Решение № 420 от 09.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Дора З. И.а при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Т. Ив. Д. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600774 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 10.10.2022 година, постановена по НОХД № 20801 от 2018 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 17-ти състав, подсъдимият В. Н. Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 22.02.2014 година около 01:30 часа, в град София, бул. Цар Освободител № 18, пред заведение „Резидънс“, в качеството му на длъжностно лице - охранител в „БГ Секюрити 2012“ ЕООД (назначен с трудов договор № 6/20.03.2013 година), при изпълнение на службата му, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата на В. С. С., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия ъгъл на долната челюст, затрудняващо дъвченето и говореното повече от 30 дни, като непосредствено преди това, на същото място, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата е причинил на М.Р. лека телесна повреда по чл.130 ал.2 НК, изразяваща се в болка в челюстта отдясно, като деянието е извършено по хулигански подбуди и е причинена телесна повреда на повече от едно лице – престъпление по чл.131 ал.1 т.2 т.4 и т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.2 т.4 и т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал. 1 НК вр. чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият В. Н. Г. е осъден на основание чл.45 1

ЗЗД да заплати на гражданския ищец В. С., сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието до окончателното й изплащане, като гражданският иск е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 13 000 лева, и подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 1130 лева, представляващи съответната част от платените разноски по делото за адвокатска защита.

На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият В. Н. Г. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 600 лева за досъдебното производство по сметка на СДВР, а сумата от 1022,80 лева за съдебното производство по сметка на СРС при двукратното разглеждане на делото в СРС, както и сумата от 160 лева за държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

Срещу така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия – адвокат Е. М. от КАК, с която се атакува първоинстанционната присъда в нейната цялост като неправилна, противоправна и постановена в противоречие със съвкупния доказателствен материал по делото. Жалбоподателят счита, че при задълбочен и обективен анализ на доказателствения материал не могат да бъдат направени категорични изводи относно авторството на инкриминираното деяние и конкретния механизъм, довел до твърдяната телесна повреда. Според жалбата, гласните доказателства по делото са недостатъчни и непълни, като повечето от разпитаните свидетели не предоставят категорични и надеждни данни, установяващи безспорно авторството на деянието от страна на подсъдимия.

Защитата подчертава, че свидетелите, на чиито показания се основава обвинителната теза, могат да бъдат възприети като предубедени или заинтересовани от изхода на делото, доколкото са свързани с пострадалия чрез семейни или близки приятелски отношения. От друга страна, показанията на останалите свидетели не сочат категорично, че подсъдимият е автор на деянието.

Поради изложените съображения защитата отправя искане към въззивния съд на основание чл.334 т.2 вр. чл.336 ал.1 т.3 НПК, като настоява атакуваната първоинстанционна присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена оправдателна присъда. Твърди се, че при правилна и пълна преценка на събраните доказателства следва да се приеме, че подсъдимият Г. не е осъществил вмененото му деяние както от обективна, така и от субективна страна, а първоинстанционният съд е изградил своите изводи единствено на предположения, без деянието да е доказано по категоричен и безспорен начин.

Допълнително защитникът е посочил и алтернативно искане на основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 НПК за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради съществени процесуални нарушения. Счита се, че при постановяване на атакуваната присъда съдебният състав неправилно е оценил 2 доказателствата, игнорирал е тези от тях, които оневиняват подсъдимия и необосновано е формирал вътрешното си убеждение в негова вреда. Изтъква се също така и нарушаване на основния принцип за несменяемост на съдебния състав в стадия на съдебното следствие.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на въззивното следствие е разпитан в качеството на свидетел В. С.

С.. Свидетелят В. С. разказва, че след като е бил ударен, изпитал силна болка, като непосредствено след удара изпаднал в безсъзнание. След като дошъл на себе си, установил, че се намира в линейка. Болката в челюстта му продължила около три месеца, като в началото не е предполагал, че нараняването е толкова сериозно. След няколко дни, когато се опитал да се храни, установил, че състоянието му се влошава, поради което потърсил медицинска помощ в „Пирогов“. Там било установено, че челюстта му е счупена, след което се наложила операция. Свидетелят С. категорично посочва, че между удара и диагностицирането на счупването не е имал други травматични инциденти в същата област.

В съдебното заседание на 14.05.2025 година в хода на въззивното следствие е изслушано заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д. Н.. Вещото лице потвърждава изцяло заключението си, като уточнява, че фрактурата на долната челюст на пострадалия В. С. напълно съответства на механизма и вида на травмата, описани в обвинителния акт. Вещото лице пояснява, че макар и диагностицирана значително по-късно тази травма от медицинска гледна точка е възможно да е настъпила точно на датата, сочена в обвинението – 22.02.2014 година и изключва категорично вероятността травмата да е причинена от падане или самонараняване.

