Решение № 2305 от 18.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11533/2023
- Вид
- Решение № 2305
- Подписан
- 18.06.2024
- Състав
- Ралица Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 382, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 443, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 456 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2305 гр. Варна, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20233110111533 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „А.С.В.” ЕАД срещу Ю. Д. П. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 7739,31 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15738845 от 09.02.2018 г., сключен с „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 5999,15 лв. – договорна лихва за периода от 05.04.2021 г. до 18.05.2023 г. и сумата от 1052,58 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.04.2021 г. до 30.05.2023 г., които вземания са прехвърлени на „А.С.В.” ЕАД, съгласно Приложение № 1 от 20.10.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., за които е издадена Заповед № 3978/05.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 420 ГПК по ч.гр.д. № 7011/2023 г., както и при условията на евентуалност обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2 4 0 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 7739,31 лв., представляваща главница по договор за кредит № PLUS-15738845 от 09.02.2018 г., сумата от 5999,15 лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 05.04.2021 г. до 18.05.2023 г. и сумата от 1302,52 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която в срок било подадено възражение по чл. 414 ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове. Сочи се, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № PLUS-15738845 сключен между ответника и „БНП П.П.Ф. България“ ЕАД на 09.02.2018 г., въз основа на който последният е предоставил на ответницата по банков път сумата в размер от 10 000 лв., която следвало да върне в срок до 05.03.2025 г. на 84 1 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 390,42 лв., при първа погасителна вноска 05.04.2018 г., съгласно погасителен план, посочен в договора.
Поддържа се, че ответницата се задължила да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задължението си по договора да върне заетата суми чрез частичните плащания в размера на погасителните вноски на съответните падежи, поради което същата е изпаднала в забава и дължи и обезщетение в размер на законната лихва.
Излага се, че на 20.10.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., сключен между ищеца и кредитодателя, с което процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество. Последното на 18.05.2023 г. е обявило целия кредит за предсрочно изискуем поради преустановяване на плащането по кредита, считано от 06.04.2021 г. – денят, следващ 37-мата погасителна вноска. Поддържа се, че на 18.05.2023 г. ответницата била уведомена за обявената предсрочна изискуемост на кредита, а в условията на евентуалност ищецът се позовава на уведомяване на ответницата за предсрочната изискуемост на кредита с получаване на препис от исковата молба. С уточняваща молба от 20.09.2023 г. ищецът сочи, че уговореният между страните лихвен процент е 35,81%, годишният процент на разходите 44,56%, а погасителната вноска по кредита включва главница, договорна лихва и застраховка, докато в претендираната с исковата молба сума от 7739,37 лв. е включена единствено претенцията за непогасена главница. Навежда се довод, че в договора е посочено задължение за заплащане на застрахователна премия в размер на 4704 лв., въз основа на сключена между страните застраховка с пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“, която стойност на застраховката е включена в месечните погасителни вноски. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Ю. Д. П., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца за дата на падежа на първата неплатена погасителна вноска – 05.04.2021 г., като се излага, че има извършвани плащания и след тази дата. Позовава се на недействителност на договора за кредит по чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивните законови изисквания за форма и съдържание на договора, заложени в чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излагат се и нарушения на законовите изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа се, че договорът не е оформен по ясен и разбираем начин, включително относно форма, формат и размер на шрифта не по-малък от 12, договорът нарушава добрите нрави, както са и налице неравноправни клаузи. Сочи се, че застрахователната премия в размер на 4704 лв. е включена в процесния договор при нарушение на императивните изисквания на ЗПК.
Излага, че за периода от 05.04.2018 г. до 19.04.2022 г. е извършила 46 броя плащания в общ размер на 18264,24 лв. Твърди, че договорът е недействителен, т.к. не са посочени условията за прилагането на лихвения процент, не е разписана и методиката на формиране на ГПР. Твърди че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителният такъв, като последният надхвърля 50 %. Излага, че предвид недействителността на договора, на връщане подлежи единствено чистата стойност на кредита, а именно – сумата от 9650 лв., след приспадане на „такса ангажимент“ в размер на 350 лв. В този смисъл моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключенията по назначените по делото първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и заключенията по назначените съдебно-технически експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения по делото Договор за потребителски кредит, 2 отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15738845 от 09.02.2018 г., че между „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България и ответницата Ю. Д. П. е сключен договор за потребителски кредит по см. чл. 9 ЗПК.
