Решение № 712 от 25.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Пловдив, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20215300502728 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н. Ф. М., ЕГН **********, чрез адвокат М.Б. - П., против Решение № 262249/05.09.2021 г., постановено по г. д. № 12019/ 2019 г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че А. А. Д., ЕГН ********** с адрес *** е собственик, на основание договор за дарение и наследяване, на 26/48 ( или 54,67 %) ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес ***, с площ от 221 кв.м. при граници: имот № *** и ***, ведно с построените в него: сграда с идентификатор *** с площ 53 кв.м. и сграда с идентификатор *** с площ 26 кв.м., като жалбоподателката е осъдена да предаде, на основание чл.108 от ЗС, на А. А. Д. владението върху 26/48 ид.ч. от гореописания имот, както и да му заплати 1690,00 лева, разноски за първоинстанционното производство.

В жалбата се излагат конкретни оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Поддържа се праводателят на жалбоподателката да е осъществявал трайно, явно и несмущаване владение върху процесния имот, със съзнанието на собственик, при липса на спор и предварителна договорка и фактическо разделяне между наследниците на 1 общия наследодател на двете жилища с прилежащите дворни места, без това да е оформено с надлежен акт. Съдържат се оплаквания, че не е необходимо поземленият имот да отговаря на изискванията за УПИ, като следва да бъде съобразено действителното фактическо положение. Твърди се, че ищецът не е установил с каква площ участва бившият парцел XI-1831 в кв. 5 по плана на град Кричим от 1982 година в поземлен имот с идентификатор ***, поради което са останали недоказани твърденията му за обема на претендираното право на собственост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и вместо това отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор от въззиваемия А. А. Д., чрез адвокат Д.Д., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение и се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.

108 от ЗС, предявен от А. А. Д. за признаване за установено по отношение на Н. Ф. М., че е собственик, на основание договор за покупко – продажба, договор за дарение и наследяване, на 26/48 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес ***, с площ от 221 кв.м. при граници: имот № *** и ***, ведно с построените в него: сграда с идентификатор *** с площ 53 кв.м. и сграда с идентификатор *** с площ 26 кв.м., както и за осъждане на ответницата да му предаде владението върху посочените идеални части от така описания недвижим имот.

В исковата молба са наведени основания за грешка в кадастралната карта на гр. Кричим, одобрена със заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поради неправилно заснемане в нея на процесния недвижим имот и построените в него две сгради, като се отправя искане да бъде прието за установено, че последните са част от съседния поземлен имот с идентификатор № ***.

В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор Н. Ф. М. оспорва основателността на така предявения иск по съображения за липса на идентичност между придобития от ищеца по дарение и наследяване имот и процесния недвижим имот и сградите в него, като твърди че както те, така и земята са били владени и ползвани от нейния праводател А.Д., а преди това от неговия наследодател С. Д..

За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че през 1969 г. по време на брака си, родителите на ищеца са придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот с обща площ от 740 2 кв.м., с пл.№1465, за който са били отредени два отделни парцела – XVI и XVII. През 1974 г. ищецът е придобил от баща си правото на собственост върху парцел XVII. Впоследствие с план, приет през 1982 г. имот с пл. № 1465 получил нова номерация- 1831, като за него са били отредени отново два отделни парцела. Първият с обозначение XII, заемащ западната половина на имот с пл.№ 1831, съответстваща на прехвърления в собственост на ищеца през 1974 г. парцел XVII по стария план. Вторият парцел с обозначение XI, обхващащ източната половина на имот пл. № 1831, останал съпружеска имуществена общност между родителите на ищеца, която била прекратена със смъртта на А.Д., през 1980 г. В съответствие с действащата към този момент разпоредба на чл. 14, ал. 7 от СК 1968 /отм./ собствеността върху парцел XI била разпределена в съотношение ½ идеална част за преживялата съпруга З.Д.а /майка на ищеца/ и ½ идеална част разпределена между трите деца на починалия – А., С. и Ф.. Така към 1993 г., след като З.Д.а дарила на ищеца своята ½ идеална част от парцел XI, той станал собственик общо на 4/6 (2/3) идеални части от имота (1/6 по наследство и ½ по дарение ). Заключил е, че това съотношение в съсобствеността се е запазило включително и след фактическото разделяне на построената в имота жилищна сграда на две отделно ползвани части, като съществувалата по посочения начин съсобственост върху парцел XI – 1831 е продължила да съществува и в рамките на новообособения с кадастрален план от 2002 г. имот № 2042, впоследствие отразен в действащата кадастрална карта с идентификатор ***. Приел е за неоснователно възражението на ответницата, че имотът е придобит от праводателя въз основа на давностно владение, включително и поради предвиденото в чл. 200 от ЗУТ, че реално определени части от поземлен имот в границите на населено място може да се придобиват чрез правна сделка или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ, доколкото процесният имот е с площ от 221 кв.м., което е под минимума от 300 кв.м.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, настоящата инстанция намира следното:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 108 от ЗС следва да се установи, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот в претендирания обем, като ответницата го владее, но това владение е без основание, противопоставимо на собственика.

