Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 14.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 553/2021
Вид
Решение № 93
Подписан
14.04.2022
Състав
Иво Василев Добрев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Бургас, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично при закрити врати заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №

20212100900553 по описа за 2021 година

Производството е образувано по молба на „ВГ Кепитъл“ ЕООД, ЕИК 203467897, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ***, представлявано от управителя Красимира Димитрова Димитрова, за откриване на производство по несъстоятелност на „Мал Тепе“ ЕООД, ЕИК 203534239, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, хотел „Панорама“, ***, представлявано от управителя Илко Михайлов Десподов.

Молбата е с правно основание в чл.625 и сл. от Търговския закон.

Твърди се, че дружеството- кредитор има вземане срещу длъжника, произтичащо от незаплащане на продажната цена по договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт

№142, том I, рег. №1093, дело №103/25.03.2016г. на Борислав

Механджийски, с който се прехвърляла собствеността на самостоятелен обект в сграда, представляващ студио- С6 с идентификатор *** съгласно схема №15462194/15.12.2014г., презаверена на 06.11.2015г. от служба по геодезия, картография и кадастър- Софийска област, по кадастралната карта на гр.Самоков, одобрена със заповед №РД 18-3/27.01.2015г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: к.к. Боровец, апарт хотел „Кокиче“, ет. /първи/, ап. С6. „Мал Тепе“ ЕООД в качеството си на купувач следвало да придобие и заплати на продавача „А и Л Корпорация“ ООД сумата от 36 600лв. Сочи се също така, че с договор за цесия от 04.04.2016г. „А и Л Корпорация“ ООД прехвърлило на Иванка Маринова Николова- Петкова вземането си в размер на 36 600лв. дължими от „Мал Тепе“ ЕООД, а последната от своя страна с друг договор от 23.04.2018г. цедирала вземането си към длъжника на „ВГ Кепитъл“ ЕООД.Длъжникът бил надлежно уведомен за настъпилото правоприемство съгласно чл.99 ЗЗД.

1

На 25.04.2018г. „ВГ Кепитъл ЕООД, в качеството му на цесионер- кредитор и „Мал Тепе“ ЕООД в качеството му на длъжник сключили споразумение, от текста на което ставало ясно, че „Мал Тепе“ ЕООД е уведомено за прехвърлянето на вземането, признало е задължението си и се ангажирало да върне сумата в срок до 10.05.2018г. За обезпечаване на вземането на кредитора длъжникът учредил в полза на „ВГ Кепитъл“ ЕООД особен залог върху търговското си предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Към същия бил подписан и анекс от 25.05.2018г. във връзка с извършена замяна с нотариален акт № 118, том I, рег. № 1658, дело №110/2016г.

Общият размер на всички дължими от „Мал Тепе“ ЕООД суми бил както следва: главница в размер на 36 000лв.; наказателна неустойка в размер на 18 000лв./съгласно споразумение от 25.04.2018г./; лихва по 0,1% на ден до окончателното изплащане на сумата считано от 10.05.2018г. до 30.11.2021г.- 8 568лв.

Сочи се в молбата, че длъжникът следвало да върне горепосочените суми до 10.05.2018г. Отделно от горните задължения последния имал и такива за местни данъци и такси в размер на 1306.68лв. към Община Самоков.

Собствения на длъжника самостоятелен обект в сграда, представляващ студио С3, с идентификатор *** бил силно амортизиран в резултат на експлоатацията му и намалил многократно стойността си, включително бил ипотекиран в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД. Търговецът не извършвал дейност, а видно и от публикувания финансов отчет за 2019г. в ТРРЮЛНЦ дружеството било в лошо финансово състояние.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът е капиталово дружество с правноорганизационна форма ЕООД, вписано като търговец в търговския регистър, което към датата на образуване на производството е с регистриран капитал 100 лв. Вписаният предмет на дейност е многообразен. Видно е също така от данните по партидата на търговеца в електронния регистър, че финансовите отчети на длъжника за времето 2015-2017г. /за всеки от отчетните периоди/ са вписани.

Поначало решение по чл.630 ал.1 ТЗ следва да се постанови когато се докаже съществуването на задължение по търговска сделка, която е сключена между кредитор с изискуемо парично вземане и длъжника. Тогава когато не е установена облигационна връзка по търговска сделка, съдът е длъжен да отхвърли молбата по чл.625 ТЗ поради липсата на задължителна материална предпоставка на закона. Доказателствената тежест за установяване на материалните и процесуални предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност е на лицата по чл.625 ТЗ.

Съдът след внимателно обсъждане на представените по делото доказателства и като съобрази приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза намира за доказана активната материалноправна легитимация на дружеството-кредитор, съответно наличието на негово изискуемо парично вземане спрямо ответника, имащо за произход търговска сделка.

