Определение № 434 от 10.05.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. Велико Търново , 07.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Сара Стоева

Йордан Воденичаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20214100500076 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. М. Н. от гр.Г.Оряховица, чрез пълномощника й адв.М.П. от ВТАК, против Решение №415/09.12.2020г., което е с характер на определение, постановено по Гр.д.№211/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на предявеният отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, както и на основание чл.78 ал.4 от ГПК е осъдена ищцата М. М. Н. да заплати на ответника Община Горна Оряховица сумата от 150лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за процесуално представителство от служител с юридическо образование в първоинстанционното производство. Развити са оплаквания за порок на акта от процесуален характер, т.к. първостепенният съд е приел, че не било реализирано основанието, на което ищцата обосновава правото си на собственост, с което искът всъщност бил отхвърлен като неоснователен, тъй като не била налице придобивна давност, при което положение производството не подлежи на прекратяване, поради което моли обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено и делото върнато на РС със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Алтернативно, излага оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, по съображения, подробно развити в частната жалба, като моли за неговата отмяна изцяло, вместо което бъде прието, че Община Горна Оряховица не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ III – 606, кв.111 по плана на ЦГЧ с площ около 536 кв.м. и за отмяна на АЧОС №4003/27.03.2017г. Излага, че първостепенният съд неправилно е тълкувал основанието на депозираната ИМ, като е приел, че същата се позовава конкретно и само на придобивна давност като основание за легитимация на правото на собственост. Посочва, че видно от изложените факти в ИМ, 1 позовава се на наследство,като според събраните доказателства и заключението на СТЕ имотът е притежаван от Ана Калънска и Борис Калънски, за което е съставен НА №40 от 1957г., а след това от Елена Димитрова Папазова, видно от НА №78 от 1964г., които категорично и несъмнено установяват правото на собственост върху процесния имот, а това обстоятелство е отразено и в разписните листи към плана на гр.Г.Оряховица от 1957г.

Твърди, че видно от удостоверение №1959/25.07.2019г. Е. Д. П. се явява наследодател на ищцата и през целия период, считано от 1957г., когато е приет кадастралния и регулационен план, имотът е притежаван от частни лица, като на база наследствено правоприемство са се сменяли титулярите на собствеността и именно това на първо място е коментираното и осъществено оригинерно основание за придобиване на собствеността от М.Н. и сестра й, като не съществува и законова пречка собствеността да се основава едновременно на наследство и придобивна давност. Развити са оплаквания и за допуснато от първостепенният съд нарушение на процесуалните правила, досежно разпределението на доказателствената тежест, както и че е извършено разглеждане по същество на предявения иск, но в противовес на доказателствения материал и относимото законодателство е формиран извод за отчуждителна процедура, която според първостепенният съд е произвела правно действие, като дори не е посочен конкретния закон, по който се е случило отчуждаване, което обуславя немотивираност на обжалвания акт. Развити са доводи по същество, обосноваващи основателност на предявеният отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ЗС, в т.ч. за осъществено, според събраните по делото доказателства, оригинерно основание - придобивна давност. Оспорва и присъдените разноски, с довод, че по закон ЮЛ имат право на разноски само ако са представлявани и защитавани от юрисконсулт, а ответникът в процеса е представляван не от ЮК, а от началник отдел. Претендира направените разноски и за двете инстанции.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от ответника по делото Община Горна Оряховица, чрез В.Е. – началник отдел и служител с юридическо образование, с който оспорва частната жалба като неоснователна, немотивирана и недопустима относно искането за обезсилване на постановеното решение и връщането му със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона или за отмяната му изцяло, и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи за безпорочност на обжалвания съдебен акт, с който е прекратено производството по делото, вкл. и в частта по чл.78 ал.4 ГПК, както и доводи по съществото на спора. Не претендира разноски.

Съдът, след като разгледа частната жалба, обсъди доводите в отговора по жалбата, както и данните по делото, приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по делото пред РС – Горна Оряховица е бил предявен от М.

М. Н., чрез пълномощника й адв.М.П. от ВТАК, против Община Горна Оряховица отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ответната Община Горна Оряховица не е собственик на недвижим имот, представляващ земя парцел III – 606, при граници: от север – улица, от 2 юг:V – 607, изток: IV – 605, запад: II – 623 от около 536 кв.м., кв. 111 по плана на ЦГЧ на гр.Г.Оряховица, както и за отмяна на АОС №4003/27.03.2017г. с правно основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОС. С уточняваща ИМ молба от ищцата от 03.04.2020г. е уточнено, че процесният недвижим имот по КККР на гр.Г.Оряховица представлява ПИ с идентификатор *** с площ от 537 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с административен адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“Сливница“ №23.

С влязло в сила Определение на ГОРС №500/05.03.2020г. по реда на чл.130 ГПК е върната ИМ В ЧАСТТА по ищцовото искане за отмяна на АОС №4003/27.03.2017г. на Община Горна Оряховица и прекратено производството в тази му част, като недопустимо.