Уговорено е в процесния договор за кредит, че кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лв., който следва да бъде върнат ма 84 броя равни месечни вноски. Съгласно Раздел „Параметри и условия“ от договора за кредит, уговореният размер на погасителната вноска е 390,42 лв., фиксираният годишен лихвен процент е 35,81 %, а годишния процент на разходите по заема е 44,56 %. В договора е инкорпориран и погасителен план, в който са отразени падажните дати, размера на вноската и оставащата главница, като крайният срок за връщане на кредита е 05.03.2025 г. Общата стойност на плащанията, които трябва да извърши кредитополучателят, възлиза на 32 795,28 лв. В тази сума е включена и застрахователна премия в размер на 4704 лв., както и е начислена „такса ангажимент“ в размер на 350 лв. Според чл. 2 от раздел „Условия по договора“ застрахователната премия е разделена на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска, а „таксата ангажимент“ се заплаща за сключването на договора при фиксиран лихвен процент и се удържа от общия размер на кредита. Според чл. 5 от договора при просрочване на две или повече вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.
Видно от Сертификат № PLUS-15738845 от 09.02.2018 г. между ответницата и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф, Общо Застрахован, Клон България“ е сключена застраховка по пакет „Стандарт“ по пакет „Комбинирана защита“. Видно от таблицата за дължими премии в конкретния случай дължимата премия е 0,560 % от финансираната сума месечно. Описани са застрахователните събития, представляващи покрит застрахователен риск, сред които са смърт, инвалидизация над 70%, продължителни болнични над 30 дни, безработица над 30 дни и хоспитализация в резултат на злополука над 3 дни.
Между страните е сключено Споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 25.04.2020 г. към процесния договор за кредит, с който са уговорили заплащането на месечни погасителни вноски с № 25, 26 и 27 да се отложат за срок от 3 месеца (гратисен период), вследствие на което срокът за връщане на кредита е удължен до 05.06.2025 г. и е променен размерът на вноската на 404,28 лв., поради добавяне на непогасената лихва по време на гратисния период във вноските по новия погасителен план към споразумението. Така общата стойност на плащанията по кредита е променена на 33 626,88 лв.
Видно от представените писмени доказателства по делото – Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., Приложение № 1 от 20.10.2022 г. към същия рамков договор и Писмено потвърждение от 20.10.2022 г., е, че „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е прехвърлило на ищеца „А.С.В.“ ЕАД вземанията, които има спрямо кредитополучателя Ю. Д. П. по процесния договор за потребителски кредит, които са в общ размер от 14 032 лв., от които сумата от 7739,31 лв. - главница с включена застраховка, договорна лихва – 5999,15 лв. и лихва за просрочие – 293,54 лв.
Представено е и Пълномощно от 01.03.2022 г., с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и всички приложения към него, по силата на които вземанията на дружеството към конкретните длъжници се прехвърлят на „А.С.В.“ ЕАД.
Представено е уведомително писмо от 20.10.2022 г. за извършеното прехвърляне на вземанията, изпратено до ответницата от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД чрез пълномощника „А.С.В.“ ЕАД, връчено й лично на 01.11.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне от „Български пощи“.
Към исковата молба е представено и уведомително писмо от 16.05.2023 г., с 3 което се уведомява ответницата, че поради неплащане в срок на погасителните вноски по договора за кредит е настъпила автоматична предсрочна изискуемост по отношение на неизплатения размер на вземанията по договора за кредит, считано от датата на получаване на уведомлението.
Приложени от ответницата са 43 броя разписки за извършени плащания в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на дължимите месечни вноски в периода 10.04.2018 г. – 19.04.2022 г.
Установява се от приетите по делото заключения по назначените първоначална и повторна съдебно-техническа експертиза (втората извършила изследване на оригиналните документи), че шрифтът, с който е написан договорът за кредит е Garamond, с размер 11, а Сертификат № PLUS-15738845 – Ariel Narrow, с размер 8.
Според заключението на приетата по делото и неоспорена от страните първоначална съдебно-счетоводна експертиза на 09.02.2018 г. кредиторът е превел по банковата сметка на ответницата сума в размер на 9650 лв., тъй като от кредита в размер на 10 000 лв. са удържани 350 лв. за „такса ангажимент“. За исковия период от 05.04.2021 г. до 18.05.2023 г. задълженията за главница възлизат на 7 235,31 лв. (при обявена предсрочна изискуемост на 18.05.2023 г.), за застрахователна премия – 336 лв., за възнаградителна лихва – 3422,95 лв. и за обезщетение за забава – 293,54 лв. за периода 06.04.2021 г. – 30.05.2023 г. Съответно за периода от 06.04.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2023 г. обезщетението за забава се равнява на 418,83 лв. Вещото лице е установило плащания от ответницата по процесния договор за кредит в общ размер на 18 264,24 лв., като същата е преустановила напълно плащанията си по договора на 19.04.2022 г.