В спора изрично е въведено твърдение, че е налице грешка в кадастралната карта при заснемане на процесните имоти, съпроводено с искане за признаване на установено по отношение на ответницата, че същите са неправилно заснети в кадастралната карта и в действителност са част от съседния поземлен имот. Характерът на иска за установяване на грешка или непълнота като иск за собственост към настоящия момент, е изяснен в мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълкувателно дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Със същото е прието, че 3 искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР (първоначална редакция), сега чл. 54, ал.

2 от ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Предметът на положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, респективно на иска по чл. 108 от ЗС в установителната му част е идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР (предишен чл. 53, ал. 2, изр.

2 ЗКИР). И в трите хипотези се установява правото на собственост към настоящия момент. С оглед на това предявеният иск е осъдителен такъв по чл.

108 от ЗС за установяване правото на собственост към настоящия момент върху погрешно заснет като самостоятелен поземлен имот с идентификатор № ***, вместо като реална част от поземлен имот с идентификатор № *** и за осъждане на ответницата да предаде владението върху съответни идеални части от него (в този смисъл решение № 60120/26.10.2021г. по г.д.№ 77/2021г., I-во г.о. на ВКС).

Предвид разрешенията, дадени по т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълкувателно дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобрази дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. Това се налага с оглед приложението на императивната разпоредба на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, съгласно която регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. В тази връзка допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, каквато е и тази на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока (ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС) .

С оглед на това настоящата инстанция дължи произнасяне относно липсата или наличието на грешка или непълнота в кадастралната карта при заснемане на процесния имот и постройките в него, въпреки липсата на конкретно оплакване във въззивната жалба в тази насока.

Не се спори относно приетото за установено от първостепенния съд, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че през 1969 г. по време на брака си, родителите на ищеца са придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот с обща площ от 740 кв.м., с пл.№1465, за който са били отредени два отделни парцела – XVI и XVII. На 27.11.1974 г. въззиваемият е придобил, чрез покупко – продажба собствеността върху парцел ХVІІ от имот с пл.номер 1465, кв. 5 по плана на гр. Кричим от 1958 г., представляващ дворно място с площ от около 310 кв. м. и къща (л.12 от делото на РС).

Другата част от имот пл.номер 1465, а именно парцел XVI е останала в режим на съпружеска имуществена общност на родителите му, прекратена със смъртта на бащата на 09.06.1980 г. Съгласно приложимата към този момент законодателна уредба в лицето на чл. 14, ал. 7 от СК 1968 (отм.) собствеността върху парцел XVI от имот пл.номер 1465 е разпределена в съотношение ½ идеална част за преживялата съпруга З.Д.а (майка на въззиваемия), придобита като СИО и ½ идеална част разпределена по наследство по равно от по 1/6 идеална част за всяко от трите деца на 4 починалия – А. А. Д. (въззиваемия), С.А.Д. (баща на праводателя на жалбоподателката) и Ф.А.Д..

Впоследствие, при действието на регулациония план от 1982 г., парцел XVI от имот пл.номер 1465 получил нова номерация, а именно - парцел ХІ от имот № 1831 в кв.V по плана на гр. Кричим. Границите му останали непроменени. На 24.12.1993 г. въззиваемият е придобил още ½ идеална част от този имот по договор за дарение от своята майка. По този начин по силата на наследствено правоприемство и дарение въззиваемият е станал собственик на общо 4/6 (2/3) идеални части от парцел ХІ от имот № 1831 в кв.V по плана на гр. Кричим.

Изводът за идентичност на имот пл.номер 1465 по плана от 1958 г. с имот № 1831 по плана от 1982 г. се налага от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно техническа експертиза, което настоящата инстанция кредитира като компетентно изготвено, обосновано и пълно.

От заключението също така става ясно, че по кадастрален план „Град Кричим“ от 2002 г. вече са отразени имоти с № № 2042 и № 2043, които макар да съответстват в общите си граници на имот № 1831 по плана от 1982 г., по отделно не съвпадат с границите на УПИ ХІ-1831 и УПИ ХІІ-1831 от кв.

5. В последно одобрената кадастрална карта на гр. Кричим от 2009 г. имотите са идентични на отразените от 2002 г., като на имот № 2042 съответства процесният имот с идентификатор № ***, а на имот № 2043 съответства този с идентификатор № ***.