Решение № 94 от 04.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Благоевград, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Янев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Г. Янев Търговско дело № 20231200900196 по описа за 2023 година

Съдът, след извършената размяна на книжа между страните по търговско дело № 196/23г. по описа на БОС, на основание чл. 374 от ГПК във връзка с чл. 140 ал.3 от ГПК, във връзка с чл.

146 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:

Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.

128 от ГПК относно нейните задължителни реквизити по закон. В исковата молба са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата, на които те се основават, изведени са правните съображения и е отправено ясно искане. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата, с които разполага към момента на предявяването на исковата молба. Внесена е дължимата във връзка с предявения иск държавна такса.

Извършена е двойна размяна на книжа по чл. 367 – 373 ГПК.

1.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Постъпила е искова молба От: „Г.-СТОУН” ЕООД, ЕИК 204518960, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, местност Гладно бърдо, цех за мрамор и гранит, представлявано от П. Г. Г., с адрес за кореспонденция гр.Благоевград, ул. „Стефан Стамболов” №1, ет. 2,офис 4, против ГРАНИТЗОН” ЕООД ЕИК 204579721, ЕИК 204579721 представлявано от Р.Б.Я., Благоевград, ул.“Сергей Румянцев“ № 3, ет.2.

Твърди се, че на 19.03.2021 г., по поръчка на ответното дружество „Г.” ООД е извършил доставка на следните материали:

-

Гранит китайски 2 см- количество 181,21 кв.м , с единична цена 23,54 лв„ на обща стойност 4266,7 лв.

1

-

Естествен камък - количество 8,489 кв.м , с единична цена 64,96 лв., на обща стойност 551,5лв.

-

Индийски гранит гол.слабове- количество 31,711 кв.м , с единична цена 78,11 лв., на обща стойност 2477 лв.

-

Индийски гранит малки сл.- количество 187,54 кв.м , с единична цена 42,48 лв., на обща стойност 7967 лв.

-

Италиански гранит 2 см - количество 102,47 кв.м , с единична цена 89,87 лв., на обща стойност 9209,68 лв.

-

Италиански мрамор - количество 129,206 кв.м , с единична цена 76,80 лв., на обща стойност 9923,44 лв.

-

Китайски гранит 1,5 см - количество 220,06 кв.м , с единична цена 21,79 лв., на обща стойност 4796, лв.

-

Китайски гранит 2,5 см - количество 181,384 кв.м , с единична цена 20,04 лв., на обща стойност 3637,7 лв.

-

Китайски гранит - количество 41,207 кв.м , с единична цена 74,036 лв., на обща стойност 3050,80лв.

-

Китайски гранит плочи - количество 242,93 кв.м , с единична цена 16,03 лв., на обща стойност 3900,28 лв.

-

Гранит - количество 726,48 кв.м , с единична цена 32,75 лв., на обща стойност 23796,09 лв.

Посочва се, че общата стойност на материалите поръчани от ответника е в размер на 73 576.86 лв., без ДДС. За доставката на процесните материали е съставена стокова разписка, която е подписана от управителя на „Г.“ ООД и от управителя на ответника Р.Я., стоките предмет на доставката са предадени лично на управителя на дружеството ответник, местност Гладно Бърдо, материалите били прегледани от управителя на „ГРАНИТЗОН” ЕООД, като по отношение на количеството и качеството на същата не постъпили възражения.

Посочва се, че съгласно предварителната уговорка, плащането на тези материали е следвало да стане след издадена от „Г.“ ООД проформа фактура, като на 29.04.2022 г., е съставена проформа фактура № 659/29.04.2022 г., на стойност 73564,86 лв., без ДДС като същата е изпратена по ел. поща на ответника „ГРАНИТЗОН” ЕООД. За обстоятелството, че е издадена процесната фактура, управителят на „Г.“ ООД лично е уведомил управителя на ответното дружество, като проформа фактурата е изпратена както на ел. поща на ответника, така и чрез мобилонто приложение Вайбър. Въпреки това от страна на ответното дружество не е постъпило плащане. На 01.12.2022 г. „Г.“ ООД е издал и фактура № 1100002089/01.12.2022 г., на стойност 88277,83 лв. Фактурата е изпратена отново на ответното дружество, но отново плащане няма.

