Решение № 14071 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14071 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110102592 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба на „.........“ ЕООД срещу Г. С. Х., с която са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр.чл.6 от ЗПФУР и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1687,26 евро /с левова равностойност 3300 лева/, представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 528384, сумата от 114,46 евро /с левова равностойност 223,87 лева/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.02.2025 г. до 11.10.2025 г., сума в размер на 1043,50 евро /с левова равностойност 2040,90 лв./, представляваща „такса ангажимент“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1303/2025 по описа на Районен съд - ........

Ищецът твърди, че на 13.02.2025 г. между дружеството и ответника бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 528384 при условията на ЗПФУР. Била изпълнена цялата процедура по ЗПФУР и след сключване на договора посредством електронна платформа, на ответника му била отпусната сума в размер на 3300 лв., като същата била усвоена от ответника посредством превеждането и от ищеца по притежавана от него банкова сметка в „......... АД. Между страните било уговорено сумата да бъде върната на кредитора на 30 вноски, всяка от които в размер на 110 лв. в периода от 15.03.2025 г. до 02.08.2027 г. Ответникът не извършил нито едно плащане. Ищецът уведомил ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, посредством изпратено съобщение по електронен адрес на ответника. Страните се договорили задължението да бъде олихвявано с фиксиран лихвен процент в размер на 11,68 %. Предвид липсата на плащания, претендира ответникът да му заплати целия дължим размер от 223,87 лв. Ищецът претендира, че по силата на сключения договор и в частност в клаузата на чл.2,ал.4,т.3, ответникът дължал заплащане на такса „ангажимент“ в размер на 33 % от размера на главницата, която била дължима изцяло към датата на сключване на договора. Таксата била уговорена с цел покриване риска за заемодателя с оглед обстоятелството, че бил уговорен фиксиран лихвен процент, който бил по-изгоден за заемополучателя, а не референтен такъв, осигуряващ по-сигурни и добри условия за кредитодателя. Размерът на ГПР възлизал на 61,81 %, като с оглед данните от БНБ за ОЛП за февруари 2025 г. в размер на 2,82 %, същият бил определен под максимално 1 допустимия от 64,10 %, в съответствие с чл.19 от ЗПК.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е заявил, че е заплатил след завеждане на делото на ищеца всички дължими суми на ищеца в размер на 1928,44 евро за главница и лихви, като не е заплатил единствено претендираната сума за „такса ангажимент“, която оспорва като недължима.

Сочи, че клаузата, с която е уговорена, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Счита, че тази такса на практика представлявала допълнителна печалба за ищеца, което водело до обогатяването му без основание.

Съдът, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.6 от ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, както и съдържанието на същия, вкл. валидно уговорена възнаградителна лихва, която отговаря на законовите изисквания, и нейният размер, както и уговорена „такса ангажимент“ 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени. В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по установителните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата. В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

Безспорни обстоятелства между страните са, че на 13.02.2025 г. между дружеството и ответника е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 528384 с посоченото от ищеца съдържание и договорености; че на ответника му е била отпусната сума в размер на 3300 лв., като същата е била усвоена посредством превеждането и от ищеца по притежавана от ответника банкова сметка в „......... АД; че сума в размер на 1928,44 евро е била заплатена от ответника в полза на ищеца на 29.05.2026 г., с която са били погасени вземанията за главница, договорна и законова лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато същите са от значение за спорното право. В конкретния случай основанието и размерът на претенциите на ищеца за неплатена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 528384, както и за възнаградителна лихва за периода от 13.02.2025 г. до 11.10.2025 г., са признати от ответника, като задълженията са изцяло погасени в хода на производството. Ето защо съдът следва да съобрази настъпилия в процеса факт на плащане. Към момента на приключване на устните състезания не съществуват изискуеми и неудовлетворени вземания на ищеца. При това положение предявените искове за главница и договорна лихва се явяват лишени от предмет и следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез изпълнение в хода на процеса.