2

За установяване съществуването на вземане в полза на „ВГ Кепитъл“ ЕООД са представени: уведомление по чл.78 от ДОПК до НАП; договор от 23.04.2018г. за цесия между Иванка Петкова и „ВГ Кепитъл“ ЕООД; договор за прехвърляне на вземане от 04.04.2016г. сключен между „А и Л Корпорация“ ООД и Иванка Петкова; потвърждения за станали прехвърляне на вземания от 23.04.2018г.; приемо-предавателни протоколи от 25.04.2018г.; спогодба от 06.04.2016г. между Иванка Петкова и „Мал Тепе“ ЕООД; споразумение от 25.04.2018г. между „ВГ Кепитъл“ ЕООД и „Мал Тепе“ ЕООД; нотариален акт № 142, том I, рег. №1093, дело №103/25.03.2016г. на Борислав Механджийски, с който дружество „Мал Тепе“ ЕООД придобило от дружество „А и Л Корпорация“ ООД процесния недвижим имот; потвърждение за вписване в ЦРОЗ; нотариален акт за замяна на недвижим имот № 118, том I, рег. №1658, дело № 110/2016г.; договор за залог на търговско предприятие от 26.04.2018г. сключен между „ВГ Кепитъл“ ЕООД и „Мал Тепе“ ЕООД; декларация от управителя на „Мал Тепе“ ЕООД по чл. 28, ал. 9, т. 2 от ЗСч.; съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД от 25.04.2018г.

Видно е от представените писмени доказателства, че по силата на договор за цесия от 23.04.2018г. дружеството-кредитор е придобило вземането на Иванка Петкова към „Мал Тепе“ ЕООД. Към извършената цесия са приложени всички необходими доказателства, а именно- уведомление по чл. 99 ЗЗД и потвърждение. Наличието на споразумение от 25.04.2018г. между „ВГ Кепитъл“ ЕООД и „Мал Тепе“ ЕООД също доказва знанието на длъжника за прехвърляне на вземането, като в този документ е направено признание на задълженията и поет ангажимент за престиране в определен срок- до 10.05.2018г.

Длъжникът „Мал Тепе“ ЕООД е учредило в полза на кредитора „ВГ Кепитъл“ ЕООД особен залог върху търговското предприятие- договор за особен залог от 26.04.2018г. и анекс от 25.05.2018г., което несъмнено сочи на възникнала облигационна обвързаност по търговска сделка между кредитора и длъжника.

От приетото и неоспорено заключение на вещото лице се установява, че към 30.11.2021г.- кредиторът на дружеството- длъжник е само един- „ВГ Кепитал“ ЕООД.

Задължението на кредитора съставлява главница в размер на 36 600лв., произтичащо от търговска сделка за придобиване на дълготраен материален актив- студио С6. В счетоводните регистри на длъжника фигурират публични задължения в размер на 1 306,68лв., които са дължими от 2016г. до датата на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно справка от Община Самоков за задължения на дружеството.

Също така в отчетите на длъжника не са отразени задължения по т. 3 от Споразумението от 25.04.2018г., според което в случай, че ответникът по настоящото дело не плати на кредитора до 10.05.2018г. задължението, произтичащо от продажбата на недвижим имот, ответникът дължал наказателна неустойка в размер на 18 000лв. и лихва 0,1% на ден до окончателното й изплащане. Вещото лице е изчислило дължимата лихва върху главницата на задължението за периода от 10.05.2018г. до 30.11.2021г. в размер на 47 616,60лв.

Експертизата е изследвала и активите на дружеството. Балансовата стойност на актива към 30.11.2021г. е 35 160лв., в резултат на начисляване на амортизация в размер на 1 440лв. За 3 изчисляване на ликвидационната стойност на притежавания от ответника актив, вещото лице е извършило проучване на офертните цени на имоти, аналогични на въпросния актив.

Формирало е становище, че ликвидационната стойност на Студио С 3 е 40 280евро.

Отчетено е, че към 30.11.2021г. касовата наличност на длъжника е в размер на 18,60лв., като има вземане в размер на 684.36лв. от клиент „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД.

Собствените краткотрайни активи на ответното дружество не са достатъчни, за да покрият разноските по несъстоятелността, включително и за възнаграждение на синдик и за други необходими разноски. Вещото лице на следващо място е констатирало, че последно плащане длъжникът е извършил през 2018г., като за 2019г. и за 2020г. са подадени декларации по ЗСч. за липса на търговска дейност, което означава, че липсват и приходи.

Всичко гореизложено сочи, че ответникът има парично задължение към молителя, произхождащо от търговска сделка, което е с настъпил падеж и не е платено от него. При това положение е необходимо да бъде изследвано налице ли са в случая и всички останали, посочени в закона, характеристики на неплатежоспособността, освен вече установените наличието на сделка между страните, търговски характер на сделката, парично задължение, неизпълнение, а именно трайна обективна невъзможност за изпълнение. Само при тяхното кумулативно наличие може да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество.

Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608 ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.

Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период (до 1 година). В конкретния случай, задълженията към кредитор а са изискуеми и с настъпил падеж.

Преценката за способността на търговеца да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните- текущи задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.

4

608 ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне текущи те си задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо са въведени икономическите показатели за ликвидност, позволяващи извършване на преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си.

Същите се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.