Твърди се, че на 05.01.2023 г. между „Г.” ООД с ЕИК 101738530 и „Г.-СТОУН” ЕООД с 2

ЕИК 204518960 , е подписан договора за цесия по силата на който „Г.” ООД прехвърли на „Г.-СТОУН ЕООД, безусловно, изцяло и в пълен обем вземанията си от „ГРАНИТЗОН” ЕООД ЕИК 204579721, произтичащо от фактура № 1100002089/01.12.2022 г. на стойност 88 277.83 лв. с ДДС, за доставени на „ГРАНИТЗОН” ЕООД материали, ведно с непогасените към деня на сключване на договора за цесия главница и лихви за забава, включително всички разноски и всякакви други изтекли до момента лихви, заедно с всички привилегии и обезпечения. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на чл. 99 ал.З ЗЗД, ответното дружество е било уведомено за договора за цесия, и за това, че следва да извършва плащанията по посочената по горе фактура към „Г.-СТОУН ЕООД. Въпреки това, плащане към ищеца няма.

Отправено е искане до съда да се постанови решение, по силата на което да се осъди „ГРАНИТЗОН ЕООД да заплати на „Г.-СТОУН” ЕООД, сумата от 88277.83 лв., дължима по фактура 1100002089/01.12.2022 г., представляващи стойността на доставени на ответника материали, съгласно неформален договор за търговска продажба от 19.03.2021 г., правото върху което е придобито с договор за цесия от 05.01.2023 г., сключен с „Г.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С исковата молба са направени следните доказателствени искания:

Представят се писмени доказателства, за които се иска да бъдат приети към доказателствения материал по делото: стокова разписка 19.03.2021 г., проформа фактура от 658/29.04.2022 г., фактура № 1100002089/01.12.2022 г., договор за цесия, уведомление за договор за цесия.

В законоустановеният срок от страна на ответното дружество е депозиран писмен отговор, в който заявяват, че предявеният от „Г.-СТОУН" ЕООД иск срещу „ГРАНИТЗОН" ЕООД е допустим, но по същество е изцяло неоснователен, за което се излагат следните аргументи:

Считат, че предявеният от „Г." ООД иск е изцяло неоснователен, а изложените от „Г.СТОУН" ЕООД в исковата молба твърдения не отговарят на обективната истина. Твърди се, че цедентът „Г." ООД, от когото ищецът твърди, че черпи право на вземането срещу „ГРАНИТЗОН" ЕООД по силата на Договор за цесия от 05.01.2023 г., не е извършило описана в исковата молба доставка на стоки в полза на ответното дружество. Също така не се представят, каквито и да е документи, установяващи предаването на материалите на ответното дружество, а приложените към исковата молба документи - стокова разписка, проформа фактура и фактура, не са годно доказателство.

Посочва се, че в търговската практика, документът, наречен „проформа фактура" се издава като един предварителен, първоначален документ, и има характера на предварителна сметка за разходите, която се изпраща на клиента, преди търговецът да достави каквито и да било продукти или да извърши услуга към съответния клиент. Този документ не поражда каквато и да е задължение за плащане за „ГРАНИТЗОН" ЕООД, без наличието на договор, а 3 представлява всъщност една търговска оферта, предложение, за което не се установява да е приета от „ГРАНИТЗОН" ЕООД.

Сочи, че вторият документ - стокова разписка, също не доказва реално получаване на стоките от страна на купувача. разписка липсва дори град и място на твърдяното предаване на стоката. Дори и да има предаване на стоката, собствеността не може да премине, тъй като волята на страните не се установява да е в рамките да покупко- продажбата.

Оспорват представената към исковата молба стокова разписка от 19.03.2019 г. , тъй като в стоковата разписка е посочена сума за плащане в общ размер на 73 576 лв., което съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС означава, че данъкът е включен в тази цена. След съставянето на документа обаче документът е преправен, като в него след подписите на страните е добавен текстът „Цените са без ДДС". С добавката на текста „Цените са без ДДС", което е извършено на един по-късен етап, ищецът се опитва да увеличи исковата си претенция с още 20% (размерът на ДДС), която искова претенция считат, че е изцяло неоснователна.

На следващо място, счита, че волята на страните всъщност е била да уредят като физически лица участието си в общото им дружество „Г.“ ООД. Изразява становище, че едноличният собственик на капитала и управител на ищцовото дружество „Г.-СТОУН" ЕООД П. Г.

