Определение № 1280 от 18.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 644/2024
- Вид
- Определение № 1280
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1280 гр. Стара Загора, 18.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500644 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на „А.к.п.з.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител Я.Б.Я., действащ чрез юрк. Н.Т., срещу разпореждане № 1098/19.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 523/2024 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, с което е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, като излага оплаквания, че договорът за цесия, по силата на който твърди да е носителя на претендираните вземания и уведомлението до длъжника за цесията не следва да бъдат прилагани, т.к. разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК не предвижда подобно задължение за заявителя.
Претендира за отмяната на обжалваното разпореждане и постановяването на съдебен акт, с който се разпореди издаването на заповед за изпълнение.
След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. под № 523/2024 г. по описа на Районен съд - Гълъбово е образувано по заявлението на „А.к.п.з.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. И. Й. от гр.Г..
В заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за паричен кредит „бяла карта“ под № 821100 от датата 30.01.2020 г., сключен между длъжника Й. и „А.Ф. ООД/С ПРАВОПРИЕМНИК А.Ф АД/ “ АД, по силата на който дружеството е предоставило кредит в размер на 1800 лв., ведно с 1 договорна лихва в размер под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитната карта, а кредитополучателя се задължава да го ползва и върне съобразно условията на договора. На кредитополучателя е начислена и договорната лихва в размер на 131.69 лева. Задълженията на длъжника Д. И.
Й., ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, са били прехвърлени с Договор за покупко- продажба на вземания (цесия) от дата 30.11.2023 г. на „А.к.п.з.” ООД, за която цесия длъжникът е бил уведомен с писмо с обратна разписка.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението, като е приел, че за страните по делото и тяхната активна легитимация съдът следи служебно. След като заявителят „А.к.п.з.” АД, претендира вземане на друг кредитор - първоначалния кредитор „А.Ф. ООД/С ПРАВОПРИЕМНИК А.Ф АД/ “ АД - съгласно неговите твърдения в заявлението, той следва да представи договора за цесия, с което ще се установи както отделните елементи от облигационното правоотношение, които са прехвърлени, така и техния размер, а също и да се легитимира като носител на прехвърленото вземане. А от тук и страна по гражданското правоотношение. Непредставянето им ги определя като страна, упражнила чужди права без правно основание, което е нарушение на закона и е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение. В случая липсвало процесуална възможност заявителя да търси правата си срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права. Тяхната липса е пречка заповедното производство да се развие по законосъобразен начин. Същите водят до отказа да се издаде исканата заповед за изпълнение. При наличието на сочената нередовност на заявлението съдът е приел, че следва да се произнесе по същество със съдебен акт за отхвърляне на заявлението.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Заповед за изпълнение не се издава, ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
Чл. 410, ал.3 от ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и 2 приложимите общи условия, ако има такива.
Под изменения на писмения договор, сключен потребител, следва да се разбира не само негови анекси/допълнения, но и всякакви други писмено обективирани правни сделки, чиито обективни последици се изразяват в промяна на първоначалния договор, било по предмет или по страни.
С договорът за цесия се внася изменение в първоначалния договор, сключен с потребителя, а именно промяна на кредитора.
Съгласно императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, в който то му е съобщено от предишния кредитор. /Тълкувателно решение под № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, представляващо задължителна съдебна практика/.
Тази норма е предвидена, за да гарантира, че длъжника няма да изпълни на привиден кредитор, а изпълнението му ще погаси съществуващото му задължение.
Предвид, че в заповедното производство целта на кредитора е да се снабди с изпълнителен титул, то следва, че част от правомощията на заповедния съд за съблюдаване защитата правата на потребителите се отнасят до проверка дали произтичащото от договора за потребителски кредит вземане е преминало надлежно в патримониума на заявителя и дали е породило действие спрямо длъжника.
Това свое правомощие съдът може да изпълни като се приеме, че по реда на чл.410, ал.3 от ГПК наред с договора за кредит, бъдат представени и доказателства за изменението на страните по този договор, а именно договорът за цесия и съобщението на цесията до длъжника.
В противен случай са напълно са възможни хипотезите, при които длъжникът ще бъде затруднен да упражни ефективно правата си, произтичащи от качеството му на потребител, напр. като възрази срещу издадена срещу него заповед за изпълнение само защото счита, че дължи на друг кредитор; не възрази в срока по чл.414а от ГПК, макар да е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, но на стария кредитор; не възрази по издадена заповед за изпълнение, защото не знае, че същата се отнася до правоотношение с различен от посоченият в заповедта кредитор.
Аргумент за подобно тълкуване представляват и разясненията в мотивите на т.4г. от ТР с № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, които са приложими и в настоящата хипотеза, че настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство на страната на кредитора, придобил вземането по силата на договор за цесия, следва да бъде установено чрез представяне към заявлението на договора за цесия, който индивидуализира прехвърленото вземане, а на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/.
В случая липсват доказателствата за горните обстоятелства, поради което въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
3
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд - Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1098/19.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 523/2024 г. по описа на Районен съд - Гълъбово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4