В хода на проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Г. – адвокат М. – поддържа подадената въззивна жалба като иска първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, оправдателна присъда. Адвокат М. излага твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил доказателствения материал, игнорирал е липсата на категорични доказателства за това, че подсъдимият В. Г. е извършил деянието при изпълнение на служебните си задължения като охранител. Подчертава още, че местопроизшествието не съответства на мястото, където подсъдимият е изпълнявал охранителната си дейност, както и че голяма част от свидетелите могат да бъдат разглеждани като предубедени поради близки отношения с пострадалия. Адвокат М. прави възражение и за съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, изразяващи се най-вече в нарушение на принципа за несменяемост на съдебния състав.

Прокурорът намира въззивната жалба за неоснователна и настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Посочва, че присъдата е постановена след обективен и задълбочен анализ на доказателствата, които 3 безспорно сочат подсъдимия като автор на инкриминираното деяние.

Прокурорът подчертава, че заключението на вещото лице и събраните свидетелски показания напълно потвърждават извършването на престъплението при посочените квалифициращи обстоятелства – по хулигански подбуди и при изпълнение на служебните задължения на подсъдимия.

Подсъдимият В. Г. се придържа към казаното от неговия защитник. В последната си дума заявява, че е невинен и иска постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложените във въззивната жалба и допълнението към нея доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба и допълнението към нея, се пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на Софийския районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. Н. Г. е роден на **** година в град Видин, българин, с българско гражданство, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с адрес: гр. Видин, ул. ****, ЕГН **********.

С трудов договор № 6/20.03.2013 година, сключен с „БГ Секюрити 2012“ ЕООД като работодател, подсъдимият В. Г. бил назначен на длъжност „охранител“. Към февруари 2014 година изпълнявал служебните си задължения в заведение „Шампейн руум“ в град София, площад Народно събрание. Задълженията му включвали охрана на имуществото и посетителите на заведението, както и наблюдение на прилежащия периметър около него, където на тротоара били разположени маси и отоплителни уреди през зимния период. Подсъдимият работел на смени по предварително определен график, като на 21 и 22.02.2014 година бил на работа.

В ранните часове на 22.02.2014 година, малко преди 01:30 часа, подсъдимият се намирал пред заведението „Шампейн руум“, когато забелязал група млади хора (свидетелите Р., С., К., И. и свидетелките С. и Ш.), които се движели покрай него в приповдигнато настроение, изразяващо се в шумно 4 поведение – викане, пеене и удряне по паркирани автомобили и ограждения на площада. Групата била посетила изложба на свидетеля М.Р., а по-късно и различни заведения, където консумирали алкохол. Лицата подминали заведението и се отправили към офиса на Първа инвестиционна банка, намиращ се непосредствено до „Резиденс клуб“ на бул. „Цар Освободител“ № 18. Докато свидетелят К. теглел пари от банкомат, част от групата, включително свидетеля М.Р., влезли в словесен спор с охранителите на „Резиденс клуб“ – свидетелите З. и Е., по повод създавания от тях шум.

В този момент подсъдимият В. Г., придружен от още един мъж, се приближил до групата и без предупреждение ударил свидетеля М.Р. с юмрук в лицето, вследствие на което последният паднал на земята и изпитал силна болка, без по-сериозни травматични последици. Веднага след това подсъдимият нанесъл силен удар с юмрук в лявата част на лицето на свидетеля В. С.. От силата на удара свидетелят С. паднал назад и ударил главата си в тилната област, като останал на земята. Свидетелката Ш. се опитала да окаже помощ на пострадалия, като забелязала кръв в задната част на главата му. Ударът в лицето довел до счупване на левия ъгъл на долната челюст на свидетеля С., увреждане установено впоследствие.

Непосредствено след това подсъдимият и придружаващият го мъж се върнали към заведението „Шампейн руум“. Междувременно свидетелят М.Р. се изправил и взел метална табела за паркоместа, с намерение да се саморазправи с подсъдимия, но бил спрян от свидетеля З., охранител на „Резиденс клуб“. Междувременно, св. К. подал сигнал на тел. 112 и малко покъсно на място пристигнал полицейски патрул, както и линейка. Свидетелите С. и К. влезли в „Шампейн руум“, където видели да влиза подсъдимият и започнали да го търсят. Те обиколили заведението и като намерили подсъдимия Г. в служебно помещение на заведението, го посочили на дошлия на място полицейски екип като извършител на деянието. Подсъдимият бил задържан по ЗМВР и отведен в 01 РУ СДВР.