Галенов и едноличният собственик на капитала и управител на ответното дружество „ГРАНИТЗОН" ЕООД Р.Б.Я. са били съдружници в „Г." ООД до 27.09.2019 г., на която дата Р.Б.Я. е изключена съгласно протокол от решенията на общото събрание на съдружниците от същата дата. Налице са извършени от съдружниците парични преводи в полза „Г." ООД, като с протокол от решенията на общото събрание на съдружниците от 01.06.2019 г. съдружниците са взели единодушно решение за връщане на направените от П. Г. Г. и Р.Б.Я. вноски, като ги наименоват като допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 от ТЗ.

В същия протокол е констатирано и наличието на вземания на „Г." ООД към дружества, които еднолично се притежават поотделно от двамата съдружника, като те са дали и съгласие за извършване на прихващния на задълженията за връщане на допълнителните парични вноски със задълженията на едноличните дружества с ограничена отговорност („ГРАНИТЗОН" ЕООД и „Г.-СТОУН" ЕООД) към „Г." ООД.

Твърди, че видно от оборотна ведомост на „Г." ООД за периода от 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. допълнителните резерви по сметка 117, в това число допълнителните парични вноски, извършени от съдружниците възлизат на 609 868, 63 лв. С оглед на обстоятелството, че парични вноски в дружеството са се извършили по време на брака между двамата съдружници Р.Б.Я. и П. Г. Г., смятат, че паричните средства, които са предоставени на дружеството като допълнителни парични вноски, са имали характера на съпружеска имуществена общност на основание чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс и при прекратявяване на брака всеки от бившите съпрузи се явява носител на правото на вземане срещу дружеството за % от допълнителните парични вноски, а именно за сумата от 304 934, 31 лв.

Към настоящия момент на Р.Б.Я. е възстановена единствено сумата от 114 010, 51 лв. (сто и четиринадесет хиляди и десет лева и петдесет и една стотинки), това е извършено със 4

Споразумение за прихващане на насрещни задължения от 05.06.2019 г., подписано между „Г." ООД и едноличното дружество с ограничена отговорност „ГРАНИТЗОН" ЕООД, собственост на Р.Б.Я.. Това прихващане е извършено именно в изпълнение на решението на общото събрание на съдружниците в „Г." ООД от 01.06.2019 г.

Посочва се, че именно във връзка с горното решение на съдружниците от „Г." ООД за уреждане на имуществените отношения по повод на сумите, подлежащи на връщане на съдружниците, е и процесната стокова разписка, от която ищецът се опитва да черпи права срещу „ГРАНИТЗОН" ЕООД. В конкретния случай се твърди, че такава фактура, издадена от „Г." ООД в установения от данъчния закон 5-дневен срок, не е достигала до „ГРАНИТЗОН" ЕООД. Фактура е издадена едва на 01.12.2022 г. (близо 2 години след стоковата разписка) и то в хода на друго съдебно производство - т.д. 197/2022 г. по описа на Окръжен съд - София, което беше образувано по искова молба на „Г.-СТОУН" ЕООД по същата стокова разписка от 19.03.2021 г. Посочва се, че производството по т.д. 197/2022 г. е прекратено поради оттегляне на иска от ищеца на основание чл. 232 от ГПК.

Предвид посоченото, считат, че приложената към исковата молба Фактура № 1100002089/01.12.2022 г. не е доказателства за извършената продажба от цедента „Г." ООД на „ГРАНИТЗОН" ЕООД. Твърди се, че фактурата не носи подписа на представител на ответното дружество, не е приета и не е осчетоводена от него. Сочи се, че анализът на цитираните разпоредби показва, че доставката на вещите, изброени в проформата фактура и стоковата разписка, не е извършена, тъй като тези стоки не са предадени на ответното дружество. Считат, че при анализа относно реалността на извършената доставка следва да се вземе предвид и характера на стоките, различни строителни материали - мрамор, гранит и камък, наред с това - в големи количества. Следователно, доставката на подобни стоки винаги би била свързана с извършване на специализиран превоз с тежкотоварни автомобили с оглед обема и теглото им. В конкретния случай не се сочи и не се представят каквито и да е доказателства за превоз на товари. Резултат от всички тези липси е, че не може да се твърди изобщо да е бил сключен, дори устен, договор за покупко продажба; стоката е останала в държане на твърдения продавач - цедентът, поради което за ответника твърдяният купувач, не може да възникне задължение за плащане на цената за прехвърленото право на собственост.