Единственият спорен между страните въпрос по делото е относно уговорената „такса ангажимент“ и нищожна ли е клаузата, която установява дължимостта на тази такса, поради противоречие със закона и добрите нрави.

Съгласно чл.3 сключения между страните договор за кредит № 528384 потребителят заплаща такса „ангажимент“ в размер на 48,66 % от размера на главницата, като процентът на таксата се определя от периода на кредита. Таксата е дължима в цялост към датата на усвояване на кредита.

Ищецът е уточнил в хода на процеса, че уговорената такса се дължи при сключване на договор с фиксиран лихвен процент. Причината за начисляването била в обстоятелството, че с оглед финансовите условия, референтният лихвен процент осигурявал по-добри такива 2 условия за потребителя. Такъв фиксиран лихвен процент бил по-изгоден за кредитополучателя, като и доколкото размера на лихвата бил предвидим, като не подлежал на изменение, била въведена такса, която да покрие риска за кредитодателя, като таксата била дължима за предоставяне на допълнителна услуга по смисъла на чл.10а от ЗПК.

Съдът намира следното:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони единствено за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче изрично забранява събирането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Определянето на лихвения процент, включително дали същият е фиксиран или променлив, представлява елемент от условията за отпускане на кредита и е пряко свързано с неговото предоставяне, като предхожда усвояването му. Поради това таксата „ангажимент“ не може да бъде квалифицирана като възнаграждение за самостоятелна допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а представлява такса, свързана с усвояването на кредита, чието събиране е забранено от чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, която има за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Ето защо клаузата, предвиждаща заплащането на такса „ангажимент“, противоречи на императивните разпоредби на ЗПК и като такава е нищожна.

С оглед изложеното, предявеният иск за заплащане на сума в размер на 1043,50 евро /с левова равностойност 2040,90 лв./, представляваща „такса ангажимент“, като неоснователен, следва да бъде изцяло отхвърлен.

С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Това е така, предвид обстоятелството, че претендираните суми за главница и лихва са заплатени от ответника в хода на процеса, поради което същият е дал повод за завеждане на делото и макар исковите претенции да подлежат на отхвърляне, то това не е поради неоснователността им, а поради липсата на съществуващи притезания към момента на приключване на устните състезания.

Ищецът претендира заплащане на разноски за държавна такса в размер на 113,81 евро, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на сума в размер на 100 евро. Съразмерно на претенциите за главници и лихви, признати от самия ответник за дължими в хода на процеса, в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 135,39 евро. Ищецът е поискал присъждане на разноски за заповедното производство за държавна такса в размер на 48,37 евро, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на сума в размер на 50 евро, като по съразмерност в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 62,30 евро.

Ответникът е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, като до приключване на устните състезания е представил доказателство за заплащането на възнаграждението – платежно нареждане. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да се присъди сума в размер на 183,38 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ от „.........“ ЕООД, ЕИК: ......... против Г. С. Х., ЕГН:

********** искове реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр.чл.6 от ЗПФУР и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1687,26 евро /с левова равностойност 3300 лева/, представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 528384, сумата от 114,46 евро /с левова равностойност 223,87 лева/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.02.2025 3 г. до 11.10.2025 г., поради погасяване на сумите в хода на процеса, както и сума в размер на 1043,50 евро /с левова равностойност 2040,90 лв./, представляваща „такса ангажимент“, поради неоснователността на предявения иск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1303/2025 по описа на Районен съд - ........

ОСЪЖДА Г. С. Х., ЕГН: ********** да заплати на „.........“ ЕООД, ЕИК: ......... разноски по делото в размер на 135,39 евро, както и разноски по ч.гр.д. № 1303/2025 по описа на Районен съд - ....... в размер на 62,30 евро.

ОСЪЖДА „.........“ ЕООД, ЕИК: ......... да заплати на Г. С. Х., ЕГН: ********** разноски по делото в размер на 183,38 евро.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4