Решение № 265388 от 12.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София, 12.8.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2924 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени врЕ.по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 от Кодекса за З.то КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.

Ищцовата страна Х.Ш. твърди на 24.10.2019 г., около 18:30 часа в гр. София, на автобусна спирка „бл.**“ в ж.к.“******“ да е претърпяла ПТП при опит да се качи в градски автобус „Мерцедес“ с рег. № ******, управляван от Х.Л..

Твърди се без да се убеди, че всички пътници са се качили, водачът на автобуса да е затворил вратите и ръката на качващата се ищца да е била затисната, автобусът потеглил и тя паднала на пътното платно. Действията на водача на автобуса били в нарушение на чл. 5, ал. 1 ЗДвП и чл. 132 ЗДвП. Ищцата посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където било констатирано счупване на горния край на раменна кост. Извършена била мануална репозиция и била поставена мека имобилизация. Болничният престой бил проведен в дните 24.10.2019 г. – 26.10.2019 г.. Поради силни болки ищцата отново е потърсила медицинска помощ и в УМБАЛ „Св. Анна“ било извършено оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Ищцата била изписана на 04.11.2019 г. с препоръка за медикаментозно лечение и рехабилитация. Твърди се през първите два месеца ищцата да е изпитвала болки и страдания със значителен интензитет, а възстановителният период продължил 7-8 месеца при необходимост от покой, ненатоварване на горен десен крайник, необходимост от чужда помощ за обличане и самообслужване. Ищцата станала тревожна, загубила здравия си сън, като изживените стрес и душевни терзания се твърди, че ще съпътстват пострадалата до края на живота й. За лечението ищцата сторила разходи на обща стойност 3396,80 лв. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на автобус „Мерцедес“ е била застрахована при ответника, ищцовата страна предявила претенция за обезщетяване на неимуществените врЕ.от произшествието, но такова не й било изплатено. При тези обстоятелства тя предявява иск за изплащане на обезщетение от 40 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.02.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, обезщетение за имуществени врЕ.в размер на 3396,80 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2019 г., както и сторените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва предявения иск. Твърди описаният от ищеца механизъм да не отговоря на действителния. Ищцата е пострадала при опит да се качи в потеглящ автобус. За водача на автобуса е налице случайно деяние. Оспорва ищцата да е получила твърдяните увреждания и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Евентуално твърди съпричиняване при опит ищцата да се качи в потеглящ автобус. Намира за завишен размера на предявения иск. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на автобуса.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. П., поддържа предявения иск.

Ответното дружество, чрез адв. Е., оспорва иска. Двете страни претендират разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

В Констативен протокол К-637/24.10.2019 г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ е отразено настъпване на ПТП между автобус „Мерцедес“ с рег. № ****** и Х.Т.Ш..

С постановление от 18.12.2018 г. на СРП образуваното наказателно производство ДП № 11382/2019, пр.пр. № 41524/2019 г. на СРП е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НК.

За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.К.В.. Свидетелят сочи, че към момента на процесния инцидет е управлявал л.а. от ул. „Пловдивско шосе“ по бул.

„Ляпчев“ с посока бул. „Кл. Охридски“. Видял автобус на градския транспорт с № 413 да потегля от спирка и да се включва в движението, както и ищцата Х.Ш. да тича до автобуса около 10-тина метра в опит да отскубне ръката си от последната врата, която в която ръката й била затисната. След това паднала на земята.

Свидетелят спрял и предложил на ищцата да я закара до болница.

Свидетелят Х.П.Л. посочва, че през 2019-та година е работил като шофьор на автобус. Не е видял процесния инцидент. По-късно му позвънили и го уведомили да отиде до Централна гара, за да бъде разпитан от полицаи и да бъде извършен оглед на автобуса. Уточнява, че прЕ.да затвори вратите поглежда в дясното огледало, в което се вижда целия автобус. След това затваря вратите и потегля. Ако има превозни средства от лявата страна изчаква.

