Решение № 260 от 19.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Пловдив, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330104631 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, против И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 9140/31.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16522/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, а именно: сумата от в размер на 1 816, 08 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2021 г. по партидата на за обект с ИТН **, находящ се гр. П. ул. *****, както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 03.11.2020 г. до 19.10.2021 г. в размер на 109, 01 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.10.2021 г., до окончателното й изплащане

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна 1 енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. *****. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение – „Бруната“ ООД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 1 816, 08 лв. Твърди, че общата стойност на доставената топлинна енергия е в размер на сумата от 1 816, 08 лв., представляваща топлинна енергия за отопление на стойност от 1 357, 40 лв., топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване от 276, 36 лв. и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация на стойност от 156, 36 лв. В посочената сума била включена и услуга за дялово разпределение от 25, 96 лв. Сочи, че поради извършено прихващане претендира част от задължението по фактура № 4702778820, или сумата в общ размер от 1 816, 08 лв. за процесния период.

Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответникът И. Г. В. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване от ищеца.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства.

В производството по делото ответникът е представил доказателства за 2 заплащане на сумата от общо 2 317, 96 лв., която е заплатена в полза на ищцовото дружество – в хода на процеса, а именно на 26.09.2022 г.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатил изцяло задължението си за главница от 1 816, 08 лв. по процесните фактури от 30.09.2020 г., от 31.10.2020 г., от 30.11.2020 г., от 31.12.2020 г., от 31.01.2021 г., от 28.02.2021 г., от 31.03.2021 г. и от 30.04.2021 г., обезщетение за забава от 109, 01 лв. и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 20.10.2021 г., до датата на плащане – 26.09.2022 г.

Това обстоятелство съдът приема за доказано от представените в производството по делото доказателства, като в тази насока бе изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, релевирано от ищеца в молбата от 11.01.2023 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

Ищецът претендира присъждане на разноските, сторени в исковото и заповедното производство, като твърди, че тези задължения са останали непогасени.

В настоящото производство по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъдят и разноски в заповедното по ч.гр.д. № 16522/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, които са в размер на сумата от общо 88, 50 лв., от които 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 38, 50 лв. за заплатена държавна такса.

В исковото производство са сторени разноски за заплащане на държавна такса от 75 лв., но в тежест на ответника следва да се възложи реалния размер на дължимата държавна такса от 38, 50 лв. В полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., което съдът определи при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл.

25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Следователно общият размер на сторените и подлежащи на присъждане в исковото производство разноски е от 138, 50 лв.

3

Съдът намира, че разноските в полза на ищеца следва да бъдат присъдени изцяло, доколкото задълженията – предмет на производството по делото, са погасени с осъществено в хода на процеса плащане, в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд. Съдът при запознаване с представените по делото разписки за плащане установи, че ответникът е заплатил сумата от общо 2 317, 96 лв., от която сумата от 2 094 лв. за погасяване на задължения за главница по процесните фактури, ведно с обезщетение за забава и законна лихва за забава. Платежните нареждания за погасяване на посочените задължения са приложени на л. 37 – л. 41. С останалата част от сумата са заплатени задължения към ищцовото дружество, които не са предмет на производството по делото, а именно – главница и обезщетение за забава по фактури от 30.06.2021 г., от 31.07.2021 г., от 31.08.2021 г., от 30.09.2021 г. и от 31.10.2021 г. (л. 41 – 44 по делото).

Доколкото в приложените по делото платежни документи изрично е посочено основание за плащане, като длъжникът е избрал кои свои задължения да погаси към ищеца по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, това плащане не следва да бъде съобразено в хода на настоящото производство по отношение на задължението за разноски.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов” № 37, против И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

*****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 9140/31.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16522/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, а именно: сумата от в размер на 1 816, 08 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2021 г. по партидата на за обект с ИТН **, находящ се гр. П. ул. *****, както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 03.11.2020 г. до 19.10.2021 г. в размер на 109, 01 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.10.2021 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. Г. В., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, сумата от 88, 50 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 16522/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, и сумата от 138, 50 лв. – разноски в 4 исковото производство по гр.д. № 4631/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 5