолетие. Аз мисля, че при детето вече настъпва. Не смятам, че детето не желае да се отделя от майката само поради нейното заболяване, детето е видяло живот на две различни места - Б. и Б.. Обяснява, че там нещата са по уредени, казва, че има приятели и тук, и там, объркано е между двамата си родители. За детето трябва да бъде ясно, че живее на едно място и с единия родител е в режим на виждане. Чисто емоционално аз казах къде е емоционалната насоченост на детето, чисто по същество и в социално битов план бащата е по-стабилен родител. Аз също съм озадачена, единия му дава цялата емоционална подкрепа докато другия е по стабилен, всеки родител по своему може да изрази своята стабилност. Нейните начинания са на по-скорошен етап, тя влиза в ново семейство, тя работи при съпруга си, много или малко като всяка жена, която е помалко ангажирана с работата, ще разчита и на подкрепа на мъжа си. Това не намалява нейния родителски капацитет, но аз говоря за една по-голяма житейска и социална стабилност. Тази стабилност аз я виждам при бащата. Говоря за стабилността от гледна точка на социума в който живее, всеки търси сигурност за себе си и за децата си.

Разполагала съм с данни, които са по делото и са съобщени от двамата родители.

Бащата също живее в партньорски отношения, детето няма някакъв негативизъм към жената, с която живее, аз залагам на отношенията деца и родители, няма гаранция, че партньорите няма да се променят.

Страните /по отделно/ – да се приеме заключението.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема заключението на СПЕ от 05.10.2021 г.

4

Определя окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 429,00 лв., съгласно представената справка-декларация, от които 300 лв. да се изплатят от внесения депозит, като задължава И.П. да внесе разликата от 129,00 лв. по набирателната сметка на ПОС в едноседмичен срок, считано от днес.

Съдът пристъпи към изслушване на доведените свидетели.

На свидетеля се сне самоличността, както следва:

А.Ц.Р. – 35 г. българка, българско гражданство, неосъждана, без родство и дела със страните, ЕГН **********.

Предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК. Свидетелят обеща да говори истината.

С И. се познаваме повече от 20 г., израснали сме заедно. Родена съм в П., познавам М. почти от самото му раждане. Беше на 5-6 месеца, когато отидох за първи път на гости в тях и от тогава насетне имам контакт с детето, с Е. не се познаваме, виждали сме се, имали сме няколко срещи. От средата на 2020 г. имаме не по -малко от десет срещи, като подчертавам, че през това време сме поддържали контакт по телефона, през социалните мрежи, но срещите, които сме имали, са или в П. или в С..

Посещавала съм дома на родителите на И. и случвало се е да се разхождаме, да се видим, на 90 % от срещите ми с И. детето е присъствало. Когато съм на гости и се виждам с детето определено предпочитам да си играем, няколко пъти съм оставала попродължително, за да мога да играя с М.. Самият М. ми казва „моля те остани, защото ми е по забавно тримата“, играли сме заедно, И. измисляше думи за детето, бе позабавно да прекара времето когато съм на гости по най-пълноценния начин, забавни игри, които с И. са измислили, които до голяма степен са образователни. Поведението на М. спрямо И. винаги е било изключително любвеовилно, не спира да я прегръща, личи си, че имат доста близка връзка помежду си. Търси постоянно вниманието на И., доста е привързан към нея. Зная, че 15 дни М. е при баща си, 15 дни при майка си, в последната 1,5 г. И. живее в Б. и се налага да се прибира всеки 15 дни за да прекарва с М.. Случвало се М. да е при баща си и да се прибира при майка си. И. се прибира в Б. в началото на месеца и това е единствения вариант ние да се видим с нея, в съзнанието ми излизат две ситуациии. Единият случай беше тази година на 01.03. по повод Баба Марта исках да им подаря мартеници, след като пристигнах в П., отидох на гости при И., М. беше при нея и забелязах, че поведението на М. не е такова, каквото съм свикнала да виждам. Беше изключително притеснен, изключително затворен в себе си, мълчалив, аз не съм свикнала да го виждам такъв, нервно хапеше устата си и го попитах дали всичко е наред и ми каза, че се е скарал с баща си, че е дебел и му е казал, че ако продължава да яде, няма да може да ходи. Той ме попита „аз дебел ли съм“, И. му обясни, че е дете, организма му расте. За да избегнем ситуацията да се 5 задълбочи, предложих да излезем да се разходим, времето го позволяваше, тогава той се преобрази сякаш в друго дете, държеше да сме по-бързи, за да излезем, за да можем да отидем по-бързо до мястото, на което искаше да ни купи мартеници, даже каза „моля те, подсети ме да взема и на В.“. Детето беше коренно различно от това, което видях час по рано. В началото на м. април 2021 г. от И. предварително знаех, че подготвят заминаване за пролетната ваканция и аз се обадих да проверя как е бил полета, как се чувства М., тогава И. ми каза, че не са заминали, плановете са пропаднали, защото паспорта бил изчезнал. Аз им предложих да дойдат в С. и тя се съгласи. Видяхме се в един от моловете, И. беше с М., трябваше да му купи дрехи по размер, видяхме се, каза ми каква е ситуацията с пропадналите планове и М. ми каза, че е изключително разочарован, че Е. не го е пуснал да замине. Като външен човек от мен нямаше реакция, но И. се намери, изолира темата. По време на пазаруването детето сподели още нещо с мен, което ме шокира, тъй като си говорехме за дрехи, той ми каза, че преди време си бил харесал розова тениска, която поискал да му бъде закупена от Е., това е обръщението на детето към баща му Е.. Думите му към М. били „това няма да ти го купя, женско е, ти момиченце ли си бе“. Цитирам думите на детето.