Протоколно определение № 297 от 20.10.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 297 гр. Варна, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Й. Лазарова

Членове:

Павлина Г. Димитрова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов и прокурора Р. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600367 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят С. Й. П., редовно призован, явява се лично, води се от РД „Охрана“ - Варна и с адв. М. Д. от АК - Варна, надлежно упълномощен отпреди.

За АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА се явява прокурор Р. Г..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

Няма да соча доказателства.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод. Няма да соча доказателства.

ЖАЛБ. П.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. Д.: Уважаеми Апелативни съдии, аз съм изложил подробни доводи в жалбата си, с която искам определяне на по-лека мярка за неотклонение и несъгласието си с изводите на първоинстанционния окръжен съд. Ценените представени доказателства в Арестa Добрич аз считам, че са изключително неправилно преценени от Окръжния съд. За период от четири месеца моят подзащитен е воден два пъти забележете до личен лекар, обслужващ Ареста Добрич, който явно не посещава ареста, а същият се обслужва от фелдшер и това е прието за регулярно и адекватно медицинско обслужване.

1

Първоначалното посещение на моят подзащитен при този личен лекар е по повод изписване на медикаменти за съществуващи заболявания, които имат специфичен ред на изписване при задържането му. Смея да твърдя, че това беше по настояване на Окръжна прокуратура и съда при задържането му, тъй като същия беше изпратен със съпътстваща медицинска документация, която също предоставих. По повод влошено негово състояние, а именно проявени симптоми на смея да твърдя подагра, след неколкократни молби от моя страна да бъде прегледан от лекар, да му бъдат направени някакви изследвания, което аз считам за изключително просто нещо, след около месец отново беше заведен при личния лекар, който явно и в някои от медицинските заведения в гр. Добрич, прегледан и му бяха направени изследвания, които бяха в него и съм ги представил пред първоинстанционния съд. Нищо реално не последва включително и от писмата и моите и на Окръжна прокуратура. Забележете инициативата по чл. 250 от ЗИНЗС, а именно лицето да бъде отведено някъде за преглед, за изследвания, за лечение е именно на арестните служби, ако те твърдят, че за да му укажат медицинска помощ следва разпореждане на прокурор или съответно на съд. Аз считам, че в този период, в който подзащитният е бил в ареста от вече близо четири месеца, неговото здравословно състояние реално се е влошило, като аз не считам, че това са целите на мерките за неотклонение. Считам, че със следващата по ред мярка за неотклонение, каквато е „Домашен арест“, която се доближава до „Задържане под стража“ би могла да бъде изпълнявана с гривна, електронно средство за проследяване и биха се изпълнили целите. Това му дава възможност да спазва освен медикаментозното си лечение и режим, какъвто е включително и хранителен. В интерес на истината лично се убедих в това, че има такъв симптом. За жалост няма как да му внеса медикаменти за съответното заболяване без съответния медицински документ, каквато възможност за него като режим на хранене и приемане на лекарства с една полека мярка ще бъде улеснено. Аз отидох на място, за да се убедя дали това, което моят подзащитен твърди, дали това действително отговаря на истината.

С очите си видях, че има възпаление на крака на ставата. Два пъти го посетих и два пъти го видях, става дума за август месец. Това беше по повод отправени искания до Окръжна прокуратура, негови до началника на ареста, просто да бъде заведен на лекар или на място да му бъдат направени изследвания. Аз също не мисля, че всичко следва да се прави по най-сложния начин, но това са реалностите. В допълнение здравословното състояние на родителя на моя подзащитен е влошено, за което сме представили етапна епикриза и последваща за негов болничен престой, като считам, че дори престоя му в „Домашен арест“ би съдействало и това да полага някакви грижи за своя родител до изтърпяване на съответното наказание след определянето му от съда. Какво е нашето процесуално поведение по делото, безспорно е дори при първоначалното определяне на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ дори не сме и обжалвали това определение, предвид което моля да отмените процесното определение и определите по-лека мярка за неотклонение. В случай, че не намерите такива доводи повтарям искането си, което отправих пред Окръжен съд – Варна, а именно да постанови изпълнението на мярката за неотклонение в Ареста Варна, а не в Ареста Добрич, дотолкова доколкото това е залегнало в определение от 03.07.2026 г., въз основа на което органите на арестите отказват същия да бъде преместен в друг. Моля за определяне на по-лека мярка за неотклонение.