В ИМ ищцата е изложила твърдения, че е съсобственик на процесния недвижим имот, представляващ земя III – 606 от около 536 кв.м., кв.111 по плана на ЦГЧ, като тя и сестра й Д. М. П. са наследници на майка им Е. Д. П., починала на 29.12.2013г., като имотът е придобит от наследодателя им Е. Д. П. по наследство и давностно владение. Посочено е, че майка им е декларирала земята и заплащала данък в продължение на дълги години, считано от 1998г., видно от декларация вх.№20001345/20.03.1998г., като след смъртта й през 2013г. са пропуснали да декларират имота на тяхно име – нейно и на сестра й, но въпреки това са плащали дължимите данъци и след смъртта й като нейни наследници. Твърди се, че при опит са коригират това положение през 2019г. и да изготвят нова декларация, като предекларират имота само на тях като наследници и собственици, от ответната Община им били създадени спънки и изискали документ за собственост на земята, като в хода на проверката установили, че ответната Община през 2017г. е издала АОС за земята, за която те години наред са заплащали данъци, което обуславя правния интерес у ищцата от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено, че Община Горна Оряховица не е собственик на земята.

Твърди се, че, съгласно писмо от Областен управител В. Търново, няма предадена отчуждителна преписка за процесния недвижим имот. Описва се историята на процесния имот в годините, с твърдение, че в резултат на земетресението през 1913г. е била съборена двуетажна къща, собственост на А. и А. К.. Сочи се, че тези двама души са дали на двамата си сина част от мястото и те двамата – Д. К. и Б.К. са изградили две къщи на двете граници от имота – източната и западната, като са отделили земята си с варници, т.к. са се препитавали с гасене на вар, които варници минавали през средата на сегашното УПИ III 606, отделяйки двете места. Сочи се, че Д. К. е имал къща с източната част, а Б. К. в западната част. Твърди се, че имало един момент, когато Б. К. е продал земята си на майка й, дъщеря на Д. К. – Е. П.. Сочи се, че след това двамата братя решили да строят по стопански начин и са изградили четириетажен блок, като трите деца на Б. К. са получили три апартамента, а четвъртият апартамент е даден на майка им. Ищцата предполага, че тогава, с оглед уравняване на дяловете, е прехвърлена и земята, т.к. уговорката е била за Д. К. да има два апартамента, но не се е случило така. Твърди, че строили по частен /стопански/ начин, като родителите й теглили заем за този апартамент и го изплащали дълги години след това.

Сочи, че макар, че Е. П. е владяла имота и преди това, едва с декларацията през 1998г. в 3 данъчната служба при Община Горна Оряховица тя е декларирала имота си, като е образувана партида с №0000000020001345., като през целия период до смъртта си тя е заплащала редовно дължимите данъци за имота. Твърди се, че след смъртта на Е. П. делът й от имота е придобит по наследство от дъщерите й М. М. Н. и Д. М. П., които също са заплащали ежегодно данъка върху недвижимите имоти, вкл. и за 2020г., както и в регистрите на данъчния отдел при Община Горна Оряховица е отразено, че собственик на спорния имот, ведно с постройката, е Е. П.. Сочи се, че Е. П. и дъщерите й спрямо процесния имот са извършвали действия, обективиращи ги като владелци на имота, вкл. декларирането у пред общинските и данъчни власти, регистрирането на партиди за ток и вода и плащането на съответните сметки и данъци, явно е манифестирането на това владение пред съседи и всички останали лица, позовавайки се и на презумпцията по чл.83 ЗС.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК отговор на ИМ ответникът Община Горна Оряховица, чрез представител по пълномощие по см. на чл.32 т.3 пр.2 ГПК В.Е., е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск, позовавайки се на съставения на основание чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС АЧОС №4003/27.03.2017г.

Позовал се е, че съгласно скица №15-270344-18.03.2020г. имотът е записан на името на Община Горна Оряховица. Посочил е, че съгласно частично квартално застроителен и силуетен план по плана, одобрен през 1957г., процесният имот е с отреждане за „групово кооперативно строителство“. За УПИ II – гр. /кооп./ строителство е предвидена масивна сграда на четири етажа. Изложено е, че след извършена справка в актовите книги на Община Горна Оряховица се открили нотариални актове за покупко – продажба на апартаменти в УПИ III – 606, кв.111 по плана на гр.Г.Оряховица, в които е отбелязано, че се закупуват недвижимите имоти с отстъпено право на строеж, като в някои от тях изрично е написано, че са с отстъпено право на строеж върху общинска земя. Посочено е, че със Заповед №409/13.11.1959г. на Общински градски народен съвет – Горна Оряховица на основание §55 „а“ от временните правила за изменение и допълнение на ЗПИНМ е наредено да се заведат преписки за отчуждаване на парцелите за групово кооперативно жилищно строителство по плана на гр.Горна Оряховица. Изложени са твърдения, че видно от приложения с отговора на ИМ квартално застроителен и силуетен план за процесния имот е отредено групово кооперативно строителство /УПИ II – гр. /кооп./ строителство/.

С постановеното по делото Решение №415/09.12.2020г., което е с характер на определение, първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д.№211/2020г. по описа на ГОРС на основание чл.130 ГПК и на основание чл.78 ал.4 ГПК е осъдил ищцата М.

М. Н. да заплати на ответника Община Горна Оряховица сумата от 150лв., представляваща направените по делото съдебни разноски – за възнаграждение за процесуално представителство от служител с юридическо образование в първоинстанционното производство.

За да постанови обжалваното решение, което е с характер на определение по чл.130 4