Съдът кредитира приетата и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.П.А.. Експертът описва следния най-вероятен механизъм на ПТП: след като водачът на автобуса е на спирката, отворил е вратите и е изчакал известно време, той вероятно е погледнал в дясното огледало и не е видял никой на асфалта до автобуса. Взел е решение и е натиснал бутоните за затваряне на вратите. През това време пострадала се е доближила до четвъртата врата и с лявата си ръка се е хванала за дръжката, за да се качи. Има данни, че в лявата си ръка е носила плик с закупени провизии. В това време четвъртата врата се е затворила. При съобразяване на наличния в рамките на досъдебното производство видеоклип, заснет чрез камера на магазин на процесната спирка, е видно, че се затваря третата врата, а втората врата се затваря малко по-късно. Това показва, че водачът е натискал бутоните последователно като е започнал от четвъртата врата, но на клипа не се вижда как се затваря и захваща лявата ръка на пострадалата. След това шофьорът е насочил вниманието си към лявото огледало, за да избере подходящ момент да се престрои в лявата лента. Не е погледнал втори път в дясното огледало по време на затваряне на вратите, а е потеглил по време на затваряне на вратите, иначе е щял да види в дясното огледало пострадала и ръката й. Потеглил е за втори път, без да поглежда в дясното огледало, защото е знаел, че отдавна е затворил вратите и ускорявайки скоростта си, без повече да гледа в огледалата, е навлязъл в лявата лента и е продължил по маршрута си. Експертът уточнява, че автобусният шофьор е потеглил и се е движел по време на затваряне на вратите. Той е наблюдавал движението в лявата пътна лента, в която е трябвало да се престрои. Посочва се, че това е масова грешка, правена от - след натискане на бутоните за затваряне на вратите те не поглеждат повторно в дясното огледало. Според инж. А. произшествието би могло да се избегне, ако водачът прЕ.да реши да потегли погледне първо в дясното външно огледало и да се убеди, че няма наблизо пътник, който има намерение да се качва в автобуса, оглежда и във вътрешните огледала за да види дали няма някой е решил в последния момент да слезе. Едва след това водачът е следвало да натисне бутон за затваряне на вратите и да изчака да се затворят, като ги наблюдава, защото процесният автобус „Мерцедес“ е стар модел и вероятно не е имал защита против потегляне при отворена врата. Едва след това шофьорът е следвало да оглежда ситуацията в лявото огледало и да се убеди, че е безопасно потеглянето му и излизане от зоната на спирката. В подходящ момент потегля и се включва в движението при напълно затворени врати. По отношение поведението на пострадалата експертът сочи, че тя е направила опит да се качи в автобуса през най-задната четвъртата врата, като автобусът е стоял продължително време - над 10 сек. на спирката. След като врата е захванала лявата й ръка, тя първо е правила опити да се освободи. След второто ускорително потегляне на автобуса, тя е вървяла вдясно и успоредно с автобуса, а след това се е затичала до предела на възможностите си и при скорост, която не е по нейната сила е паднала, увиснала на лявата си ръка, която се е измъкнала от захвата на автобусната врата. Пешеходката е паднала в зоната на спирката, след като е вървяла и тичала заедно с автобуса 14-15 метра. По отношение на твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата експертът посочва, че времето на затваряне на третата врата, което е 1,88 сек, а времето за затваряне на втората е 1,76 сек, с малко закъснение след третата врата. Това е времето на видимото движение на вратите. ПрЕ.това врата издава звук от сгъстения въздух и механизма на затварянето. За това време пострадала е имала възможност да се пусне.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.К.. Експертът посочва, че в резултат на процесния инцидент ищцата е претърпяла следните увреждания: фрактура в проксималния (горен) край на десния хумерус (раменната кост). Фрактурата е получена по индиректен механизъм при падане на пострадалата върху терена при опънат и отведен десен горен крайник, при което е възникнала зона на концентрация на силите на стрес, предадени по надлъжната ос на горния крайник.

При това падане горният край на раменната кост е понесъл цялата маса на телесното тегло на ищцата, в комбинация с кинетичната енергия, предадена от ускорението на потеглящия автобус. Фрактурата довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на десния горен крайник“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Извършената в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София оперативна интервенция - открита репозиция на фрактурата и остеосинтеза с плака и винтове се прилага при пресни фрактури, при които е възможно да се направи наместване на фрагментите, тъй като тяхното кръвоснабдяване е все още запазено. Експертът е провел личен преглед на ищцата на 12.01.2021 г. за целите на изготвяне на заключението. Отразил е, че към момента на клиничния преглед ищцата не съобщава за болки в областта на дясната раменна става, не приема обезболяващи медикаменти. Оплаква се единствено от лек дискомфорт при продължително натоварване на оперирания крайник, който не оказва влияние на нормалното извършване на обичайните дейности в ежедневието и не е довел до промяна в трудовата активност и професионалната заетост на ищцата. По предно-латералната повърхност на дясната раменна става експертът забелязва белег от стар оперативен цикатрикс с дължина 15 см., зараснал първично, на нивото на околната кожа без хипер- или хипопигментация и без данни за възпалителни промени. Не се констатират видими данни за хипотрофия на делтоидния мускул. Активните и пасивни движения в дясната раменна става са безболезнени и в пълен обем спрямо нормата. Липсват клинични данни за оток, сетивни и циркулаторни смущения в дисталните отдели на десния горен крайник на ищцата. Налице са рентгенологични данни за пълна консолидация на фрактурата с възстановяване на всички анатомични параметри на проксималния хумерус. Имайки предвид изложените по-горе данни от клиничния и рентгенологичен преглед, според експерта може да се каже, че по отношение на локалния статус, свързан с процесната фрактура на проксималния хумерус, ищцата е напълно излекувана и възстановена. Според вещото лице всички разходи, за които са представени счетоводни документи, са в причинно-следствена връзка с получената от нея фрактура по време на процесното ПТП и са били абсолютно необходими за лечебния и възстановителния процес. В съдебно заседание експертът допълва, че ако няма медицински показания, а такива към момента не са налице, няма необходимост от изваждане на поставените импланти. В случая на ищцата е бил необходим период от около 3 месеца за зарастване на фрактурата и 6 месеца за провеждане на рехабилитация. Белегът на ищцата може да се определи като загрозяващ.

Свидетелят Е.Ш., син на ищцата, посочва, че след инцидента ищцата се е нуждаела от помощ и свидетелят, дъщерята и бившият съпруг на ищцата се редували да й помагат - носели й храна. Ръката й била обездвижена. След премахване на прикрепящата шина ищцата ходела на рехабилитация. Ищцата работела като сценограф и не могла да вземе участие в текущ проект. От ищцата знае, че заради заболяването не е могла да вземе участие в два проекта.

Разпечатката съдържа 24 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd7fc607-490b-4ed6-8425-5204a86d0257