ЖАЛБ. П.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебен състав, 2 присъединявам се към мнението на моя адвокат. Моля да бъде променена мярката ми за неотклонение в „Домашен арест“ по няколко причини. Инвалид съм с ТЕЛК 30 %, имам хронична епилепсия и хронична хипертония. Първия месец от пребиваването ми аз пиех само допълнителните лекарства за епилепсията. Всичко, което бях постигнал за 8 - 10 години буквално отиде на кино. В ареста към тези болести добавих периодично подуване на долните крайници като фелдшера вика ту подагра, ту артрит. Изпих седемдесет диклак-а за шестдесет дена. Сега остана и язва да направя, на практика никакви лекарства не приемам не е установено какво точно ми има. Пия силни противовъзпалителни и не стигнах до ревматолог, въпреки че има там документ, в който ми вземаха кръв, нивата ми на пикочна киселина са на горната граница, общото възпаление е над горната граница, но въпреки всички ми беше изписан един антибиотик, който пих седем дни и нямам много голям ефект. Влошава се постоянно това нещо не мога да спазвам диета, при подагра някаква диета трябва да спазвам. Не мога да стигна до ревматолог, ако трябва да бъда хоспитализиран и да се определи какво ми има не знам захар ли имам, може да има нещо там. Обвини ме Окръжната прокурорка, че съм вземал лекарства само когато съм арестуван. В епикризата, която е приложена съдебно-медицинска и предхождаща медицинска експертиза, които са ми правени и двете с белезници на краката, завързан за леглото, ЕЕГта, образна диагностика е посочено хронично заболяване на поддържащо лечение. Аз през цялото време си пия лекарствата, като ми ги изписва личната лекарка. Това може да бъде много лесно проверено, те сега рецептите са електронни. Защо не съм бил ходил на специалист като съм на свобода, ами няма нужда, аз имам от двадесет и пет години това заболяване, правил съм 200 ЕЕГ-та и всичките показват една и съща диагноза. През цялото време и на свобода и вътре аз ако не ги пия три дни не мога да стигна до тоалетна.

Излязох и симулант накрая. Сега като гледа по телевизията този случай с И. от Кочани, там съдът каза, че здравето е най-важното, няма значение дали човек обвиняем или не. Докараха я от друга държава да я лекуват, аз по-друг българин ли съм, че да не мога да стигна до ревматолог? На по-ниско ниво ли съм от нея не мога да разбера. Погребахме майка ми единадесет дни преди да бъда арестуван и баща ми е в много лошо здравословно състояние. Посочено е в медицинските документи, че не може да се грижи сам за себе си. Приложен е и документ, че брат ми заминава, защото той се върна преди три месеца от Сан Франциско летя за погребението на майка ми, ще го уволнят, на 62 г. е пред пенсия. Изискват го да се върне във фирмата, документа е там и се притеснявам много, че буквално няма кой да му намери трупа, като се размирише ще влязат в къщата чужди хора с ключар. Тридесет години е плавал в морето, това ли заслужава? Три години има във военна зона Иран, Ирак. Нека да му закрепя малко здравето, да му организирам нали не може на всеки да дадем ключ за къщата. Брат ми не може да се справя с тези работи, плюс това той е вече е около заминаването си. Да си закрепя и моето здраве и после ще си понеса наказанието. Плюс това аз твърдя, че изобщо не съм разпространявал никакви наркотици и ще поискам очна ставка с така наречени свидетели разбрах, че имало, понеже съм сигурен че те няма да издържат на нея. Наистина покрай гледането на майка ми се върнах към стари мои лоши навици, баща ми почна да пие повече, тежко се гледа човек с тежка деменция и с два инсулта, особено пет, шест месеца на легло. Три години я гледахме не я дадохме в дом майка ми. Ще си понеса наказанието за това, нека бъде сменена до тогава моята мярка малко аз да се закрепя, както и баща ми да 3 го закрепя аз и баща ми и ще понеса. Не виждам причина четири месеца съм там, имам безупречно поведение. Последните две години излязох от затвора и ги бях посветил само на майка ми. Брат ми е на висока заплата, той и баща ми ми даваха пари да мога само и само да не я даваме в дом, точно тогава излязоха тези домове като намериха вързани хора и съвсем се уплашихме, а пък не искахме да я поверяваме. Баща ми ще ме гледа, той има висока пенсия.

Аз ще го гледам, а той ще ми дава да можем да се издържаме и да си помогнем един на друг. Искам да остана с „Домашен арест“ на същия адрес, където съм роден и където е баща ми, на ул. „Подвис“ бл.33, ет.2, ап.24. На адреса, на който е правен обиска там имаме вила, която е дарена, тя е прехвърлена и дарена на батко ми и той си влиза в собственост. Там се разчисти просто и вече е чужд имот.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, считам подадената жалба за изменение на така наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за неоснователна. Доводите в жалбата пред въззивния съд са идентични с тези, които са били изложени пред първоинстанционния съд, а именно това са за влошено здравословно състояние, сочено като ново обстоятелство, налагащо изменение на така наложената мярка и социална причина - необходимост от полагане на грижи за бащата на обвиняемия, като в жалбата се сочи, че той е единствено лице, което може да полага такива грижи. Без да преповтарям аргументите и доводите в мотивите на съдебния акт, напълно се солидализирам с тях, а именно представени са достатъчно доказателства за оказани адекватни медицински грижи в местата за лишаване от свобода. При необходимост когато е възниквала за обвиняемия, такива са били осигурявани. Нито едно от становищата на прегледалите лекари не е за необходимост от болничен престой и хоспитализация на обвиняемия, което да налага действително изменение или невъзможност да търпи такава мярка с оглед данните, да има категорично такива данни за заболяване, за което не може да бъде полагана адекватна грижа в местата за лишаване от свобода.

Очевидно е, че същия има нужда от медикаментозно лечение, което му е осигурявано регулярно, поради което считам, че всички условия на закона, които са били изискуеми за възможно и адекватно лечение, което да бъде осигурявано с оглед установените негови заболявания до момента е направено, който извод е изложил и съдът в неговият съдебен акт. По отношение социалните причини, които се излагат първо няма доказателства за такова здравословно състояние на бащата, от което да се налага полагане на непрекъснати грижи и чужда помощ, но дори и да е така към настоящия момент не става ясно кой полага тези грижи при положение, че обвиняемия е задържан от повече от два месеца. Очевидно има лице, което полага за него адекватни грижи и това е брат му, за който се сочи, че след два месеца му предстои плаване. Тези социални причини не могат да надделеят над обществения интерес и е следвало обвиняемият да си даде сметка за последствията от неговите действия на по-ранен етап. Неговото съдебно минало сочи, че той е бил осъждан за такава престъпна дейност, наложено му е било ефективно наказание и очевидно то не е подействало превъзпитателно и възпиращо за продължението на тази престъпна дейност и след изтърпяването му. Считам, че при налагане на исканата мярка „Домашен арест“ по никакъв начин не би могла да възпрепятства продължаването и извършването на тази престъпна дейност. Наблюдението с електронно устройство би имало значение при опасност от укриване, нещо което и първоинстанционният съд е установил, че такава не сезира и че 4 продължаването на мярката „Задържане под стража“ е поради реална опасност от извършване на престъпление и то от сочения вид, за който лицето е обвинено, тъй като ноторно известно е за съда, че при настоящото съществуване на съвременните технологии няма никаква пречка и при тази мярка да бъде снабдено дадено лице с наркотици, включително и да разпространява такива и от домашния си адрес. Категорично заставам зад тази позиция, това е съобразено и от съда при постановяване на неговото определение. Аз считам съдебния акт за правилен, законосъобразен и моля да го потвърдите.

Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd80180c-8756-4fd2-8e0c-8d1352ae1531